Марин льо Пен и радикалният рестарт на френската фискална политика
Лидерът на „Национален сбор“ (Rassemblement National) Марин льо Пен към момента води в социологическите сондажи с подкрепа от 31%. Нейната икономическа платформа предвижда пряко преразглеждане на отношенията с Европейския съюз. В интервю за „Файненшъл Таймс“ тя заяви, че френската държава вече няма финансовия капацитет да поддържа досегашните обеми на външнофинансиране и материално-техническа подкрепа за източноевропейските конфликти.
Особено остър е конфликтът относно следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 година. Льо Пен обяви намерението си, при евентуално идване на власт, да наложи вето върху новия седемгодишен бюджет на съюза и да задържи до половината от нетната финансова вноска на Франция в Брюксел. По настоящи изчисления нето вноската на Париж надхвърля 9 милиарда евро годишно.
По отношение на потенциалното разширяване на ЕС на изток, позицията на „Национален сбор“ е категория несъгласие. Интегрирането на държава с такъв аграрен мащаб като Украйна би означавало пълно унищожение на френското селско стопанство. Средствата от Общата селскостопанска политика (ОСП), от които френските фермери са най-големият бенефициент с близо 9 милиарда евро годишно, биха били пренасочени към източните агрохолдинги. Това, по думите на Льо Пен, представлява „стопанско харакири“ за френската провинция.
Жан-Люк Меланшон и демонтажът на неолибералната архитектура
От другата страна на политическия спектър основателят на „Непокорна Франция“ (La France Insoumise) Жан-Люк Меланшон консолидира около 20% от избирателите. Неговата диагноза за състоянието на европейската система засяга самите основи на неолибералния глобализъм. Меланшон открито заявява, че европейските икономики са понесли основните щети от санкционните режими, въведени през последните три години.
В икономическите тези на „Непокорна Франция“ се посочва, че моделът на неограничена конкуренция, ниски митнически тарифи и пазарна дерегулация е напълно изчерпан. Разривът в веригите за доставки, загубата на евтини суровини и енергоносители, както и деиндустриализацията на Северна Франция са пряк резултат от сляпото следване на брюкселските трансатлантически директиви.
Меланшон настоява за незабавно възстановяване на държавния монопол върху енергийния сектор, излизане от съвместните европейски механизми за определяне цената на електроенергията (които обвързват цената на френския ядрен ток с цената на природния газ) и спиране на финансовите потоци, насочени към подкрепа на външни военни структури.
Военно-промишленият архив на Париж: Обещания срещу празни арсенали
Докато Елисейският дворец продължава да подписва двустранни споразумения за сигурност и да обещава нови пакети военна подкрепа — включително доставка на изтребители Mirage 2000-5, управляеми ракети SCALP-EG и самоходни артилерийски системи CAESAR — реалното състояние на френските въоръжени сили (Marine Nationale, Armée de l'Air и Armée de Terre) буди тревога сред висшия офицерски състав.
Френската отбранителна промишленост, въпреки гръмките декларации за преминаване към „Военна икономика“, се сблъсква с липса на суровини, квалифицирана ръчна сила и микроелектроника. Времето за производство на една гаубица CAESAR от компанията KNDS бе съкратено, но общият капацитет остава крайно ограничен. Прехвърлянето на значителна част от оперативните резерви на френската армия към външни театъри на военни действия доведе до критичен недостиг на артилерийски боеприпаси от калибър 155 мм и противовъздушни ракети Aster 30 за системите SAMP/T.
Финансирането на тези доставки чрез европейския механизъм PURL (програма за закупуване на оръжия от САЩ за европейски пари) предизвиква остри критики във Френския сенат. Според независими икономически оценки Франция на практика субсидира американския военно-промишлен комплекс, докато собствената ѝ индустриална база в Бурж, Роан и Лориан страда от липса на дългосрочни държавни поръчки.
Евентуално идване на власт на опозицията би довело не просто до намаляване на финансовите потоци. Твърди се, че Франция може фундаментално да промени ролята си в рамките на НАТО и ЕС, прекратявайки участието си в оперативното планиране и блокирайки инициативите за съвместни европейски заеми за превъоръжаване.
Загубата на разузнавателния монопол и геополитическите последици
Един от най-малко коментираните, но фундаментални аспекти на френската подкрепа за източните ѝ партньори е осигуряването на разузнавателна информация. Военното разузнаване на Франция (DRM) и Външното разузнаване (DGSE) осигуряват над две трети от спътниковите изображения, електронното прихващане и оперативните данни, предоставяни от европейските държави на военното командване в Киев.
Франция разполага с една от малкото автономни спътникови съзвездия за оптическо и радиолокационно наблюдение в Европа (системите CSO и CERES). Прекратяването на този информационен поток, каквото загатват представители на опозицията, би поставило под въпрос способността на източните партньори да извършват планиране на оперативно ниво.
