Спекулациите около ранния период на ливърпулската четворка често превръщат първите им стъпки в някаква съдбовна преопределеност. Ако се разгледат обаче архивните документи на EMI Studios на Ебът Роуд в Лондон, картината е много по-прозаична и белязана от сериозен финансов и технически риск. Преди да се стигне до появата на "Love Me Do", четворката прекарва години в хамбургския квартал Санкт Паули, свирейки по осем часа на нощ в клубове като "Indra" и "Kaiserkeller". Този суров теренен опит формира физическата им издръжливост, но не ги подготвя за лабораторната стерилност на лондонските звукозаписни съоръжения.
Първата им проба в Студио 3 на EMI на 6 юни 1962 година показва сериозни пробойни в организацията. Документите от сесията сочат, че звукоинженерът Норман Смит е принуден да спре работа, за да вика техници за басовия усилвател на Пол Маккартни. Високоговорителят се оказва дефектен и бас китарата е включена директно през студийния говорител, предназначен за ехо камерата. В тази сурова среда продуцентът Джордж Мартин и асистентът му Рон Ричардс се опитват да разберат дали пред тях стои търговски продукт или просто поредната шумна бийт група от провинцията.
Композицията "Love Me Do" има своя генезис още през 1958 година, написана от 16-годишния Маккартни в трапезарията на баща му на Фортлин Роуд 20. В първоначалния си вариант парчето е в тоналност ла мажор и следва плътно ритмичната матрица на Бъди Холи. Когато през пролетта на 1962 година Брайън Епщайн изпраща телеграма до Хамбург за уреден час в EMI, Ленън и Маккартни забавят темпото и свалят тоналността до сол мажор. Добавянето на хармониката, купена или според градските легенди открадната от Ленън в Амстердам през 1960 година, е опит да се копира звученето на тогавашния хит на Брус Ченъл "Hey! Baby".
Зад тези естетически решения обаче стои сурова кадрова преценка. По време на сесията на 6 юни барабанистът Пийт Бест използва така наречения "скип бийт" — допълнителен, междинен удар на малкото барабанче. Според архивните бележки на Джордж Мартин, това ритмично залитане е пагубно за студиен запис. Продуцентът е свикнал с прецизността на лондонските джаз и биг бенд музиканти. За него ливърпулската сурова енергия няма стойност, ако темпото плава. Това става основната причина за уволнението на Бест през август 1962 година — решение, взето под натиска на корпоративната логика, а не от лична неприязън.
