Логистиката на подобни открития заслужава не по-малко внимание от самите анатомични описания. Пустинната среда в района на Тасили н'Аджер предлага отлични оголвания на скалите, но експедиционната работа там е свързана с пренос на тонове оборудване, дестилирана вода и химикали за консервация при температури, които бързо унищожават полимерните смоли за заздравяване на костите. Всеки изваден монолит с тегло от стотици килограми трябва да бъде транспортиран по незащитени маршрути до най-близката лабораторна база. Често зад една публикация за нов вид стоят месеци физически труд в праха, където шансът да откриеш фрагмент с диагностична стойност е минимален.
Ако се върнем на самия биостратиграфски контекст, границата между ранния и средния триас е период на бавно възстановяване на биосферата след най-голямото масово измиране в края на пермския период. Данните от геохимията на скалите от този период показват резки колебания в нивата на кислород и въглероден диоксид, както и нестабилен хидроложки режим. Повечето екосистеми са били опростени, а трофичните вериги — къси. В тези условия нарастването на телесния размер при сладководните хищници е индикатор за стабилизиране на хранителната база. За да поддържа популация от двуметрови хищни амфибии, една речна система трябва да разполага със стабилна биомаса от риби и по-малки гръбначни, което показва, че сладководните басейни в африканската част на Пангея са се възстановили по-бързо от морските среди.
Въпреки категоричния тон на първоначалните съобщения, съществуват и известни методологични съмнения, които тепърва ще бъдат дискутирани в научната общност. Измерването на черепните кости и идентифицирането на шевовете между тях при изкопаеми амфибии понякога зависи от степента на сплескване на скалната матрица. Алтернативни хипотези в палеогерпетологията често посочват, че разликата в размерите и черепната анатомия между Stanocephalosaurus и Stenotosaurus може да се дължи не на еволюционна смяна на видовете във времето, а на индивидуален възрастов онтогенез или на полов диморфизъм вътре в рамките на един и същ таксон. За да се отхвърли категорично тази можност, са необходими допълнителни хистологични изследвания на сряз от дългите кости, които да потвърдят възрастта на умрелите индивиди.
Интересна е и паралелката с предишни теренни проучвания в съседни региони. Подобни опити за корелация на триаските фауни бяха правени при аналогични проучвания на пермо-триаските слоеве в Южна Африка и Мароко, където преходите между отделните етапи също разкриха серия от структурни смени в състава на сухоземните гръбначни. Сравнението между тези географски точки показва, че процесите на морфологична специализация са протичали синхронно в големи мащаби, въпреки че местните микроклиматични условия са варирали.
Разглеждането на Stenotosaurus aitoualii като изолирана сензация пропуска по-широкия контекст на палеогеографията. Фактът, че една и съща линия от амфибии се среща едновременно в Централна Европа и Северна Африка, окончателно елиминира хипотезата за наличието на широка морска или пустинна преграда между тези два региона през ранния триас. По онова време територията на днешна Сахара не е била пясъчна пустиня, а обширна речна равнина с сезонен валежен режим, пресечена от бавнотечащи артерии и плитки лагуни. Именно тази географска мрежа е осигурила коридорите за разпространение на сладководните фауни.
В крайна сметка научната стойност на намерените в Алжир фосили не се изчерпва с добавянето на ново име в систематичните каталози. Тя се състои в предоставения твърд стратиграфски доказателствен материал. Когато фактите от терена — измерени в сантиметри черепни кости, химически състав на седимента и строго определено вертикално разположение в скалата — съвпаднат с теоретичните модели за еволюционен преход, хипотезите придобиват плътност. Дали новият вид от Сахара ще издържи проверката на бъдещите ревизии и нови разкопки, зависи изцяло от това доколко новите фосилни находки от региона ще потвърдят или опровергаят настоящата интерпретация.
