По публикации на Дейвид Стокман. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Кухото богатство: 90 трилиона долара без икономическо покритие
Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) във Вашингтон отдавна се е превърнал в гигантска институция за монетарно инженерство, чиито базови инструменти – определянето на основната лихвена ставка и оперативните покупки на държавни облигации – вече нямат нищо общо с реалната стопанска логика.
Ако се анализира структурата на активите на домакинствата спрямо реалния трудов доход (без да се калкулират социалните трансфери и държавните субсидии), ясно се вижда историческата разделителна линия. Годината е 1987-а. До този момент – в целия период на следвоенен икономически възход от 1950 г. насетне – съотношението между стойността на активите (недвижими имоти, акции, облигации, спестовни влогове) и доходите от труд се движи в изключително тесен и стабилен диапазон. Средното ниво за периода 1950–1954 г. е 5,4, а през второто тримесечие на 1987 г. то достигна 5,8.
Ако тази тренд линия бе запазила своя органичен, пазарен наклон през следващите близо четири десетилетия, днес това съотношение щеше да бъде около 5,9. Вместо това данните за второто тримесечие на 2026 г. показват зашеметяващ показател от 10,0.
Тази разлика не е резултат от повишена производителност или технологичен скок. Твърди се, че тя представлява над 90 трилиона долара във фиктивни, изкуствено напомпани активи. Обществото не е заработило тези пари. Те не са спестени от произведена стойност. Те са напечатани в мазето на сградата „Екълс“ във Вашингтон.
+-------------------------------------------------------------------+
| ИСТОРИЧЕСКА ДИНАМИКА НА СЪОТНОШЕНИЕТО "АКТИВИ / ТРУДОВ ДОХОД" |
+-------------------------------------------------------------------+
| 1950 - 1954 г. : 5,4 [Период на реален органичен растеж] |
| 1987 г. (Q2) : 5,8 [Начало на монетарната интервенция] |
| 2026 г. (Прогн): 5,9 [Теоретично ниво без намеса на Фед] |
| 2026 г. (РЕАЛНО): 10,0 [Балон, захранен от печатницата на Фед] |
+-------------------------------------------------------------------+
Ерата на Грийнспан и разрушаването на спестяванията
Всичко започна на 19 октомври 1987 г. – денят, останал в историята като „Черният понеделник“, когато индексът Dow Jones Industrial Average се срина с 22,6% за броени часове. Новият по онова време председател на Федералния резерв Алън Грийнспан взе решение, което завинаги промени характера на западния капитализъм: той пусна печатницата за пари, за да гарантира ликвидност на Уолстрийт. Роди се т.нар. „доктрина Грийнспан“ (Greenspan put) – неписаното обещание, че централната банка винаги ще спасява финансовите пазари при срив.
От този момент нататък реалното натрупване на капитал чрез спестяване бе заменено от дългово задвижвана инфлация на активите. Данните за паричните потоци показват, че от 1989 г. насам нетната стойност на активите в САЩ е скочила от близо 11 трилиона долара до астрономическите 196 трилиона долара.
Но за същия период:
- Личните доходи (без държавните трансфери) са нараствали с едва 4,6% годишно.
- Общата стойност на активите се е увеличавала със средно 6,1% на година.
- Заемите са се разширявали с 5,3% годишно.
Разликата от 1,5 процентни пункта между растежа на активите и растежа на доходите за три десетилетия и половина означава само едно: активите са се раздували с 35% по-бързо от способността на икономиката да произвежда реален доход.
Паралелно с това нормите на спестяване претърпяха пълен колапс. През 1975 г. делът на личните спестявания от дохода (изчистен от държавни помощи) бе 13,3%. Днес този показател е паднал до 6,7%. В постоянни цени реалният растеж на спестяванията от 1975 г. насам е едва 0,6% годишно. Американците не спестяват. Те просто гледат как хартиената стойност на къщите и пенсионните им фондове набъбва заради монетарното размиване на долара.
