Когато преминете през дебелия прах на архивите и премахнете викторианските фантазии за изчезнали континенти, пред вас остава един сравнително прост, но трудно смилаем фактологичен материал. Всичко започва с два платонови диалога – „Тимей“ и „Критий“, записани около 360 г. пр.н.е., в които философът преразказва история, уж пренесена от Солон след престоя му в Египет около 590 г. пр.н.е. Египетските жреци в Саис споменават за държава зад Херкулесовите стълбове, сринати от земетресения и наводнения за едно денонощие. Дотук добре, но Платон далеч не е единственият, който регистрира подобна традиция.
Диодор Сицилийски през I век пр.н.е. подхожда към въпроса без излишна поезия в своята „Историческа библиотека“. Той систематизира митологичните владетели, без да разчита единствено на платоновата структура от десет архонти – Атлас, Гад, Евмел, Амфир, Евмомон, Мнезей, Автохтон, Еласип, Местор, Азай и Диапреп. При Диодор генеалогията се измества към още по-стари пластове. Той посочва Уран като първи цар на западните народи, последван от дъщерите му Базилея и Рея. В неговия критичен прочит генеалогичната линия на Атлас, сина на Япет, се преплита с географски реалности, които съвременните андалуски и северноафрикански проучвания започнаха да идентифицират чак през изминалия век.
И тук изплува първият фундаментален проблем, който историческата критика няма как да подмине. В античния свят имената на богове, царе и географски обекти се припокриват до степен на пълна непроницаемост. Атлас бива описван едновременно като титан, носещ небето, като първият астроном, преподал движението на звездите на човечеството, и като владетел на планински масив в днешна Северозападна Африка. Дъщерите му – Плеядите, Хиадите и Хесперидите – бързо се превръщат в съзвездия или абстрактни топоними, закриващи реални търговски пунктове по Атлантическото крайбрежие. В същата тази объркана система от предания Помпоний Мела отбелязва титана Албион като брат на Атлас и владетел на британските острови, което подсказва за съществуването на една древна, взаимно свързана крайбрежна мрежа, простираща се от Гибралтарския проток чак до Довърските скали.
За да разберем как работи древната историческа памет, трябва да си припомним съдбата на редица други „митични“ владетели и градове. В продължение на десетилетия академичната общност приемаше Менес – първият фараон от Първа династия на Египет – за пълна измислица, докато археологическите разкопки в Абидос и Накада не разкриха артефакти с неговия серхон. Троя от Омировата „Илиада“ бе считана за поетична измислица, преди Хайнрих Шлиман през 1870 г. да започне разкопките на хълма Хисарлък и да разкрие девет последователни пласта на разрушение и въоръжен конфликт. Библейският цар Чедарлаомер също се считаше за литературен персонаж, докато клинописните плочки от Елам не потвърдиха владетелските титли от този период.
По същия начин владетелите, описани от Платон и Диодор, вероятно представляват реални племенни вождове или династични фигури от късния палеолит и неолит, превърнати от по-късните гръцки автори в божества. Физическите дадености обаче налагат строги лимити. Напълно ясно е, че огромен континент не може просто да потъне в океана, без да остави палеомагнитни и батиметрични следи по океанското дъно. Справката с дълбочинните сондирания на Северноатлантическия хребет показва, че геоложката плоча там е стабилна от милиони години. Но ако премахнем фантастичните размери и погледнем към драматичното покачване на морското равнище след края на последния ледников максимум (преди около 20 000 до 12 000 години), картината се променя драстично.
Тогава пред нас се разкрива територията на Оринякската и последвалата я Азилийска култура. Преди 25 000 години огромна част от Северна Европа е затисната под дебел леден щит. Човешките групи са принудени да се изтеглят на юг, заемайки заветните долини на Иберийския полуостров, Аквитания и Северна Африка. Климатът в тези южни микрорегиони далеч не е бил тропически – по-скоро е напомнял на този в днешна Шотландия, с влажни лета, оскъдна растителност и изобилие от едър дивеч. В тази среда кроманьонското население развива невероятни за времето си технологични умения.
