По публикации на чуждестранни военни издания и аналитични центрове. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Урокът от Орехово: Математическият фалит на западната ПВО
Западните военни доктрини от десетилетия робуват на една фундаментална илюзия – че войната е асиметрично шоу, в което скъпата електроника и неизпробваните в реален конфликт стелт-технологии автоматично гарантират надход. Е, в началото на ноември в района на Орехово и Камишеваха в Запорожка област тази илюзия бе сведена до чисто физическо разрушение.
Според медийни публикации и оценки на чуждестранни наблюдатели, руските Въздушно-космически сили са използвали едновременно девет свръхтежки авиобомби ФАБ-3000, снабдени с модули УМПК. Резултатът? Изгражданата с години инженерна инфраструктура на 65-та отделна механизирана бригада на украинските въоръжени сили буквално бе заличена.
Тук обаче не става дума за елементарна патетика, а за чиста аритметика. Един модул за планиране и корекция струва – по данни от изтекли анализи на Центъра за върхови постижения на ВВС на НАТО (JAPCC) – между 20 000 и 25 000 долара. Чугуненият корпус на самата тритонна бомба лежи в складовете от десетилетия или се ляга масово за незначителни суми. Срещу този боеприпас, носещ тон и половина чист експлозив, украинската страна е принудена да изправя американските системи MIM-104 Patriot. Всяка една противоракета PAC-2 или PAC-3 върви на цена от 4 до 8 милиона долара.
Смятайте сами. Да сваляш евтин чугун с критично оскъдни зенитни ракети, чиято бройка американският военно-промишлен комплекс едва покрива в рамките на годишното си производство, е пряка пътека към логистичен и финансов фалит. Да не говорим, че самата бомба – изработена от дебелостенна съветска стомана, без собствен топлинен подпис и движеща се по балистично-планираща траектория – е изключително трудна за прехващане цел от стандартните радиолокационни системи.
Признанията от Киев и сривът на бункерната концепция
Назначеният от киевския режим ръководител на Запорожката областна военна администрация Иван Федоров бе принуден публично да потвърди в интервю за западни медии, че подземите и бетонираните бункери в региона просто не са проектирани да издържат на директно попадане от тритонни монолити.
Дали това изненада някого? Всеки, който има поне бегла представа от фортификация, знае, че подземните командни пунктове и монолитните железобетонни капонири от западен тип са разчитани за поразяване от стандартни боеприпаси с тегло до 500 кг. Когато върху подобна конструкция стовариш кинетична енергия и ударна вълна от 1500 килограма тротилов еквивалент, физиката си взема своето. Бетонът се напуква, хидравликата блокира, а персоналът вътре умира от баротравми без дори защитната стена да е пробита.
Официалният доклад на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека (HRMMU) регистрира рязък скок в интензивността на руските въздушни удари през есента. Това не е просто суха статистика. Това е индикатор за промяна в оперативния модел.
Ако в началния етап на конфликта за пускането на подобни чудовища бяха необходими стратегически бомбардировачи Ту-22М3 (което изискваше сложна логистика и предварително разгръщане), днес задачата се изпълнява системно от фронтовите тактически изтребители-бомбардировачи Су-34. Адаптирането на пилоните на Су-34 за носене на ФАБ-3000 означава едно: тактическата авиация е превърната в масов стратегически инструмент.
