Кървавата икономика на династията Шан
Ако премахнем слоя романтична мъгла, с който по-късните летописци покриват династията Шан (ок. 1600–1046 г. пр.н.е.), пред нас остава военна диктатура с висок технологичен капацитет за обработка на бронз и пълна липса на стойност на отделния човешки живот. При разкопките на кралския комплекс Инсю в окръг Анянг, започнали през 1928 г., археолозите не откриха философски трактати, а масови гробове с геометрична точност.
Над 2500 жертвени ями, изкопани в твърдата почва, разкриват логистиката на тоталния страх. В централната гробница на военния лидер и владетел У Динг са намерени кости, подредени по категории, точно както се описва инвентар в складов регистър. Надписите върху оракулските кости от това време ползват специфични йероглифи за методите на умъртвяване: „мао“ (разсичане на две), „фа“ (обезглавяване) и „дзу“ (нарязване на парчета). Това не са били спонтанни прояви на дивачество, а стриктно планирани държавни събития с предварително разпределен бюджет от хора.
Шанският елит е възприемал съседните племена не като субекти на дипломацията, а като естествен ресурс. Народът Цян, живеещ на северозапад, е служил за основна суровина за ритуалите. Хранителният изотопен анализ на останките от Анянг показва рязка разлика между диетата на шанските аристократи и тази на жертвите в ямите. Хората Цян са хранени почти изцяло с просо, понасяли са системно физическо малтретиране и са държани в плен с едничката цел да бъдат екзекутирани при следващото подреждане на небесните тела или при смъртта на някой член на управляващия род.
Гробницата на генерал Фу Хао, разкопана през 1976 г., илюстрира тази брутална счетоводна логика. Заедно с 468 бронзови съда и над 750 предмета от нефрит, вътре са намерени скелетите на 16 души, четири от които са били малки деца. Местоположението на техните кости показва, че са били затворени в нишите на камерата още докато са били живи, очаквайки задушаването си в пълна тъмнина, докато отгоре са насипвали тонове пръст.
Упадъкът на масовите кланета и прагматизмът на Джоу
Падането на династията Шан след битката при Муйе води до промяна в парадигмата, макар и не от хуманизъм, а от чиста икономическа рационалност. Новите владетели от династията Джоу (ок. 1046–256 г. пр.н.е.) разбират, че системното избиване на хиляди здрави работници и пленници отслабва стопанството. Започва постепенна подмяна на живите хора с фигури от дърво и глина.
Въпреки това пробойни в теорията за пълното изчезване на ритуала се появяват в периферията. На запад, в суровото царство Цин, традицията за съпътстващо погребение се запазва с особена жестокост. Когато Цин Му Гун умира през 621 г. пр.н.е., той не се задоволява с роби. Заедно с него в земята са вкарани 177 души от елита на държавата, включително трима братя от влиятелния род Джу.
Този акт предизвиква такъв шок в тогавашното общество, че е записан в класическата „Книга на песните“ (Шицзин). Поетичният текст за „жълтите птици“ и тримата братя, треперещи на ръба на гроба, е всъщност документално свидетелство за политическа ликвидация. Чрез сюндзан Му Гун не просто спазва някакъв древен обичай – той взема със себе си в гроба най-способните си министри, за да гарантира, че наследниците му няма да бъдат свалени от власт.
Едва през 384 г. пр.н.е. владетелят Цин Сянгун официално забранява тази практика на територията на държавата си. Но това е само формален декрет. Когато Ин Джън – човекът, който с огън и желязо обединява Китай под името Цин Шъ Хуан – подготвя своя мавзолей в Лишан, старите навици се завръщат с пълна сила. Твърдението, че той е заменил живите хора с известната Теракотена армия, е само половината от истината. Писаният от Сима Цян исторически архив отбелязва, че по заповед на наследника му Ершъ Хуан, всички наложници от дворцовите помещения, които не са родили синове, са затворени вътре в гробницата. Към тях са добавени и стотици занаятчии, познаващи тайните механизми и капани на подземния комплекс. Те просто са били зазидани зад каменните врати.
