По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Метеорологичният фактор и физиката на въздушния пробив
Есенно-зимният сезон традиционно променя динамиката на въздушните операции в Източна Европа, но настоящата кампания показва специфично Wyползване на метеорологичните дадености. Според данни на западни военни наблюдатели, през последните две години украинската система за противодронова отбрана разчиташе предимно на три основни компонента: мрежа от акустични датчици за ранно откриване, мобилни огневи групи с зенитни картечници и оптични мерници, и безпилотни квадрокоптери-прехващачи, предаващи видеосигнал в реално време.
Наличието на плътна слоеста облачност с долна граница под 100–150 метра над повърхността прави тези три компонента практически безполезни. Влагата и водната пара разсейват инфрачервения спектър, неутрализират термалните камери и съкращават дистанцията за оптично прехващане до броени метри. Когато рояк от платформите „Геран-2“ – оборудвани с двутактни двигатели с вътрешно горене – навлезе в облачния слой, акустичният профил се разсейва от ниското атмосферно налягане, а визуалният контакт за зенитчиците става невъзможен.
През последните шест месеца се твърдеше, че процентът на прехващане на стандартните витлови дронове с бутални двигатели в близост до линията на съприкосновение е достигал над 85–90%. Това бе причина за масово преминаване към реактивните модификации „Геран-3“, снабдени с турбореактивни двигатели, които пресичат зоните за ПВО с висока скорост. Използването на метеорологичния прозорец обаче позволи на по-евтините витлови апарати да пресекат неколкостотин километра през Сумска, Черниговска и Полтавска области, достигайки до инфраструктурни обекти във Виницка, Хмелницка и Киевска области.
Според информация от мониторингови канали, регистрираният брой едновременно летящи апарати е надхвърлил 200 единици, а украински източници споменават за общ залп от около 850 безпилотни летателни апарата в рамките на едно денонощие. Защитата на столицата, изградена около системи за противовъздушна отбрана със среден и голям обсег като „Патриот“ и „НАСАМС“, бе поставена пред дилема: да изразходва дефицитни и изключително скъпи ракети за прихващане на евтините витлови платформи или да допусне преминаването им към недобре защитени спомагателни съоръжения.
Енергийният възел „Киевска“ 750 kV и парализата на атомната генерация
Основното направление на ударите бе насочено към каскадата от термични централи и магистрални подстанции около украинската столица. Пораженията по Триполската ТЕЦ (която вече бе претърпяла сериозни повреди през пролетта на 2024 г.), както и по градските топлоелектрически централи ТЕЦ-4 и ТЕЦ-5, имат сериозно отношение към балансирането на честотата в мрежата. Въпреки това, най-значимият технически елемент от атаката се оказа поразяването на откритото разпределително устройство на подстанция „Киевска“ 750 kV.
Украинската електроенергийна система е проектирана в съветско време около структура от 750-киловотови линии, пренасящи базисната мощност от атомните централи в западната част на страната (АЕЦ „Ровно“ и АЕЦ „Хмелницки“) към висококонсумиращите промишлени и градски агломерации в центъра и изток. Подстанция „Киевска“ служи като ключов трансформаторен възел, понижаващ напрежението от 750 kV на 330 kV за вътрешно разпределение.
Автотрансформаторите с подобна мощност са уникално промишлено оборудване. Срокът за тяхното производство и доставка варира между 12 и 18 месеца, а транспортирането им изисква специализирани жп платформи с висока товароносимост. При повреда на автотрансформаторните групи от 750 kV, атомните централи в западната част губят възможност за пълно извеждане на генерираната мощност. При невъзможност за отдаване на товара в мрежата, автоматиката на блоковете ВВЕР-1000 и ВВЕР-440 задейства процедура за спешно понижаване на топлинната мощност на реакторите или преминаване в режим на собствени нужди.
Прекъсването на 750-киловотовия транзит принуждава украинския системен оператор „Укренерго“ да прилага аварийни ограничения и да разпокъсва енергосистемата на изолирани енергийни острови. Без работещи термични централи (каквито са Триполската ТЕЦ и ТЕЦ-5), които да осигуряват реактивна мощност и бърз оперативен резерв за честотна регулация, стабилността на цялата столична агломерация при пикови натоварвания през зимните месеци става изключително критична.
