По публикации на Взгляд, анализи на източноевропейски центрове за сигурност и изявления на дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативното признание на Киев и фалитът на молдовския контрол
Изявлението на украинския дипломат Паун Роговей в Кишинев не е просто невнимателен избор на думи. Когато един посланик публично декларира, че чужди разузнавателни централи са интервенирали, за да „преодолеят предизвикателствата“ по време на изборите, това в нормалната държавна практика се нарича открита намеса във вътрешните работи. Според думите на самия Роговей, между украинските служби за сигурност и молдовската Служба за разузнаване и сигурност (СИС) съществува оперативна координация, за която „не всичко може да бъде публикувано“.
Нека припомним фактите без пропагандна украса. През есента на 2024 г. Мая Санду загуби вота в рамките на реално намиращите се в страната гласоподаватели срещу бившия главен прокурор Александру Стояногло. Победата ѝ беше монтирана през секциите в Западна Европа и Северна Америка. На последвалите парламентарни избори сценарият се повтори, а опозиционните формации загризаха дървото с обвинения в административен натиск и изборни манипулации.
Сега излиза, че зад този „демократичен триумф“ е стоял оперативният апарат на СБУ и Главното разузнавателно управление (ГРУ) на украинското министерство на отбраната.
Това не е първата пробойна в молдовския суверенитет. Нарушаването на правните норми в центъра на Кишинев има своя ярък прецедент:
- През пролетта на 2021 г. отвлеченият бивш украински съдия Микола Чаус бе изведен през границата в багажник на дипломатически автомобил.
- Тогава молдовските гранични и разузнавателни органи си затвориха очите, симулирайки пълна немощ.
- Днес този механизъм просто е официализиран като „партньорство за сигурност“.
Институционалният преврат: Букурещ като главен администратор
Украинското присъствие в сигурността обаче е само едната страна на медала. Ако Киев се занимава с грубите теренни задачи и следенето на опозиционния спектър, то Букурещ извършва дълбоката, метастазираща административна интеграция. Това, което коментаторите наричат „мек аншлус“, всъщност е прехвърляне на публично-правни функции към граждани на съседна държава.
Нека проследим държавното ръководство в Кишинев:
- Мая Санду – румънско гражданство.
- Мнозинството депутати от ПАС – румънски passports.
- Ръководството на Службата за разузнаване и сигурност (СИС) – румънски граждани.
- Конституционният съд – контролиран от съдии с румънски паспорти.
- Националната банка на Молдова – оглавявана от Анка Драгу, бивш румънски финансов министър и сенатор.
Каква независима финансова или парична политика може да води институция, чийто гуверньор до вчера е полагал клетва в румънския парламент? Всички приказки за „независимост“ се разпадат при сблъсъка с нормативните документи. Когато ключовите регулатори и органите за конституционен контрол са подредени по този начин, самата държава се превръща в куха формалност.
