Когато преди броени дни алжирски теренни изследователи съобщиха за откриването на фосилизиран череп с дължина от 60 сантиметра в границата между ранния и средния триас, новината бързо обиколи специализираните издания. Районът на откритието — югоизточен Алжир, близо до либийската граница — е известен с триаските си отлагания, но систематичното им картографиране и извличането на фосилен материал там винаги е било ограничено от логистични и геополитически фактори. Черепът, принадлежи на гигантско за времето си земноводно от групата на темноспондилите, чиито физически параметри го поставят сред доминиращите сладководни хищници в екосистемата преди появата на първите едри динозаври.
Анализът и последващата идентификация на материала са извършени от Борис Морковкин, специалист от Палеонтологичния институт към Руската академия на науките, съвместно с алжирския екип. Новият вид е описан под наименованието Stenotosaurus aitoualii — жест на признание към местния геолог Рашид Аит Уали. Досега представители на този специфичен род беха документирани единствено на територията на Западна Европа, основно в пясъчниците на Германия и Великобритания. Наличието им в африканския сектор на тогавашната суша потвърждава, че сладководните речни системи на Gondwana и Laurasia са били взаимно свързани, а бариерите за придвижването на тези едри водно-земноводни животни са били значително по-малко, отколкото се предполагаше в по-ранните модели.
Остатъците от сухоземни и сладководни гръбначни от този период често страдат от лоша запазеност поради високото енергийно ниво на реките, които са ги утаявали. В този конкретен геоложки профил обаче ситуацията е различна. Скалните пластове показва ниски нива на тектонска деформация, което е запазило морфологичните белези на черепната кутия в детайл. Приживе това животно е достигало обща дължина над два метра и половина. Сухата анатомия на черепа сочи за изключително силна захапка, подходяща за улавяне на хлъзгава плячка в мутни водни басейни.
Залогът тук обаче не е просто регистрацията на поредния изчезнал вид в справочниците. Истинският научно-методологичен интерес се крие в самото разположение на фосилите вътре в скалния разрез. Намерените останки са разпределени вертикално в един и същ непрекъснат стратиграфски профил. В по-долния, съответно по-стар слой, екипът е идентифицирал останки от Stanocephalosaurus amenasensis — по-древен представител на същата линия с почти двойно по-малки размери. Директно над него, без видими хиатуси или прекъсвания в седиментацията, лежат костите на Stenotosaurus aitoualii.
Подобна морфологична приемственост, записана на едно място в каменното досие на Земята, се среща изключително рядко. В повечето случаи палеонтолозите разполагат с разпокъсани данни от отдалечени географии, което ги принуждава да правят предположения за еволюционните преходи въз основа на косвени аналогии. Тук преходът от прародител към потомък е документиран физически слой по слой. В по-младия вид ясно се наблюдават анатомични модификации, засилващи здравината на черепа: затваряне на ушната ямка и заздравяване на контакта между страничните тилни и птеригоидните кости. Тези адаптации са пряк отговор на нарастването на общата телесна маса и преминаването към по-едри жертви.
