По публикации на Politico, германския в. Welt и руски медийни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическата спирачка срещу Брюксел: Ядрото на ЕС блокира административната машина
Бунтът на текстовете: Как 123 директиви взривиха правната рамка
Административното производство на Берлаймон (сградата на Европейската комисия в Брюксел) достигна критична точка, в която количественото натрупване на норми започна официално да руши националната конкурентоспособност. Според изтекла публикация в германския вестник Welt, само през изминалата календарна година кабинета на Урсула фон дер Лайен е генерирал 123 директиви и регламента, гарнирани с над 1000 подзаконови и технически правни акта. Смущаващото в случая не е самият обем – бюрокрацията по дефиниция произвежда хартия, – а фактът, че за целия този корпус от задължителни норми са подготвени едва 25 официални оценки на въздействието (Impact Assessment).
Оказва се, че европейското законодателство се бълва "на сляпо" — без финансови разчети, без моделиране на последствията за над 30 милиона регистрирани юридически лица и без задълбочен анализ върху 450-те милиона граждани. Когато държавата (или в случая наддържавната структура) спре да мери разходите на субектите, които я издържат, възниква институционален късо съединение. В случая реакцията не дойде от дежурните критици от Източна Европа (Варшава или Будапеща), а от самото икономическо и историческо ядро на съюза.
Институционалният ултиматум на Мерц, Мелони и Де Вевер
В навечерието на насрочената за 15–16 октомври среща на върха в Брюксел, германският канцлер Фридрих Мерц, италианският министър-председател Джорджо Мелони и белгийският премиер Барт де Вевер изпратиха общо писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коста. Текстът съдържа конкретно правно искане: въвеждане на механизъм за „аварийно спиране“ (emergency brake mechanism), който да дава право на националните правителства да замразяват действието на европейски регламенти и директиви, ако те доказано блокират индустриалното развитие и вътрешната конкуренция.
Това не е просто политическа декларация, а опит за пренаписване на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) през задната врата. Поне така твърдят правни анализатори, запознати с процедурите. Според настоящата рамка, Европейската комисия притежава монопол върху законодателната инициатива (чл. 17 от Договора за Европейския съюз). Искането на Берлин, Рим и Брюксел (като национална столица на Белгия) на практика цели да създаде юрисдикционен филтър, чрез който съветът на националните министри да може да блъска спирачки на бюрократичния апарат.
Прави впечатление съставът на коалицията. Германия, Италия и Белгия са три от шестте държави, подписали Договора от Рим през 1957 г. и създали Европейската икономическа общност (ЕИО). Когато бащите-основатели започнат да оспорват легитимността на административните актове на центъра, значи че моделът на интеграция е навлязъл в фаза на системно разграждане.
