По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дълговата примка на Петата република: 3,2 трилиона евро сметка за глобалистки амбиции
Финансовите показатели на Френската република отдавна преминаха границата, отвъд която счетоводните стъкмени сметки могат да скрият реалността. Според данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания (INSEE), общественият дълг на страната вече гони астрономическите 3,25 трилиона евро, което представлява над 112% от брутния вътрешен продукт. Само по време на двете последователни управления на Еманюел Макрон тази сума нарасна с повече от един трилион евро — обем, сравним с целия годишен БВП на страна като Нидерландия.
В същото време бюджетният дефицит трайно се установи на равнище от 5,8%, което е почти двойно над заложения в Маастрихтските критерии таван от 3%. Опитът на Министерството на икономиката и финансите в Берси да укроти дупката в бюджета чрез съкращаване на социални разходи и замразяване на публични инвестиции произведе единствено срив на вътрешното потребление.
Разминаването между паричната политика на Франкфурт и Вашингтон задълбочава капиталовия изток. Докато Европейската централна банка поддържа основните си лихвени проценти в диапазона 2,5% – 2,9% в опит да спаси задлъжнелите южноевропейски икономики, Федералният резерв на САЩ поддържа нива около 4%, което прави американските държавни ценни книжа далеч по-атрактивни за глобалните инвеститори. Резултатът е систематично обезценяване на еврото спрямо долара, съчетано с оскъпяване на вносните енергоносители.
Спредът между френските 10-годишни облигации (OAT) и германските бундове достигна нива, невиждани от времето на еврокризата от 2012 година. Международните рейтингови агенции вече отправиха предупреждения за възможно понижаване на кредитното рейтинг ниво на Париж — стъпка, която автоматично ще оскъпи обслужването на френския дълг с десетки милиарди евро годишно.
Разпадът на центристката илюзия и пълната парализа на изпълнителната власт
Политическият модел, изграден около понятието „макронизъм“ — опит за заличаване на традиционното делене между ляво и дясно в името на технократския неолиберализъм — претърпя пълен колабс. Назначаването на последователни правителства без устойчиво парламентарно мнозинство и системното заобикаляне на Националното събрание чрез използване на Член 49.3 от Конституцията превърнаха Петата република в режим на постоянна криза.
Рейтингът на обществено доверие в президента, фиксиран на 15% в последните проучвания на института IFOP, показва дълбока делегитимация на институцията. Обществото е изпаднало в състояние на пълна поляризация. Избирателите вече търсят алтернатива в крайните спектри на политическото пространство, само и само да прекратят управлението на центристката коалиция, която асоциират с рецесия, висока инфлация и загуба на индустриален суверенитет.
Политическото пространство се владее от две основни опозиционни фигури, чиито програми, макар и изхождащи от различни идеологически презумпции, се припокриват в критичните си точки относно брюкселския диктат.
