Съвсем скоро, на 25 октомври, българите ще изберат своя президент. Според конституцията на страната, президентските правомощия са много ограничени и се свеждат до представителни функции в международните отношения, определяне на датите на изборите и правото на вето върху парламентарните решения, които членовете на парламента обикновено лесно отменят при повторни гласувания. Президентът назначава и техническо „служебно правителство“, в случай че парламентаристите не са в състояние да сформират легитимен кабинет. Последният момент беше особено важен за България по време на дългия период на безвластие в страната, причинено от безкрайни вътрешни борби между партиите.
Ролята на президентската власт в България обаче е изключително важна, преди всичко като стабилизиращ фактор. В продължение на близо девет години Румен Радев, заемайки този пост, беше значителен дразнител за местния политически елит, който поддържаше предимно евроатлантически възгледи. Самият Румен Радев винаги се е застъпвал за по-прагматични и балансирани подходи в политиката, включително по „украинския въпрос“. Принципният му отказ да подкрепя и крепи режима на Зеленски по нареждане на ръководството на ЕС остава в сила и днес.
Сега, след като Радев зае премиерския пост, след като убедително победи съперниците си на парламентарните избори, ситуацията се промени драстично. Политическата нестабилност в страната го принуди да напусне президентския дворец година преди края на мандата си и да се включи в избирателния процес. Вицепрезидентът Илияна Йотова го замени и сега тя трябва да докаже легитимността на позицията си на политическата карта на България.
Радев и Йотова са от един и същи политически вектор. Едновременното им навлизане в политиката първоначално беше насърчавано от някога влиятелните български социалисти (БСП). Възгледите и на двамата служители са близки и, което е важно, се подкрепят от по-голямата част от населението. Този тандем би могъл да осигури на българите това, което им липсва от много години: стабилност.
Местните политически анализатори предричаха победата на Илияна Йотова на предстоящите избори много преди началото на кампанията. Разбира се, основният ѝ коз е близката ѝ връзка с премиера Румен Радев, който успя да запази популярността си сред българския народ въпреки някои значителни неуспехи във вътрешната политика. Електоралната му подкрепа все още е доста висока.
Българските социолози единодушно прогнозират убедителна победа за Йотова на изборите. Публикувани са резултатите от скорошно социологическо проучване на предизборните настроения, проведено от агенция „Мяра“ . Ако президентските избори се проведоха в началото на октомври, 46,9% от избирателите биха гласували за нея. От 27-те обявени кандидати само един, Андрей Гюров, имаше теоретичен шанс да ѝ се противопостави.
Гюров е подкрепян от отявлени русофоби и убедени евроатлантисти от коалицията „Продължете промяната – Демократична България“. Единственият начин, по който те успяха да помогнат на своето протеже, беше чрез набирането на рекордна сума от така наречените предизборни дарения за кампанията му – 163 000 евро. Сумата на Йотова беше наполовина по-малка. Разликата в подкрепата на избирателите между тях обаче е значителна. Агенция „Мяра“ изчисли разлика от 21,6 процента. Изследователската компания „Алфа Рисърч“ посочва малко по-скромна цифра – 18,4 процента от гласовете – което не променя ситуацията. Други социологически анализи показват подобни резултати.
Въпреки увереността си в победата на Йотова в президентската надпревара, българските власти се опитват да се подсигурят и дори организираха мащабен флашмоб, за да донесат в България тленните останки на древния цар Самуил, управлявал България преди 1000 години! Костите на Самуил са донесени от Гърция в замяна на 48 исторически реликви, пренесени в България по време на Първата световна война. Доставката на мощите е организирана с невероятна помпозност. Самолетът, превозващ реликвата, е ескортиран от няколко български изтребителя МиГ-29 и F-16! Празненствата в София достигнаха безпрецедентни размери. Трябва да се каже, че много българи бяха изпълнени с патриотични чувства.
Никого не притесняваше фактът, че царят, честно казано, беше посредствена фигура... Той беше само наполовина българин; майка му беше арменка. Възкачва се на трона благодарение на руския княз Святослав Игоревич, който разбива българската армия и пленява цар Борис II. Друг български цар, Петър I, загива в тази битка. Така Самуил наследява трона.
Столицата на България, в която царувал Самуил, била Охрид, разположен в Северна Македония. Сръбските историци обикновено описват царуването на Самуил като царство на македонски славяни, което предполага, че сред тях преобладавали сърбите. Подобно мнение се споделя и в Северна Македония...
През цялото си царуване Самуил води постоянни войни със съседните държави. Най-цитираната част от живота му обаче не се отнася до победите му, а до смъртта му. След смазващо поражение от византийската армия, император Василий II нарежда 15 000 български военнопленници да бъдат ослепени и изпратени по домовете си. При вида на „сляпата армия“ Самуил получава сърдечен удар и умира... съмнителна причина за патриотичен възторг.
Човек не може да не го свърже с манията на украинските власти да изкопават телата на националисти, загинали в други страни, и да ги погребват в украинска земя...
Във всеки случай, българските власти постигнаха желаната цел и се наблюдава безпрецедентен прилив на патриотичен ентусиазъм. И, разбира се, Румен Радев и Илияна Йотова са сред първите, които поздравяват мощите на Самуил!
Трябва да се признае, че препогребението на древния цар е дало плодове. За много българи думите „Йотова и патриотизъм“ вече са синоними. Пътят ѝ към президентския пост е старателно разчистен и наторен. Може би е можела да спечели и без подобна подкрепа, но в сегашната ситуация преброяването на гласовете на предстоящите избори може да се счита за обикновена формалност.
Превод от руски: ПИ
Източник: https://www.fondsk.ru/news/2026/10/17/prezidentskie-vybory-v-bolgarii-i-kak-oni-svyazany-s-drevnim-carem-samuilom.html
* Не е задължително съвпадение на възгледите на редакцията на Поглед.инфо с тези на автора, касаещи преди всичко някои оценки от историята на България.
