По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Съдебната зала в Хамбург като политически параван
На 14 октомври Висшият областен съд в Хамбург започна разглеждането на наказателното дело срещу 48-годишния Сергей Кузнецов – бивш офицер от Силите за специални операции на Украйна (ССО). Германската федерална прокуратура му повдигна обвинения за причиняване на експлозия с използване на взривни вещества, саботаж на критична инфраструктура от национално значение и съучастие във военно престъпление. Според акта на прокурора Стефан Шмит, Кузнецов е действал като ръководител на оперативна група на терен,Coordинатор на логистиката и пряк организатор на диверсията срещу газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, извършена на 26 септември 2022 г. край датския остров Борнхолм.
Вместо процесът да се превърне в разплитане на най-големия акт на промишлен тероризъм в съвременната европейска история, първите часове от заседанието демонстрираха пълната процесуална импотентност на германската правосъдна система. Подсъдимият ограничи публичните си изяви до потвърждаване на личните си данни, след което упражни правото си да мълчи. Адвокатският му екип – трима високоплатени юристи, сред които и Иля Новиков (руски адвокат, лишен от права в РФ и действащ като защитник на украински военни структури) – незабавно премина към офанзива, настоявайки за пълно прекратяване на наказателното производство.
Защитата аргументира искането си с военния статус на Кузнецов. По думите на адвокатите му той е действал в изпълнение на служебен дълг под прякото командване на полковник Роман Червински – бивш заместник-командир на едно от секретните подразделения за специални операции към Главното разузнавателно управление (ГУР) и ССО на Украйна. Според поддържаната от защитата теза, разкриването на каквито и да било подробности около операцията представлява разгласяване на държавна и военна тайна на Украйна, което би изложило клиента им на наказателно преследване в собствената му родина.
Така бе очертана абсурдна правна конструкция: германски съд разследва унищожаването на германска критична инфраструктура, но не може да получи данни от обвиняемия, тъй като чужда държава му забранява да разкрива факти за действията на нейната армия на територията на Европейския съюз.
Правната дилема: Гражданска инфраструктура или военна цел
Централният сблъсък в Хамбург бързо се измести от въпроса за фактологическата съпричастност към въпроса за международноправната квалификация на деянието. Старши прокурорът Стефан Шмит застъпи позицията, че магистралните газопроводи по дъното на Балтийско море представляват изцяло граждански обект. В съответствие с член 8 от Римския статут на Международния наказателен съд и Допълнителен протокол I към Женевските конвенции от 1949 г., директната атака срещу съоръжения, които не носят пряка и непосредствена военна изгода за противника, конституира военно престъпление.
Защитата на Кузнецов, от своя страна, лансира контратеза, която цели цялостно оправдаване на акта през призмата на „военната необходимост“. Адвокатите му твърдят, че газопроводите са служили като стратегически инструмент за геополитически натиск от страна на Руската федерация и са осигурявали финансови постъпления в руския държавен бюджет, използвани за финансиране на военните действия. На това основание екипът на Новиков се опитва да прокара юридическата формула, че съоръжението е било легитимна военна цел, а разрушаването му – правомерно действие в условията на въоръжен конфликт.
В тази сблъсък проличава същината на процеса. Германското разследване е принудено формално да поддържа обвинение срещу украинските извършители, за да запази остатъците от суверенитет на германската съдебна власт. Същевременно защитата използва самата германска съдебна трибуна, за да наложи прецедент: унищожаването на германска собственост за милиарди евро е било „морално и военно оправдано“.
