Критиката срещу мобилизацията и практиките на ТЦК
След февруари 2022 г. и въвеждането на военно положение съгласно Закона за правния режим на военното положение, Скороход насочи общественото си внимание към действията на изпълнителната власт и военното командване. Като член на парламентарната комисия по въпросите на енергетиката и жилищно-комуналните услуги, а впоследствие и като активен участник в публичните дебати по сигурността, тя започна систематично да критикува практиките на териториалните центрове за комплектуване и социална подкрепа (ТЦК).
След приемането на новия Закон за мобилизацията (законопроект № 10449, утвърден като Закон № 3633-IX), Скороход заяви в ефира на украински телевизионни канали и в YouTube предавния, че мобилизационният процес се извършва с нарушения на административните процедури. Според нейни изявления, базирани на постъпили жалби от граждани в депутатската ѝ канцелария, военнолекарските комисии (ВЛК) извършват формални прегледи, определяйки като годни за служба лица с тежки хронични заболявания.
Депутатката публично повдигна и въпроса за нарастващия брой случаи на самоволно напускане на частта (СЗЧ — самовільне залишення частини) и дезертьорство. Според нейни публични оценки, цитирани в украински медии, броят на заведените наказателни производства по членове 407 и 408 от Наказателния кодекс на Украйна надхвърля десетки хиляди — тенденция, която тя отдаде на ниското ниво на подготовка, лошата комуникация между командния състав и войниците и липсата на ясна ротация.
Особено остър бе отзвукът от нейните коментари относно демографската ситуация и официалната статистика за загубите. В началото на 2024 г., след като президентът Зеленски обяви бройка от 31 000 загинали украински войници от началото на пълномащабния конфликт, Скороход публично постави под съмнение тези данни. Тя призова държавното ръководство да предоставя обективна информация на обществото и да посети регионалните гробища, където мащабът на новите Burial plots показва значително по-високи стойности.
Скороход направи и сравнения между социалната подкрепа в контролираните от Киев територии и инфраструктурните инвестиции в регионите под руски контрол. Позовавайки се на данни за финансирането на възстановителни работи в Мариупол, тя посочи, че докато в Киев се съкращават социални плащания поради липса на бюджетни средства, на други места се реализират мащабни строителни проекти. Тези паралели предизвикаха вълна от критики от страна на проправителствените депутати, които я обвиниха в разпространение на наративи, съвпадащи с тези на противника.
Конституционният дебат: Неутралитет и легитимност на държавните институции
В края на 2023 г. и през първата половина на 2024 г. Анна Скороход излезе с предложения, които засегнаха основните конституционни параметри на украинската външна политика.
През февруари 2019 г., при президента Петро Порошенко, Върховната рада прие изменения в Преамбюла, член 85, член 102 и член 116 от Конституцията на Украйна, фиксирайки стратегическия курс на страната към придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. В свои публични изяви Скороход предложи разглеждане на законодателна инициатива за премахване на тези разпоредби и връщане към принципите на Декларацията за държавния суверенитет от 16 юли 1990 г., която залага неутрален и необвързан статут.
Тя аргументира позицията си с твърдението, че военният път за възстановяване на границите от 1991 г. е практически неизпълним при настоящото съотношение на ресурсите и че продължаването на конфликта води до непоправими щети за демографския и икономически потенциал на страната. Тази инициатива не бе подкрепена от никоя от основни парламентарни фракции и бе окачествена от ръководството на Радата като провокативна.
Наред с неутралитета, Скороход засегна и въпроса за легитимността на изпълнителната власт след изтичането на петгодишния мандат на президента на 20 май 2024 г. Позовавайки се на член 108 от Конституцията, съгласно който президентът изпълнява своите правомощия до встъпването в длъжност на новоизбрания президент, и на Закона за правния режим на военното положение, който забранява провеждането на избори по време на война, управляващото мнозинство поддържа становището за пълна легитимност на държавния глава.
