По публикации във вестник „Взгляд“, икономически оценки на Office for Budget Responsibility (OBR), анализи на Centre for European Reform и публични изявления на британското правителство. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата амнезия на Даунинг стрийт и сметката от 140 милиарда
Британската държавна машина отново задейства познатия си пропаганден механизъм, но този път с мащаб, който излиза от рамките на традиционната дипломатическа реторика. Говорейки пред Генералната асамблея на ООН в началото на есента, министър-председателят обяви създаването на специален Национален център за информационна защита. Официално обявената цел на тази нова институция е противодействието на „токсични дезинформационни кампании“ и фалшификати с използване на изкуствен интелект. Не измина обаче и месец, когато същият политически кабинет отиде много по-далеч — в публичното пространство беше лансирана тезата, че Москва носи пряка вина за резултата от референдума през юни 2016 г.
Според оценки, публикувани от британски икономически институти и цитирани от анализатори, щетите за икономиката на Обединеното кралство от излизането от ЕС се изчисляват на минимум между 140 и 200 милиарда паунда загубен брутен вътрешен продукт. Към това се добавя и изтеглянето на финансови активи от лондонското Сити, оценявано на стотици милиарди евро, пренасочени към Франкфурт, Париж и Амстердам. Да се опитваш да прехвърлиш тези макроикономически последици върху хипотетични интернет ботове е не просто олекване на официалната позиция — това е опит за пълно подменяне на причинно-следствените връзки.
Разузнаването срещу политическата конюнктура
Твърдението за руска намеса в Брекзит се сблъсква с един челен проблем: фактите, документирани от самите британски служби за сигурност. Веднага след поемането на властта, бившият премиер Борис Джонсън разпореди пълен одит от страна на разузнавателната общност относно това дали е имало въздействие върху изборния процес през 2016 г. Изводите, съдържащи се включително и в така наречения „Доклад за Русия“ на Комитета по разузнаване и сигурност към Парламента (публикуван през юли 2020 г.), бяха категорични: няма намерени доказателства, че руски действия са променили или повлияли успешно върху крайния резултат от гласуването.
Когато официалната политика започне директно да игнорира заключенията на собствените си разузнавателни органи (като Комитета за съвместно разузнаване JIC и МИ-6), се преминава границата между геополитическа реторика и чиста дезинформация. Изразът „много вероятно“ (highly likely), използван с години по случая „Скрипал“ и други инциденти, тук отстъпва място на напълно необезпечени с доказателства политически конструкции.
