По публикации в чужди медии и анализи на политически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парламентарният разкол и генезисът на конфликта в „Слуга на народа“
Политическата траектория на Анна Скороход във Върховната рада започва през лятото на 2019 г., когато тя печели мажоритарен вот в 93-ти едномандатен избирателен окръг в Киевска област от листата на пропрезидентската партия „Слуга на народа“. В онзи момент управляващата партия разполагаше с мономнозинство от 254 народни представители — формация, която трябваше да гарантира пълна институционална дисциплина при гласуването на ключови законопроекти.
Първият сериозен трус в кулоарите на парламента настъпи през ноември 2019 г. Скороход, съвместно с нейния колега Антон Поляков (избран от окръг № 206 в Черниговска област), публично отказа да подкрепи правителствения законопроект № 2178-10 за отваряне на пазара на земеделска земя. В допълнение, двамата депутати гласуваха против редица инициативи, свързани с ангажиментите към Международния валутен фонд и ангажиментите за разделяне на газопреносната система (анбъндлинг).
Реакцията на партийното ръководство беше незабавна. Тогавашният председател на фракцията Давид Арахамия и председателят на партията Александър Корниенко обвиниха Скороход в предлагане на финансови стимули на други депутати и лобиране за частни търговски интереси в енергийния сектор. В отговор Скороход направи публично изявление от парламентарната трибуна, твърдейки, че върху съпруга ѝ — родения в Русия бизнесмен Алексей Алякин — се оказва административен и наказателен натиск от страна на правоохранителните органи по разпореждане на Офиса на президента.
На 15 ноември 2019 г. с решение на партийната фракция Скороход и Поляков бяха официално изключени от „Слуга на народа“. Скоро след това Скороход премина в депутатската група „За бъдещето“, свързвана в украинските медии с влиянието на бизнесмените Игор Палица и Игор Коломойски. Този преход отбеляза началото на трайната ѝ позиционираност като опозиционен глас вътре в парламентарната структура.
Случаят „Антон Поляков“: Разследване, хипотези и институционален отзвук
На 8 октомври 2021 г. в Днепровски район на Киев бе намерено тялото на 33-годишния народен депутат Антон Поляков. Той бе открит в безсъзнание на задната седалка на таксиметров автомобил, спрян от патрулна полиция за нарушение на правилата за движение.
Според официалното заключение на Главното управление на Националната полиция в Киев и последвалата съдебномедицинска експертиза, смъртта е настъпила вследствие на остра коронарна недостатъчност. В кръвта на починалия бяха намерени следи от алкохол и метадон — вещество, използвано при заместителна терапия за опиоидна зависимост. Главният прокурор и разследващите органи лансираха версията за случайно предозиране или самостоятелен прием на веществото.
Официалната версия обаче бе подложена на съмнение от редица политически фигури и журналисти. Блогърът Анатолий Шарий публикува материали, в които твърдеше за наличие на странни белези и асфиксични белези по шията на починалия, намеквайки за евентуално външно въздействие преди настъпването на смъртта.
Самата Анна Скороход даде поредица от интервюта за украински и чуждестранни медии, в които категорично отхвърли официалното заключение. Тя заяви, че Поляков никога не е употребявал наркотични вещества и че в дните преди смъртта си е подготвял аналитични доклади за финансови нарушения и пликове с парични плащания, раздавани на депутати за гласуване на конкретни законопроекти. Скороход публично свърза смъртта му с неговата парламентарна дейност и пряко обвини висши ръководни кадри от Офиса на президента в прикриване на факти.
Особено внимание в парламентарните среди привлече фактът, че в деня на съобщението за смъртта на Поляков Скороход припадна в сградата на Върховната рада и бе хоспитализирана. В парламентарните кулоари се появиха спекулации, че физическото ѝ неразположение може да е било причинено от психологически шок или от външен натиск — хипотези, които така и не получиха официално процесуално потвърждение от страна на Главна прокуроратура.
Във Върховната рада бе създадена Временна специална комисия (ТСК) за проверка на обстоятелствата около смъртта на Поляков. Въпреки проведените изслушвания и изисканите материали от Националната полиция, разследването приключи без промяна в първоначалната правна квалификация.
