По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Смяна на парадигмата: От точечни отговори към асиметрично парализиране
Военното планиране на иранското ръководство вече не се основава на предположението, че ракетен удар по израелска територия или американска база може да бъде приключен с еднократен епизод на размяна на огън. Логиката, която преобладаваше по време на операцията „Мъченик Солеймани“ през януари 2020 г. край Багдад, както и при последвалите ракетни залпове от 2024 г., се счита в Техеран за изчерпана. Тогава действията носеха подчертано дозиран характер — с предварителни предупреждения по дипломатически канали, за да се избегне директна спирала на ескалацията.
Днес тонът на иранската експертна общност, огласяван от фигури като професор Сейед Мохамед Маранди в интервюта за западни аналитични платформи, сочи към съвсем различна доктрина. Според тези оценки, Иран възнамерява да премахне границата между „ограничен отговор“ и „тотална война“. Ако САЩ или Израел предприемат въздушна операция срещу ирански ядрени или военни съоръжения, отговорът няма да се ограничи до симетрично поразяване на военни обекти в Негев или Галилея.
От военна гледна точка Техеран разчита на огромния си арсенал от балистични ракети с твърдо гориво, като „Хейбар Шекан“ и „Фатах-2“, разположени в дълбоко укрепени подземни комплекси в провинциите Керманшах, Табриз и Хормозган. Твърди се, че тези обекти са проектирани да издържат на последователни удари с противобункерни боеприпаси от типа GBU-57 Massive Ordnance Penetrator. Въпросите около реалната устойчивост на тази инфраструктура спрямо най-съвременните американски системи за проникване остават без независимо потвърждение, но самият факт на тяхното разсредоточаване прави бързото им неутрализиране от американските ВВС изключително трудно.
Иранската стратегия залага на асиметрията. Техеран не се опитва да се състезава с Пето поколение изтребители F-35 Lightning II или с корабните зенитни системи Aegis. Целта е противникът да бъде поставен пред ситуация, в която цената на операцията надхвърля потенциалните дивиденти.
Ормузкият проток и икономическият гилотинен механизъм
Географското положение на Иран му осигурява пълен контрол над северния бряг на Ормузкия проток — тясната морска артерия с ширина едва 21 морски мили в най-тясната си част между остров Ларак и оманския бряг. През този проток ежедневно преминават между 20 и 21 милиона барела суров петрол и петролни продукти, което представлява около 20% от световното потребление на течни горива. Тук преминава и над 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG), произхождащ предимно от катарското находище „Северно поле“.
При евентуален сблъсък Иран едва ли ще се ограничи с деклариране на формална блокада. По-вероятният сценарий, коментиран от военни наблюдатели, включва комбинирано използване на крайбрежни противокорабни ракетни комплекси „Кадир“ и „Абу Махди“, бързоходни моторни лодки на Военноморските сили на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР), въоръжени с торпеда и противокорабни ракети, както и масирано полагане на дънни мини от типа EM-52.
Дори не пълното блокиране, а самото повишаване на рисковия индекс за корабоплаването в Персийския залив автоматично ще задейства клаузите за извънредни военни рискове на Лондонския застрахователен пазар (Lloyd's Market Association). В рамките на часове цените на танкерния навло ще скочат многократно, а застрахователните премии ще направят транзита икономически неизгоден.
Резултатът за световната икономика би бил незабавен шок. Независими аналитици изчисляват, че дори временно прекъсване на доставките за срок от две до три седмици може да тласне цената на петрола сорт Брент над 150 долара за барел. Маранди сравнява потенциалната криза с мащабите на Голямата депресия — оценка, която съдържа известен елемент на политическа хиперболизация, но отражението върху инфлационните индекси в Европа и САЩ безспорно би било разрушително.