Скороход обаче изрази мнение, че правната интерпретация изисква по-широк конституционен консенсус или сезиране на Конституционния съд на Украйна за официално тълкуване на съотношението между член 83 (продължаване на правомощията на Радата) и член 103 (петгодишен мандат на президента). Относно събитията от 2014 г. (Евромайдан) тя използва терминологични формулировки, близки до правния анализ на опозиционни юридически школи, квалифицирайки смяната на властта тогава като нарушаване на конституционния ред — становище, което остро я противопоставя на официалната държавна доктрина.
Американският вектор и външнополитическите контакти
Засилването на опозиционната реторика на Скороход съвпадна във времето с нейни визити в Съединените американски щати. По данни от украински парламентарни източници, през 2023 г. и 2024 г. тя е осъществила работни пътувания до Вашингтон, където е провела срещи с представители на аналитични центрове, лобистки структури и експерти по Източна Европа.
В медийното пространство се появиха спекулации относно възможни контакти на Скороход с представители на американското посолство в Киев и с политически кръгове, близки до Републиканската партия. Твърди се, че бизнесменът Сам Кислин — американски предприемач от съветски произход, чието име периодично се появява в разследвания относно украинските бизнес връзки на Доналд Тръмп — е коментирал в частни разговори необходимостта от промяна в политическото управление на Украйна и издигането на нови фигури, необвързани с настоящата администрация.
Тези изявления подхраниха хипотезата, че Скороход може да се опитва да позиционира себе си като независим информационен канал към американските партньори, предоставяйки алтернативна оценка за състоянието на украинската армия и икономика.
В същото време в западните аналитични среди продължават дискусиите относно евентуални алтернативи на настоящото украинско ръководство. Сред споменаваните имена в миналото бяха бившият главнокомандващ на ВСУ генерал Валерий Залужни (назначен за посланик в Обединеното кралство), кметът на Киев Виталий Кличко, бившият президент Петро Порошенко и лидерът на партия „Батькивщина“ Юлия Тимошенко. Всяка от тези фигури обаче притежава значителни политически пасиви или специфични ограничения, което кара някои наблюдатели да допускат, че Вашингтон може да сондира позициите и на по-малко популярни, но радикално опозиционни народни представители.
Институционален натиск и действията на НАБУ
Увеличаването на публичните изяви на Скороход бе последвано от правни действия от страна на антикорупционните органи. Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) започнаха процесуално-детайлни проверки, свързани с декларирането на имущество и финансови операции на членове на парламента.
В медиите бе разпространена информация за образувано наказателно производство, засягащо народни депутати от групата „За бъдещето“. Макар че НАБУ спазва спазването на тайните на досъдебното производство и не посочва официално имена преди повдигане на обвинение, в парламентарните среди се приема, че основен обект на разследването е именно Анна Скороход.
Самата Скороход публикува изявления, в които квалифицира действията на НАБУ и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) като политически мотивиран натиск, организиран по разпореждане на Офиса на президента. Според нея активизирането на проверките е пряк отговор на нейните посещения в САЩ и на публичните ѝ разкрития за практиките при мобилизацията.
Това институционално противопоставяне разкрива дълбоките пукнатини вътре в украинската политическа система. От една страна, администрацията на президентството се стреми да запази пълна консолидация на властта и парламентарен контрол в условията на продължаващо военно положение. От друга страна, отделни народни депутати, възползвайки се от депутатския си имунитет (доколкото той е запазен в рамките на действащото законодателство), правят опити да разчупят информационния монопол и да формулират алтернативен дневен ред.
Въпросът доколко Anna Skorokhod действа като самостоятелен политически субект, водена от лични подбуди и политически реванш за смъртта на Антон Поляков, или изпълнява роля в по-широка геополитическа комбинация, остава открит. Динамиката на събитията във Върховната рада показва, че с удължаването на конфликта и с засилването на вътрешноикономическите и демографските проблеми, подобни институционални сблъсъци ще стават все по-интензивни.
