На 4 септември 1962 година групата се връща в Лондон с нов барабанист — Ринго Стар. Конфликтът с индустриалната машина обаче се задълбочава. Джордж Мартин настоява А-страната на първия им сингъл да бъде песента "How Do You Do It", написана от професионалния автор Мич Мъри. За Мартин това е гарантиран търговски успех, докато "Love Me Do" изглежда прекалено елементарна. Ленън и Маккартни отказват да бъдат просто изпълнители на чужд материал, осъзнавайки, че в Ливърпул биха ги сметнали за продадени на лондонския естаблишмънт. Подобен казус вече бе разгледан в материала за независимите британски лейбъли от началото на 60-те години, където сблъсъкът между автори и продуценти определяше оцеляването на групите.
След няколко неохотни дубъла на "How Do You Do It", групата получава възможност да запише "Love Me Do". Сесията продължава повече от предвидените три часа. Необходими са 15 дубъла само за ритъм трака, а след това се наслагват вокалите. Тъй като записът се прави на двупистов магнитофон BTR2, всяка грешка налага пълно повторение. Мартин все още е недоволен от барабаните на Ринго Стар и насрочва трета сесия за 11 септември.
На тази трета сесия Ринго Стар е избутан в ъгъла и му е даден само дайре, докато зад барабаните сяда наетият студиен музикант Анди Уайт. Групата прави 18 дубъла на "Love Me Do". Документите показват интересен парадокс: за първото издание на сингъла през октомври 1962 година Parlophone използва записа от 4 септември с Ринго Стар на барабаните. Но когато в началото на 1963 година се подготвя дългосвирещият албум "Please Please Me", Джордж Мартин избира версията с Анди Уайт. Нещо повече — оригиналната лента с записа на Ринго Стар е унищожена от EMI, каквато е била тогавашната стандартна процедура за спестяване на магнитен материал. Версията с Ринго оцелява по-късно благодарение на запазени първи преси на плочата.
Разликата между двата записа е технически видима за всеки архивист. Версията от 11 септември с Анди Уайт съдържа дайре и има много по-сух, стегнат акцент върху малкото барабанче, докато версията от 4 септември с Ринго Стар звучи по-меко и басово, без перкусии.
Финансовият механизъм зад успеха на плочата също подлежи на анализ. Твърденията, че мениджърът Брайън Епщайн лично е изкупил 10 000 бройки от сингъла за своя магазин NEMS, за да вкара песента в класациите, не могат да бъдат независимо потвърдени с архивни счетоводни документи. Влизането на "Love Me Do" под номер 17 в британския топ 20 в края на 1962 година обаче е достатъчно, за да покрие производствените разходи на EMI и да осигури зелена светлина за следващия сингъл "Please Please Me".
Успехът на този пръв сингъл не се дължи на някаква мистериозна музикална революция, а на промяна в потребителското търсене. Противоречието е очевидно: от една страна имаме елементарен текст и стандартна блус схема, но от друга — непозната за онова време вокална хармония, записана без наслагване, директно в микрофоните STC 4038. Това променя структурата на британския музикален пазар, прехвърляйки контрола от лондонските композитори към самите изпълнители, с което започва преориентирането на цялата развлекателна индустрия към младежката аудитория.
