Континенталната корозия и транспортът на йони
Масовият показател за соленост на океанската вода се движи около 35 промила, което съответства на средно 35 грама разтворени соли на всеки килограм вода. Тази стойност не е случайност, нито статичен факт, а точка на динамично равновесие между непрекъснатия входящ поток от континентален отток и естествените процеси на утаяване и абсорбция. Основният задвижващ механизъм започва в атмосферата. Атмосферният въглероден диоксид се разтваря в падащите валежи, образувайки слаба въглеродна киселина с pH около 5.6. При контакт с базалтовите и гранитите скали на сухоземната кора, тази леко киселинна вода предизвиква химическо изветряне. Процесът разгражда силикатните и карбонатните минерали, освобождавайки йони – предимно калций, магнезий, натрий и калий, които навлизат в речните системи.
Тъй като речната вода се обновява постоянно чрез валежния цикъл и оттичането към морето е непрекъснато, концентрацията на йони в реките остава изключително ниска – обикновено под 0.1 грама на литър. Водата на сушата е сладка не защото в нея липсват соли, а защото отмиването им става в условия на бърз хидрологичен транзит. Когато тези реки се вливат в затворени или полузатворени морски басейни, съдбата на водата и разтворените в нея елементи се разделя. Водата се изпарява под въздействието на слънчевата радиация и навлиза отново в атмосферата като чиста пара, докато минералните йони остават затворени в океанския басейн. В течение на около 3.8 милиарда години този механизъм е натрупал невъобразими количества разтворени вещества.
