Скептицизмът в академичните среди обаче идва от въпроса за механизма на доставка. Ако това парче скала наистина произхожда от вътрешната зона около Слънцето, как точно орбитата му се е пресякла със Земята милиарди години по-късно? Динамичните модели на орбиталния хаос показват, че материали от регионите вътре от орбитата на Венера изключително трудно попадат във външните зони. Все пак изчисленията за гравитационни смущения, предизвикани от ранната миграция на Юпитер и Сатурн, дават разчети за масово изтласкване на протопланетарни отломки. Това означава, че NWA 15915 може да е бил изхвърлен в далечна, нестабилна орбита още преди 4,5 милиарда години, прекарвайки по-голямата част от съществуването си като студен астероид, преди окончателния сблъсък с африканската литосферна плоча.
В полевите изследвания на астероидните материали отпреди петдесет години подобни находки често бяха класифицирани като инструментални грешки или изолирани аномалии. Подобно на дискусиите около ахондритите от групата ангрити и обрити, които в края на миналия век промениха представите за термичната история на ранните астероиди, днес NWA 15915 повдига нов въпрос: колко всъщност са били първичните планетни зародиши? Симулациите на ранната Слънчева система показват, че наред с днешните четири скалисти планети вероятно са съществували десетки други с размери от порядъка на Церера до Марс. Всички те са се движили по гравитационно нестабилни траектории, гарантиращи каскада от унищожителни сблъсъци.
Термичният профил на скалата показва следи от изключително бавно охлаждане в дълбочина, последвано от внезапен термичен шок и разпадане. Този детайл е от решаващо значение. Бавното охлаждане означава, че авгитово-енстатитовата магма е изстивала под дебела корова обвивка на голямо космическо тяло, а не в малка астероидна прашинка. Внезапният шок, регистриран в микроструктурата на кристалната решетка, потвърждава, че скалата е била избита при масивен сблъсък, разрушил родителската планета до основа.
Тези изводи обаче трябва да се приемат с необходимата критичност. Лабораторният радиовъглероден анализ тук е неприложим поради огромната възраст на материала, а изотопните съотношения на хрома, титана и кислорода все още се препроверяват в независими лаборатории, за да се изключи вероятността от нестандартен произход от някой от познатите ни астероиди от Главния пояс. Геологията е бавна наука и докато не бъдат анализирани допълнителни микропроби, хипотезата за изчезналата планета остава най-издържаното, но все пак работно обяснение.
Материалният факт остава на масата в Минесота. Тъмнозеленият, почти черен фрагмент с маса от едва няколкостотин грама съдържа в себе си минерална химия, която не съответства на нито един познат масив от земната или лунната кора. Този обект показва, че динамиката на ранната Слънчева система е била значително по-брутална, а химическото разнообразие на ранните протопланети — далеч по-сложно от това, което ни препредават класическите учебни модели. Всяка нова проба от пустинята просто ни напомня за ограничената ни извадка от космическата история, съхранена под краката ни.
