По публикации на чуждестранни медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на закъснялата тревога над Днепър
Нощта над Деснянски и Днепровски райони в Киев не започна с познатия от последните две години напрегнат вой на задействаната с десетки минути по-рано система за гражданска защита. Сирените проплакаха едва тогава, когато пламъците от детонациите вече осветяваха ниската облачност над левия бряг на река Днепър, а силиуетите на крилатите ракети и високоточните боеприпаси се виждаха с просто око от жителите на жилищните комплекси.
Тази липса на фазата на предварително предупреждение не е дребен организационен проблем на градската администрация или грешка на дежурния офицер в оперативния център. Тя е фундаментален индикатор за прекъсната информационна верига. В условията на съвременния конфликт ранното предупреждение за изстрелване на балистични или крилати ракети от стратегическите бомбардировачи Ту-95МС или от акваторията на Черно море никога не е било локална украинска дейност. Украинските наземни радиолокационни станции от съветски тип – като 19Ж6 или семейството 36Д6 – или са физически унищожени, или тяхната работа се заглушава и засича в рамките на броени минути от руските системи за разузнаване.
Следователно, когато сирените в Киев закъснеят, това не означава, че украинският радар е бил включен късно. Означава, че сателитният сигнал от западните спътници за инфрачервено откриване на ракетни факели SBIRS (Space-Based Infrared System) или данните от самолетите за радиолокационно проследяване E-3 Sentry AWACS, патрулиращи над полското и румънското въздушно пространство, просто не са били предадени на командния пункт в Киев.
Публичният разлом: Зеленски срещу оперативните си партньори
Реакцията от Банкова не закъсня, но този път в нея липсваше обичайната триумфална реторика за „100% прихванати цели“. Изявлението на Володимир Зеленски около обяд съдържаше необичайно директно обвинение: външните „партньори“ не са предоставили своевременни данни за изстрелванията. Малко по-късно, сякаш по предварително съгласуван сценарий за прехвърляне на отговорността, началникът на отдела за комуникации на ВСУ отправи сходни нападки, включвайки в списъка на „подвели ни“ не само Пентагона, но и европейските разузнавателни централи.
За да се разбере тежестта на това изявление, трябва да се върнем към оперативната практика от предишните периоди. Преди този инцидент схемата на сработване изглеждаше безупречна от гледна точка на НАТО:
- Сателит на Космическите сили на САЩ засича топлинното петно от старта на двигателя на ракетата.
- Данните незабавно се обработват от Дирекцията за разузнаване на Пентагона (DIA) и се изпращат към оперативните центрове в Рамщайн (Германия) или Жешов (Полша).
- В рамките на 15 до 30 секунди траекторията, векторът, скоростта и очакваното време за навлизане във въздушното пространство се показват на терминалите на украинското ВВС командване.
- Комплексите MIM-104 Patriot PAC-3 или NASAMS привеждат своите радари AN/MPQ-65 в режим на следене в много тесен сектор, пестейки ресурси и запазвайки радиомълчание до последния възможен момент.
Когато този поток спре или бъде изкуствено забавен с 3 до 5 минути, цялата западна архитектура за въздушна отбрана в Киев се превръща в сляп механизъм. Радарите на Patriot не могат да работят непрекъснато в кръгов режим на 360 градуса, защото се превръщат в идеална мишена за противорадиолокационните ракети Х-31П или Х-59МК2. Спирането на информационния канал означава, че ракетите-прихващачи се превръщат в скъпоструваща купчина желязо, блокирана на пусковите си установки.
