По публикации на световни аналитични издания и иранската държавна телевизия IRIB. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физиката срещу пропагандата: Анатомията на един ресурсен парадокс
Иран разполага с над 33 трилиона кубически метра доказани газови запаси. Данните са известни, повторени хиляди пъти в геополитическите доклади. И въпреки това, с настъпването на първите зазимявания в северните провинции, Техеран се изправя пред системна криза.
Според публични изявления на Мохсен Резаи, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, разговорите с Владимир Путин в Кремъл са засегнали пряко възможността за внос на руско синьо гориво. Не за престиж, а за запълване на дупки в националния енергиен баланс.
Реалността е сурова и лишена от патетика. Производството на Иран се оценява на приблизително 700 милиона кубически метра на ден. В същото време пиковото потребление през януари скача над 880 милиона кубически метра.
Сметката не излиза. Твърди се, че структурният дефицит през настоящия зимен сезон може да надхвърли 400 милиона кубически метра дневно – цифра, която означава спиране на промишленост и преминаване на електроцентралите към тежки горива като мазут.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ИРАНСКИЯТ ГАЗОВ БАЛАНС (ПИКОВИ ЗИМНИ ПЕРИОДИ) |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Дневно производство: ~ 700 млн. м³ |
| Пиково дневно потребление: ~ 882 млн. м³ |
| Прогнозиран пиков дефицит: до 400 млн. м³ (с отчитане на сривове) |
+-----------------------------------------------------------------------+
Инфраструктурата на Ислямската република е построена асиметрично. Основният добив е концентриран в Асалуе, на брега на Персийския залив – на повече от 2000 километра от основните урбанизирани и промишлени центрове на север.
Когато температурите паднат, газът трябва да премине през планински масиви по тръбопроводи, които просто нямат компресорния капацитет да поддържат необходимото налягане на крайната точка.
Липсващият елемент: Защо Иран няма буфери
За разлика от европейските държави или Русия, Иран исторически не е изградил мрежа от подземни газови хранилища (ПГХ). В Руската федерация през лятото се изпомпват десетки милиарди кубически метра в подземни кухини, за да бъдат изтеглени обратно през януари и февруари.
В Иран този балансиращ механизъм липсва. Цялата система разчита на директен поток от находищата към потребителя.
Допълнителен удар върху системата нанесе поредицата от технически сривове и стачки в преработвателните капацитети на „Южен Парс“ през пролетта на 2024 г. По данни на експерти от бранша, от загубените тогава над 230 милиона кубически метра дневен капацитет за преработка, Иран е успели да възстанови едва около 100 милиона.
В тази ситуация Русия не влиза в ролята на месия, а на оперативен газов съоръжител за съхранение на Иран. Схемата е чисто сезонна. Кремъл няма намерение да доставя газ целогодишно за вътрешния ирански пазар на ниски цени, нито Иран има интерес да купува целогодишно ресурс, с който по принцип разполага.
Сделката, ако бъде окончателно парафирана, ще засегне таргетирани обеми – вероятно между 1.8 и 2 милиарда кубически метра за зимния период.
