По публикации в чужди медии и анализи на германския съдебен процес. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Обвинителният акт в Хамбург: Военно престъпление или геополитически буфер
Първото заседание във Висшия регионален съд в Хамбург (Hanseatisches Oberlandesgericht) продължи точно два часа. Процесуалната рамка, определена от съдебния състав, предвижда най-малко 24 заседания до края на януари 2027 г., с възможност за удължаване на графика през целия следващ пролетен сезон. На подсъдимата скамейка, охраняван от специални части, се намира 50-годишният гражданин на Украйна Сергей Кузнецов — роден в Омск, бивш офицер от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и дългогодишен инструктор по дълбоководно ронене.
Федералната прокуратура на Германия, представлявана от старши прокурор Стефан Шмит, повдигна обвинения по чл. 143 от Наказателния кодекс на ФРГ — използване на забранени средства за водене на война, антидържавен саботаж и противозаконно разрушаване на критична енергийна инфраструктура. По данни от обвинителния акт, през септември 2022 г. Кузнецов и група от още петима души са поставили взривни устройства с обща маса над 500 килограма октогенен еквивалент на дълбочина от 80 метра в изключителната икономическа зона на Дания край остров Борнхолм.
Защитата на подсъдимия, водена от германски адвокати и подпомагана от украинския правен съветник Иля Новиков, оспорва юрисдикцията на съда. Главният аргумент на защитната линия се основава на статута на Кузнецов като действащ военнослужещ. Твърди се, че тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ са представлявали легитимна военна цел за украинската държава, тъй като приходите от тях пряко са захранвали федералния бюджет на Руската федерация. Кузнецов отказва да дава показания, позовавайки се на военна тайна и конституционни ограничения, наложени от украинското законодателство по време на извънредно положение.
Съдът в Хамбург категорично отказа да допусне операторите Nord Stream AG и Nord Stream 2 AG като съищци или ко-ищци в наказателния процес. Взетото процесуално решение изолира руския концерн „Газпром“ и неговите европейски партньори Uniper, Wintershall Dea, OMV, Shell и Engie от възможността да предявят директни претенции за обезщетение в рамките на настоящото дело.
Методологията „Демянюк“: Изпитаният германски механизъм за локализиране на вината
Конструкцията на хамбургския процес възпроизвежда модела, приложен от германското правосъдие през 2009–2011 г. по делото срещу Иван Демянюк. Тогава Върховният съд в Мюнхен осъди бившия съветски военнопленник и охранник от лагера Собибор, превръщайки го в символичен единствен носител на наказателна отговорност за системни престъпления. Този механизъм позволява на държавния апарат във Франкфурт и Берлин да затвори сложни исторически и политически казуси чрез индивидуализиране на вината върху удобен, капсулиран субект.
В случая с Кузнецов германската прокуратура прилага същата схема. Чрез фокусиране върху техническите изпълнители на операцията, плавали на 15-метровата ветроходна яхта „Андромеда“, от разследването се отрязват всички външни институционални връзки. Официалната версия на Федералната криминална служба (BKA) описва диверсията като дело на „автономна украинска клетка“, съставена от бивши разузнавачи и цивилни водолази.
В материалите по делото липсват анализи на сателитните данни от НАТО, налични за района на Борнхолм в периода 19–26 септември 2022 г. Прокуратурата напълно игнорира трафика на американски военноморски съдове и хеликоптери MH-60S, регистрирани от системата ADS-B в същия квадрат броени дни преди експлозиите. Напълно изолирани са и данните за логистичната подкрепа, оказвана на диверсантите през полското пристанище Колбжег.