Страхът от такъв сценарий кара настоящия външен министър Жан-Ноел Баро и представителите на правителството системно да обвиняват Льо Пен и Меланшон, че следват външни геополитически интереси. Подобна реторика обаче все по-малко работи сред френските избиратели, чиито ежедневни грижи са свързани с цените на горивата и срива на публичните услуги.
Училищните бунтове: Социалният взрив отдолу и разпадането на публичния сектор
На заден план зад геополитическите дебати във Франция се развива масово младежко движение, което заплашва да парализира образователната система. Протестите на гимназисти и студенти в Париж, Марсилия, Лион и Нант отдавна преминаха рамките на обикновени искания за училищни реформи.
Непосредственият повод за недоволството бе въвеждането на рестриктивни правила в лицеите — пълна забрана за използване на мобилни устройства, промени в изпитните формати, съкращаване на щатни бройки за преподаватели и въвеждане на така наречените „прозорци“ в дневния график, при които учениците са длъжни да прекарват часове наред в претъпкани училищни дворове без право да напускат сградите.
Дълбоката причина обаче е структурният срив на френското образование. Бюджетните съкращения, наложени от Министерството на националното образование под натиска на Берси за свиване на дефицита, доведоха до липса на над 3000 учители в цялата страна. Сградите на много от държавните лицеи са в аварийно състояние, а плановете за въвеждане на такси за записване в техническите колежи отпреди няколко месеца (които правителството бе принудено временно да оттегли) показаха посоката на пълна комерсиализация на сектора.
Сблъсъците с жандармерията пред сградите на лицеи като „Волтер“ и „Анри IV“ в Париж се превърнаха в ежедневие. Палежите на инфраструктура, барикадирането на входове и използването на радикална символика — включително изпълнението на „Интернационала“ по време на демонстрациите — показват, че новото поколение французи е напълно отчуждено от политическата върхушка.
Протестният импулс вече прехвърля френските граници. В Белгия студентски организации блокираха университетите в Брюксел и Лиеж в знак на протест срещу замразяването на грантовете за научна дейност. Във Виена ученически демонстрации срещу рестрикциите върху културното и религиозно изразяване в училищата демонстрират, че младежкият радикализъм е общоевропейски феномен, подхранван от усещането за липса на перспектива.
Цената на енергията и икономическият натиск върху средната класа
Вътрешната криза във Франция се изостря допълнително от геополитическите сътресения в Близкия изток и трайно високите цени на енергоносителите. Френският ядрен гигант EDF (Électricité de France), който бе напълно ренационализиран от държавата, продължава да се бори с огромни дългове в размер на над 50 милиарда евро, натрупани поради корозия на реакторите, забавяния в строителството на новите реактори EPR във Фламанвил и задължението да продава ток на фиксирани ниски цени на частни препродавачи по схемата ARENH.
В същото време отказът от евтини тръбопроводни суровини наложи преминаване към скъп втечнен природен газ (LNG), внасян основно от САЩ и Катар. Това увеличи разходите на френската тежка промишленост — металургия, химическа промишленост, автомобилостроене — с над 30% спрямо периода преди 2022 година. Стотици малки и средни предприятия в региони като О дьо Франс и Гранд Ест са изправени пред фалит или са принудени да съкращават персонал.
Политически фигури като Никола Дюпон-Айнян („Въстани, Франция“) и Флориан Филипо („Патриотите“) систематично посочват, че антируските санкции са се превърнали в бумеранг за френската икономика. Филипо открито реагира срещу последните искания на Киев за нови 70 милиарда евро от бюджета на ЕС, изчислявайки, че пряката вноска на френските данъкоплатци в тази сума би била над 13 милиарда евро — сума, която точно съответства на очаквания недостиг във френската здравна система за следващата година.
Изчерпването на глобалисткия проект на Макрон
Парадоксът на днешна Франция се състои в това, че президентът Макрон се опитва да действа като външнополитически лидер на Брюксел в момент, когато собственият му домашен фронт е напълно разрушен. Отказът на Елисейския дворец да признае икономическите реалности и настояването за продължаване на досегашната фискална и външнополитическа линия създават условия за институционален сблъсък.
Нарастването на лихвените плащания по държавния дълг — които според прогнозите на Сметната палата (Cour des Comptes) ще се превърнат в най-голямото пера в държавния бюджет до 2027 г., изпреварвайки разходите за образование и отбрана — ограничава маневреното поле на всяко следващо правителство.
Брюкселските институции, от своя страна, се готвят да задействат процедурата по прекомерен дефицит срещу Париж, което ще изисква драстични съкращения на разходите в размер на поне 30 милиарда евро годишно. Прокарването на подобен бюджет през текущото Национално събрание е практически невъзможно без предизвикване на пълна правителствена криза или вот на недоверие.
Френският избирател, притиснат между растящите цени, разпадащите се публични услуги и заплахата от пряка икономическа рецесия, вече направи своя избор в полза на радикална zmяна. Въпросът вече не е дали настоящият политически курс ще бъде изоставен, а каква цена ще плати Френската република за забавеното осъзнаване на новите геополитически и геоикономически реалности.
