Германците, които отказват да прекъснат връзките с Русия
Един депутат от провинциалния парламент на Бранденбург се готви да отпътува през ноември с автобус за беларуския град Витебск. Заедно с него възнамеряват да пътуват между тридесет и четиридесет германски граждани. Сред тях ще има представители на различни политически партии, но повечето изобщо не членуват в партии. Целта е възстановяването на прекъснатите отношения между побратимени германски и беларуски градове. За април следващата година се подготвя подобно посещение в Русия. Организаторът Свен Хорнауф е депутат от партията на Сара Вагенкнехт — BSW. В германските политически условия на есента на 2026 година подобно намерение неизбежно излиза извън рамките на обикновеното международно общуване.
Особено любопитен е съставът на бъдещата делегация. Освен представители на BSW се очаква да участват хора, свързани със Зелените и „Алтернатива за Германия“. Съществени политически различия разделят тези партии. Зелените са сред най-последователните защитници на твърдата политика спрямо Москва и на военната подкрепа за Украйна. „Алтернатива за Германия“ настоява за преразглеждане на санкционната политика и за възстановяване на отношенията с Русия. Партията на Вагенкнехт отхвърля продължаването на войната чрез нарастващи оръжейни доставки и поставя въпроса за дипломатическото уреждане на конфликта. Участието на отделни представители на тези политически среди не означава съгласие между партийните им ръководства. То обаче показва, че на местно равнище съществуват възможности за общуване, които националната партийна конфронтация силно ограничава.
Хорнауф не е случаен човек, попаднал в политиката покрай създаването на новата партия. Политическата му биография е свързана с източногерманската левица. В продължение на десетилетия той е бил част от политическата среда, наследила Партията на демократичния социализъм, а по-късно партията „Левицата“. Присъединяването му към BSW е част от по-широкото разместване в германското ляво пространство. В тази среда отношението към Русия никога не е било само въпрос на текуща външна политика. То е свързано с биографиите на милиони хора, с историята на Германската демократична република, с обединението през 1990 година и с последвалата икономическа и обществена трансформация.
За голяма част от западногерманския политически елит Русия след 2022 година се превърна преди всичко в проблем на европейската сигурност. Руското нахлуване в Украйна даде основание за рязко преразглеждане на политиката, която десетилетия наред съчетаваше икономическо сътрудничество с политически диалог. За значителна част от източногерманското общество обаче отношенията с Русия имат и друго измерение. Това не означава непременно подкрепа за политиката на Кремъл. Означава, че Русия присъства в личната и обществената памет по начин, който трудно може да бъде заличен с решения на федералното правителство.
Няколко поколения източногерманци са изучавали руски език. Хиляди са учили в съветски университети, работили са със съветски специалисти, участвали са в съвместни научни и производствени проекти. Създавани са семейства, приятелства, професионални връзки. След обединението на Германия значителна част от тези отношения са се запазили независимо от промените в политическата система. Германските градове са продължили да поддържат контакти с руски и беларуски градове. Местните администрации, училищата, културните организации и гражданските сдружения са изградили собствена практика на международно сътрудничество.
Историческата памет на Източна Германия съвсем не е еднородна. Съветското присъствие е оставило и тежки спомени, свързани с политическата зависимост, ограниченията на свободата и намесата на Москва в живота на социалистическата държава. За други хора отношенията със Съветския съюз са били част от нормалното им всекидневие. Съвместното съществуване на тези различни преживявания обяснява защо източногерманското отношение към Русия не може да бъде сведено нито до носталгия, нито до политическа лоялност към днешната руска държава.
Германското обединение не премахна тези различия. То ги постави в нова политическа и икономическа среда.
През деветдесетте години източните провинции преживяха разрушаването или радикалното преобразуване на голяма част от своята индустриална система. Приватизацията, закриването на предприятия, безработицата и миграцията към западните провинции промениха социалната структура на цели региони. Федералните инвестиции и модернизацията на инфраструктурата постепенно преобразиха икономиката, но не премахнаха всички различия в доходите, собствеността и представителството в управленските институции. Част от населението започна да възприема политическите решения на Берлин през призмата на натрупаното недоверие към установените партии.
Отношението към Русия постепенно се превърна в един от въпросите, чрез които това недоверие намира политически израз.
През последните години германското общество преживя последователно пандемията, енергийната криза, ускоряването на инфлацията, рязкото увеличаване на военните разходи и продължителния конфликт около подкрепата за Украйна. Всяко от тези събития имаше собствени причини и последици. В политическото съзнание на част от гражданите обаче те се натрупаха като доказателство, че решенията на федералното управление все по-трудно се съобразяват с непосредствените проблеми на населението.
