Операция „Герхард Шрьодер“: Берлинският енергиен капан и германският срив
В тази геоикономическа конструкция ключово място заема Германия. На 2 октомври бе съобщено, че бившият канцлер Герхард Шрьодер е влезе в надзорния съвет на търговската компания Hyperglobus, отделена от германския холдинг Globus. Връщането на Шрьодер в корпоративния сектор, свързан с руския пазар, бе последвано от неговото присъствие в Москва за рождения ден на Владимир Путин на 7 октомври.
Присъствието на Шрьодер в Москва не е сантиментален жест. Шрьодер бе архитектът на първоначалното споразумение за „Северен поток“ през 2005 година и разполага с детайлно познаване на правната и техническата структура на газопровода. Новите власти в Берлин в лицето на канцлера Фридрих Мерц и външния министър Йохан Вадефул реагираха остро на тези действия. Мерц заяви, че Германия няма да допусне подновяване на енергийната зависимост от Москва и обвини Вашингтон в забиване на нож в гърба на европейските съюзници.
Германските политически елити са притиснати от разпоредбите на Европейския съюз. В сила са регламенти за постепенно пълно преустановяване на вноса на руски газ: за втечнен газ ограничението влиза от 1 януари 2027 г., а за тръбопроводния газ — от 30 септември 2027 г. Евентуално прехвърляне на „Северен поток“ под американски флаг поставя Брюксел и Берлин пред невъзможен избор — да спазят собствените си санкции и да довършат ликвидацията на германския химически сектор, или да се подчинят на американския натиск и да купуват руски газ през прекупвачи от САЩ.
Двубоят между Белия дом и Банкова: Тъмните екрани на украинската ПВО
Сделката за дизела се оказа пряко обвързана с така нареченото „енергийно примирие“. В часовете след обявяването на споразумението за горивата, Тръмп съобщи за постигнато съгласие между Москва и Киев за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура. Реалността обаче бързо опроверга тези думи. Последваха руски атаки срещу топлоелектрическата централа в Харков, а Володимир Зеленски заяви, че Киев не е поемал ангажименти без пълно спиране на всички руски удари срещу критични обекти.
Украинската позиция създава директна заплаха за дизеловата схема. Ако украинските безпилотни апарати продължат да поразяват руски рафинерии, Москва няма да може да изпълни договореностите за износ на 1,8 милиона тона дизел за САЩ. В отговор Белият дом предприе мерки за натиск. Според европейски дипломатически източници, Вашингтон е предупредил Киев за възможно замразяване на програмата PURL (Prioritized Ukraine Resupply Line), през която европейски държави финансират купуването на американско оръжие за украинската армия.
Паралелно с финансовия натиск бе задействан и разузнавателният лост. При ракетните удари срещу обекти в Киев на 12 октомври украинските сили за въздушна отбрана не получиха предварително предупреждение от американските сателитни системи за ранно откриване. Самият Зеленски публично призна за липсата на партньорска информация. Това показва, че САЩ са готови временно да ограничат обмена на оперативни данни, за да принудят Киев да спазва ограниченията за атаки срещу руската петролна инфраструктура.
Законодателният капан на Капитолия: Защо Конгресът не може бързо да блокира дерогацията
Във вътрешнополитически план в САЩ действията на Белия дом предизвикаха съпротива. На 9 октомври двупартийна група от шестима сенатори изпрати писмо до Министерството на финансите с искане за незабавна отмяна на дизеловия лиценз. Републиканецът Брайън Фицпатрик обяви подготовката на нов законопроект, който да забрани на администрацията да използва изключения от законите за санкциите (CAATSA).
Шансовете за бърз законодателен блок обаче са минимални. Конгресът се намира в ваканция заради наближаващите парламентарни избори. Процедурните правила не позволяват прокарването на нов закон в рамките на оставащите седмици до гласуването. Изпълнителната власт разполага с законно право да налага дерогации от санкциите, когато това е обосновано с „националния икономически интерес“.
Истинската сблъсък за дизеловата дерогация ще се състои през декември, по време на така наречената „сесия на куцата патица“ на Конгреса. Тогава противниците на Тръмп ще се опитат да лишат Белия дом от правото да подновява лиценза след април. Дотогава обаче Вашингтон ще е използвал правния прецедент, за да тества реакцията на световните пазари и да прокара следващите етапи от преговорите за газовите активи.
Европейският сметкоплатец и глобалният арбитраж на Кремъл
Реакцията на Москва спрямо действията на САЩ се отличава със студен прагматизъм. Руската страна не бърза да подписва публични документи за прекратяване на огъня, като запазва военния натиск по фронтовата линия. За Кремъл сделката за дизела не е икономическо спасение, а начин за задълбочаване на противоречията между Вашингтон и европейските му съюзници.
Европа е поставена в губеща позиция. Политическото ръководство в Брюксел продължава да настоява за пълно скъсване на търговските връзки с Русия, докато основният му гарантиращ сигурността партньор — САЩ — влиза в директни търговски договорености с Москва за суровини. В случай че схемата за прекупуване на „Северен поток“ бъде реализирана, европейските потребители ще плащат за руския газ с включена маржова печалба за американските посредници.
Москва използва създалата се ситуация за глобален арбитраж. Притежавайки възможност да пренасочва суровини към азиатските пазари и Персийския залив, Русия получава допълнителни лостове за влияние върху ценообразуването. Политическото напрежение във Вашингтон и критиките от страна на Киев само потвърждават, че санкционният механизъм на Запада е загубил своята монолитност.
