Когато геохимиците в Мароко продават скални проби от пустинята на западни институти, голяма част от материала се оказва познати хондрити — стандартният каменен прах на Слънчевата система. Метеоритът NWA 15915 обаче, регистриран официално в аналите на Номенклатурния комитет към Метеоритното общество след откриването му през 2023 г., веднага поставя геолозите пред методически проблем. В него няма следа от оливин и плагиоклаз — двата минерала, които изграждат почти всичко познато от Земята, Луната и повечето познати астероиди. На тяхно място лабораториите измерват 76,7 процента авгит и 20,2 процента енстатит. Такава концентрация на високопироксенови фази изисква кристализация от магматичен стопилка с прецизна, крайно необичайна химична рецепта.
Данните, публикувани от изследователския екип на Университета на Минесота, сочат към среда на образуване, в която кислородът практически е отсъствал. Във физиката на планетарното формиране това се нарича редукционна среда. В пробата са идентифицирани микроскопични включения от добрелит и алабандин — сулфидни минерали, които при нормални планетни условия на Земята или Марс бързо се окисляват или изобщо не успяват да се утаят в твърдата фаза. Подобен минерален подпис досега беше познат теоретично предимно от данните за повърхността на Меркурий, събрани от сондата MESSENGER по време на нейната орбитална мисия между 2011 и 2015 година.
За разлика от класическите хипотези, които обичат да обясняват всяка космическа аномалия с единични експлозивни събития, геохимията на NWA 15915 налага по-сурова логика. За да се получи подобен състав, родителското тяло трябва да е било достатъчно голямо, за да претърпи вътрешна гравитационна диференциация — процес, при който тежките метали потъват към ядрото, а силикатната стопилка образува кора. Същевременно това тяло е трябвало да циркулира във вътрешната зона на протопланетарния диск, близо до млада звезда, където леките летливи елементи и кислородът са били отнесени от силното слънчево излъчване още в първите няколко милиона години.