Тъкмо тук инициативата на Хорнауф придобива значение, което надхвърля неговите лични намерения.
Възстановяването на контактите между побратимени градове само по себе си не може да промени германската външна политика. Нито парламентът на Бранденбург, нито отделен негов депутат разполагат с правомощия да отменят санкции, да възстановят междудържавни споразумения или да определят отношението на Германия към войната в Украйна. Външната политика остава компетентност на федералното управление. Действията на местните политици обаче могат да превърнат въпроси, които изглеждат окончателно решени на национално равнище, в предмет на нов обществен спор.
Показателна е реакцията срещу подготвяното посещение в Беларус. Представители на Християндемократическия съюз и Германската социалдемократическа партия възразяват срещу инициативата, позовавайки се на репресиите срещу беларуската опозиция, политическите затворници и подкрепата, която Минск оказва на Москва във войната срещу Украйна. Това са обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати. Беларус предостави своя територия за руската военна операция през февруари 2022 година, а отношението на беларуските власти към политическата опозиция продължава да предизвиква международни критики.
Хорнауф защитава друга позиция. Според него нормалните отношения между хората не трябва да бъдат напълно подчинявани на състоянието на междудържавните отношения. Той заявява, че участниците в делегацията не одобряват войната в Украйна и възнамеряват да изразят тази позиция пред своите събеседници.
Различието между тези подходи има съществено политическо съдържание. Едната страна разглежда ограничаването на контактите като част от натиска върху правителствата на Русия и Беларус. Другата настоява, че изолацията на държавните власти не трябва да води до прекъсване на общуването между обществата. Първият подход поставя на преден план политическата отговорност. Вторият — възможността за запазване на човешки и културни връзки въпреки политическия конфликт.
Двата подхода не се изключват непременно. Възможно е да се поддържат граждански контакти, без да се легитимират действията на дадено правителство. Възможно е също официално организирани посещения да бъдат използвани за политическа пропаганда. Реалното значение на инициативата ще зависи от състава на делегацията, характера на срещите, публичността на разговорите и свободата на участниците да изразяват собствените си позиции.
Съществува и един по-дълбок исторически въпрос, който германската политическа дискусия все по-трудно може да избегне.
След Втората световна война Федерална република Германия постепенно изгради своята политика към Изтока върху убеждението, че трайната европейска сигурност изисква политически отношения и с Москва. Източната политика на Вили Бранд не премахна противоречията между двата военнополитически блока. Тя създаде условия за споразумения, за признаване на следвоенните европейски граници и за постепенно разширяване на контактите между разделените общества.
Политиката на Бранд се развиваше в съвсем различна международна обстановка. Съветският съюз и западните държави бяха изградили относително устойчиви механизми за управление на конфронтацията. Днешният конфликт между Русия и Запада протича при други военнотехнически, икономически и политически условия. Механичното възпроизвеждане на някогашната източна политика е невъзможно.
Но историческият опит поставя въпрос, който остава актуален: може ли дългосрочната европейска сигурност да се изгражда единствено чрез военно възпиране, санкции и политическа изолация? В германската политика този въпрос вече няма еднозначен отговор.
Правителствата след 2022 година разглеждат военната подкрепа за Украйна и укрепването на НАТО като необходим отговор на руските действия. Поддръжниците на този курс предупреждават, че преждевременното възстановяване на отношенията с Москва би могло да отслаби натиска за прекратяване на войната и да създаде впечатление, че употребата на военна сила не води до трайни политически последици.
Критиците на правителствената политика поставят други въпроси. Те настояват за оценка на икономическата цена на конфронтацията, на възможностите за дипломатическо уреждане и на рисковете от продължителното военно противопоставяне. Част от тях оспорват ефективността на санкциите. Други се тревожат от увеличаването на военните разходи и от перспективата Германия да бъде въвлечена още по-дълбоко в конфликта.
Между тези позиции съществуват и множество междинни становища. Германското общество не е разделено на два монолитни лагера. Различията преминават през отделните партии, поколения, социални групи и региони.
Политическата особеност на сегашния момент е, че несъгласието с определени решения на федералното правителство все по-често се изразява чрез инициативи извън традиционните механизми на външната политика. Пътуването до Витебск е една от тях.
Депутат от Бранденбург възнамерява да възстанови отношения, които германската държава в сегашната международна обстановка не поставя сред своите дипломатически приоритети. Представители на различни политически среди проявяват интерес към инициативата. Управляващи и опозиционни политици оспорват нейния смисъл. Местните граждански организации трябва да решат дали желаят да участват в подобно сътрудничество.
