Зад полираните мраморни плочи, подарени от махараджа Ганга Сингх от Биканер в началото на XX век, стои сурова материална реалност. Всеки посетител е длъжен да свали обувките си още на прага. Западният наблюдател влиза тук с неизбежно натрупване от биологични предразсъдъци: гризачите исторически са вектор на чума (Yersinia pestis), лептоспироза и редица други зоонозни инфекции. Очакваш да видиш изоставено, мръсно място, а заварваш постоянно почистван под, върху който обаче стотици сиви плъхове консумират храна директно от плочите. В централното светилище се изливат стотици литри прясно мляко в големи бронзови съдове (парати), доставяни ежедневно от съседните ферми. Инфраструктурата на това място е проектирана да поддържа огромна популация на един конкретен животински вид без той да напуска пределите на комплекса в търсене на ресурси.
Феноменът се обяснява от вярващите чрез генеалогичен мит, датиращ от XIV-XV век. Карни Мата, историческа фигура от кастата Чаран, родена според местни анали около 1387 г., е почитана като аватар на богинята Hinglaj (или Дурга). Преданието гласи, че след давянето на нейния доведен син Лакшман в езерото Капила в Колаят, тя води разговор с Яма – ведическия властелин на смъртта. Когато Яма отказва да върне момчето в човешки образ, Карни Мата обявява, че нейните потомци от рода Депават никога повече няма да преминават през неговото царство. След смъртта си те веднага се прераждат като плъхове (каба), а след приключване на живота си като гризачи отново се раждат като хора в същата общност. Тази теологична система превръща плъховете не просто в „свещени животни“, а в преки роднини на обслужващия кастов клан.
Архивните документи от британския период в Раджастан показват, че колониалните администратори многократно са правили опити да изследват епидемиологичния риск в Дешнок, особено по време на бубонната чума в Бомбай от 1896 г. Изненадващо за лекарите от онази епоха, Дешнок не се превръща във огнище на зараза. Съвременните ветеринарни и биологични наблюдения предоставят доста по-прозаично обяснение: популацията в Карни Мата е силно ендогамна и почти изолирана от външни градски плъхове. Хранителният режим, състоящ се предимно от мляко, зърно и захарни изделия (прасад), както и липсата на хищници поради защитните мрежи над откритите дворове, създават изкуствена микросреда. Въпреки това, сред популацията се забелязват ясни белези на генетично деградиране – висок процент на слепота, кожни заболявания и съкратен жизнен цикъл. Това далеч не е рай за животното в биологичен смисъл, а капсулиран биополигон.
Регистрирани са единични случаи на бели албиноси – според изчисленията те са не повече от 4-5 екземпляра в цялата 25-хилядна маса. Вярващите смятат появата на такъв албинос за директно явление на самата Карни Мата или нейните четирима синове. Търсенето им от страна на поклонниците напомня за процесите, които наблюдаваме при изследването на масовите ритуали в южноазиатските култове, където визуалният контакт (даршан) с рядък обект заменя стандартната молитва.