Предстоящото посещение може да остане ограничено местно събитие. Може да доведе до възстановяване на отделни културни и обществени контакти. Засега няма достатъчно основания да му се приписва по-голямо политическо въздействие.
Но самият спор около него разкрива нещо съществено за Германия през есента на 2026 година. Отношенията с Русия вече не са само предмет на дискусии между федералното правителство, Бундестага и дипломатическите институции. Те присъстват в политическия живот на провинциите, в общините, в гражданските организации и в конфликтите между различните поколения германци.
За едни възстановяването на контактите означава риск от отслабване на европейската позиция спрямо Москва. За други продължителното прекъсване на тези отношения създава опасност германското общество постепенно да изгуби собствените си възможности за общуване с Русия.
Германия започва да спори със самата себе си не само за това каква политика трябва да води към Москва. Спорът засяга и въпроса кой има право да участва в определянето на тази политика, докъде се простират правомощията на федералната власт и какво място остава за самостоятелните инициативи на гражданите.
Особено остро тези противоречия се проявяват в източните германски провинции. Там отношението към Русия се преплита с продължаващия спор за последиците от обединението, с недоверието към традиционните партии и с различните представи за бъдещето на Германия в Европа.
Източна Германия и политическите противоречия на обединената държава
Тридесет и шест години след германското обединение политическата граница между Изтока и Запада продължава да съществува в поведението на избирателите, в отношението към държавните институции и в представите за националните интереси. Федералната република успя да изгради единна административна, правна и икономическа система, но не успя да премахне напълно различията в общественото съзнание. В източните провинции недоверието към установените партии има по-дълбоки социални основания, отколкото обикновеното недоволство от поредното правителство. Значителна част от населението възприема политическите решения на Берлин като продължение на един процес, при който след 1990 година собственото му участие в определянето на бъдещето на страната остава ограничено.
Тъкмо в тази обществена среда партията на Сара Вагенкнехт и „Алтернатива за Германия“ намериха значителна част от своята политическа подкрепа. Между тях няма идеологическа близост, която да позволява да бъдат разглеждани като естествени съюзници. BSW съчетава социални искания, критика на икономическото неравенство и противопоставяне на определени решения на германската външна политика. АдГ поставя в центъра националния суверенитет, имиграцията и противопоставянето на политическия курс на традиционните партии. Различията им по въпросите на икономиката, социалната държава и националната идентичност остават съществени. Отношението към Русия и германската военна подкрепа за Украйна обаче създава пространство за съвпадение на отделни позиции.
Показателна е парламентарната инициатива в Саксония-Анхалт от октомври 2026 година, при която представители на двете партии подкрепиха обща позиция срещу продължаването на германската военна помощ за Украйна. Провинциалният парламент няма правомощия да определя тази политика. Решението му не променя федералните ангажименти към Киев. Политическото значение се състои в публичното демонстриране на съгласие по въпрос, който германското управление разглежда като част от основните си задължения в европейската система за сигурност. Подобни действия поставят традиционните партии пред затруднението да защитават своя външнополитически курс в региони, където той среща организирана политическа съпротива.
Позицията на Сара Вагенкнехт заслужава отделно внимание. Нейната политическа биография е свързана с германската левица, но създаването на BSW представлява опит за привличане на избиратели, които вече не се разпознават нито в традиционната социалдемокрация, нито в партията „Левицата“. Вагенкнехт оспорва представата, че германските национални интереси изискват безусловно следване на американската политика спрямо Русия. Нейните критики към санкциите и оръжейните доставки произтичат от собствена политическа интерпретация на причините и последиците от конфликта. Това не означава, че тя отрича отговорността на Москва за започването на пълномащабната война през 2022 година. Спорът е за средствата, чрез които Германия трябва да реагира, и за цената на продължителното противопоставяне.
В източните провинции подобни позиции попадат върху вече съществуващо недоволство от социалните и икономическите различия. Много граждани не приемат увеличаването на военните разходи като безспорен приоритет в условията на затруднения пред общинските бюджети, здравеопазването и социалната инфраструктура. Други подкрепят укрепването на отбраната, но се противопоставят на определени форми на германско участие в украинския конфликт. Съществува и значителна част от обществото, която разглежда руската политика като непосредствена заплаха за европейската сигурност. Тези различия преминават през самите източногермански общности и не позволяват отношението им към Русия да бъде представено като единна регионална позиция.
За федералното управление възниква противоречие, което не може да бъде разрешено само чрез парламентарна дисциплина. Германия участва в изграждането на общата европейска политика спрямо Русия, но трябва да осигурява обществена подкрепа за решенията си сред население с различен исторически опит и различни представи за допустимите икономически и военни рискове. Продължителността на конфликта превръща този проблем в постоянен фактор на вътрешната политика.
Намерението на Свен Хорнауф да организира посещения в Беларус и Русия придобива значение именно в тази обстановка. То не представлява алтернативна германска дипломация и не доказва съществуването на нов политически съюз. Показва обаче, че част от провинциалните политици търсят практически форми за изразяване на несъгласие с прекъсването на контактите. Доколко подобни инициативи ще останат местни прояви, или ще намерят по-широко политическо отражение, зависи от развитието на войната, от решенията на федералното правителство и от обществените реакции.
Германското обединение създаде една държава, но не заличи различните исторически представи за отношенията с Русия. Днес тези различия придобиват ново политическо съдържание. Спорът вече засяга не само миналото на двете германски общества, а решенията, които обединената държава взема за собствената си сигурност, икономика и международно положение.
Германската икономика и цената на прекъснатите отношения с Русия
В продължение на десетилетия германската индустрия използваше сравнително евтините руски енергийни ресурси като едно от своите конкурентни предимства. Химическата промишленост, металургията, производството на торове и редица енергоемки отрасли изградиха производствените си модели при условия, които след 2022 година престанаха да съществуват. Прекъсването на голяма част от руските газови доставки принуди предприятията да преминат към по-скъпи или по-нестабилни източници на енергия. Германия успя да избегне непосредствен енергиен колапс чрез увеличаване на вноса на втечнен газ, изграждане на нова инфраструктура и ограничаване на потреблението. Промишлеността обаче беше принудена да се приспособява към съвсем различна структура на разходите.
Икономическите затруднения на Германия не започнаха с войната в Украйна. Недостатъчните инвестиции в инфраструктурата, високите административни разходи, демографските проблеми, технологичната конкуренция с Китай и трудностите на автомобилната индустрия съществуваха много преди февруари 2022 година. Енергийният разрив с Русия изостри част от тези проблеми и ускори необходимостта от болезнено преструктуриране. За предприятията, чието производство зависи от големи количества природен газ и електроенергия, въпросът за цената на енергията се превърна в непосредствен въпрос за запазването на производството в Германия.
Особено чувствителни се оказаха източните провинции, където икономическата трансформация след обединението вече беше оставила значителни социални последици. През последните десетилетия там бяха направени големи инвестиции и възникнаха нови индустриални предприятия, но опасенията от загуба на работни места продължават да имат силно политическо въздействие. Когато федералното правителство обяснява необходимостта от санкциите със съображения за европейската сигурност, част от населението поставя въпроса кой поема непосредствените икономически разходи. Този въпрос не доказва, че санкциите са единствената или главната причина за германските икономически затруднения. Той показва колко трудно става поддържането на продължителна външнополитическа конфронтация, когато нейните икономически последици се възприемат като неравномерно разпределени.
В германските индустриални среди няма единна позиция за възстановяването на отношенията с Москва. Част от предприятията се приспособиха към новите условия, диверсифицираха доставките и ограничиха зависимостта си от руския пазар. Други понесоха значителни загуби. Възстановяването на предишния модел на сътрудничество не зависи единствено от евентуално политическо решение за смекчаване на санкциите. То предполага възстановяване на доверието, дългосрочни договорни гаранции, функционираща инфраструктура и съществена промяна в обстановката на европейската сигурност. Дори при политическо сближаване германската икономика едва ли би могла механично да се върне към условията отпреди войната.
Политическият проблем за Берлин е свързан с друго. Германската държава трябва едновременно да финансира увеличаващите се отбранителни потребности, да подкрепя Украйна, да модернизира собствената си инфраструктура и да създава условия за запазване на индустриалната конкурентоспособност. Тези задачи изискват огромни финансови ресурси и пораждат конфликти при определянето на бюджетните приоритети. В подобна обстановка критиките на BSW и „Алтернатива за Германия“ към политиката спрямо Русия намират обществен отзвук, макар двете партии да предлагат различни икономически и социални решения.
Въпросът за Русия постепенно се превръща и в спор за бъдещия икономически модел на Германия. Част от политическите сили настояват, че намаляването на зависимостта от Москва е необходима цена за по-голяма стратегическа сигурност. Техните опоненти поставят под съмнение икономическата устойчивост на продължителното противопоставяне. Между тези позиции стои германската индустрия, която трябва да взема инвестиционни решения за десетилетия напред, без да разполага с яснота кога и при какви условия отношенията с Русия биха могли да бъдат нормализирани.
Може ли Германия да промени политиката си към Русия?
Възстановяването на германско-руските отношения не зависи от решенията на отделни провинциални парламенти или от инициативите на местни политици. Федералното правителство е обвързано с общата политика на Европейския съюз, с ангажиментите на Германия в НАТО и със собствените си решения за подкрепа на Украйна. Промяна в този курс би изисквала не само ново политическо мнозинство в Берлин, но и съществено изменение на международната обстановка. Продължаването на войната, въпросът за украинските територии и гаранциите за европейската сигурност остават основните препятствия пред нормализирането на отношенията с Москва.
Вътрешногерманският спор обаче постепенно излиза извън рамките на традиционното противопоставяне между управляващи и опозиция. BSW и „Алтернатива за Германия“ оспорват различни елементи на досегашната политика, докато сред останалите партии също съществуват разногласия за продължителността на военната подкрепа, условията за преговори и бъдещото място на Русия в европейската система за сигурност. Нито една от тези позиции сама по себе си не представлява готова алтернатива на сегашния външнополитически курс. Общият проблем е отсъствието на съгласие как Германия трябва да съчетае непосредствените си задължения към съюзниците с дългосрочната необходимост да участва в изграждането на устойчив европейски ред.
Особено значение придобива въпросът за германската самостоятелност при определянето на националните интереси. Съединените щати остават основният военнополитически партньор на Германия, а НАТО е централният механизъм за нейната отбрана. Германските икономически интереси обаче не съвпадат автоматично с американските по всички въпроси. Различията в енергийните ресурси, индустриалната структура и географското положение неизбежно пораждат различни приоритети. Дали Берлин ще успее да формулира по-самостоятелна политика, без да разрушава съюзническите си отношения, зависи от способността на германските политически сили да постигнат вътрешно съгласие за стратегическите цели на страната.
Инициативата на Свен Хорнауф няма да разреши тези противоречия. Нейното значение е в опита да се запази пространство за непосредствено общуване между германското, беларуското и руското общество. Подобни контакти не могат да заместят официалната дипломация, но могат да съхранят връзки, необходими при евентуално бъдещо политическо сближаване. Те могат и да предизвикат основателни възражения, ако бъдат използвани за легитимиране на действията на властите в Москва или Минск.
Германия е изправена пред необходимостта да определи не само как да реагира на сегашния конфликт, но и какви отношения с Русия смята за възможни след неговото приключване. Засега между германските политически сили няма съгласие по този въпрос. Няма съгласие и дали бъдещата европейска сигурност трябва да се изгражда предимно чрез дългосрочно военно възпиране на Русия, или да включва постепенно възстановяване на договорени механизми за сътрудничество с нея. Този нерешен проблем придава по-широко значение на споровете, започнали около едно провинциално политическо начинание.
Германия не може да избяга от собствената си история
Германската политическа класа е изправена пред противоречие, което не може да бъде отстранено с поредното решение за санкции или увеличаване на военните разходи. Русия остава част от европейската действителност независимо от характера на отношенията с нея. Германската сигурност неизбежно ще бъде свързана с бъдещото състояние на тези отношения. Въпросът е дали Берлин ще участва в определянето им със собствена дългосрочна стратегия, или ще продължи да реагира предимно на развитието на военния конфликт и решенията на своите съюзници.
След 1945 година Германия премина през национална катастрофа, разделение, противопоставяне между два военнополитически блока и обединение. Нейното следвоенно развитие показа, че икономическото възстановяване и политическата стабилност зависят както от отношенията със западните съюзници, така и от способността да се намерят форми на съществуване с източните съседи. Днешните обстоятелства са различни, но географското положение на Германия не се е променило. Не са изчезнали и историческите причини, поради които германско-руските отношения имат особено значение за европейската политика.
Предстоящото пътуване на няколко десетки германци до Беларус няма да промени политиката на федералното правителство. То обаче поставя въпрос, на който германските управляващи не могат да отговарят безкрайно само с аргументите на настоящата конфронтация. Какви отношения с Русия ще бъдат необходими на Германия след войната и кой трябва да започне да подготвя условията за тях?
Най-същественото в германския спор е, че той постепенно обхваща самото разбиране за националния интерес. Отговорът няма да бъде намерен нито в идеализирането на миналото, нито в убеждението, че сегашното противопоставяне трябва да определя европейската политика за неопределено време.
Германия вече спори със самата себе си за Русия. От изхода на този спор ще зависи не само бъдещата ѝ политика към Москва, но и способността ѝ да определя собственото си място в променяща се Европа.
