/Поглед.инфо/ „Драматично посещение“, „историческо посещение“, „символично посещение“. Още преди кацането в Съединените щати на американския военен самолет с президента на Украйна Зеленски на борда, западната преса широко разгласи неочакваното му коледно пътуване, без да пести епитети и хиперболи.
Това, което беше най-изненадващо, беше, че почти всяка новина в американските и британските медии подчертаваше високия риск, свързан с това пътуване. Буквално предишния ден екипът на Зеленски съобщи за пътуването му „на фронта“ (уж той е посетил Артьомовск, където сега се водят ожесточени битки), но това тогава, очевидно, не е било придружено от такъв риск. Все още не е ясно защо едно пътуване до САЩ е по-опасно за ръководителя на украинския режим от пътуванията през обстрелваната територия на Украйна. Неволно си задаваме въпроса: дали според американските телевизионни журналисти не е дошъл часът, когато Вашингтон е решил да се отърве от досадния просяк? Иначе кой друг би могъл да го заплаши там?
Не по-малко озадачаващи бяха историческите паралели, които се появиха едновременно в различни телевизионни клипове по западните канали. Те, като копие, започнаха да сравняват пътуването на Зеленски до Вашингтон с посещението там на британския премиер Уинстън Чърчил през декември 1941 г.
Тези паралели бяха подхванати от американски политици. Лидерът на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър обяви с патос: "Там, където Уинстън Чърчил беше преди поколения, президентът Зеленски сега стои не само като президент, но и като посланик на самата свобода! Сега не е моментът да свалите крака си от педала с газта, когато тя идва на помощ на Украйна.”
Честно казано, паралелите са малко странни и противоречиви. Единственото съвпадение е в датите - Зеленски кацна в Щатите на 21 декември следобед, а Чърчил на 22 декември сутринта. Иначе нищо общо. Да не забравяме, че британският премиер пристига няколко дни след влизането на САЩ във Втората световна война. Сега украинският лидер идва да иска пари от страна, която не иска да влиза в пряка война (поне според официален Вашингтон). Чърчил идва за подкрепата на Америка в борбата срещу нацизма. Зеленски без угризения на съвестта използва в дейността си нацистки части, нацистка идеология и нацистки символи.
Освен това Чърчил, неочаквано за американската първа дама, решава да остане в Белия дом за три седмици, празнувайки там Коледа и Нова година. Това е причината за много анекдоти и карикатури от този период. Малко вероятно е на Зеленски да му бъде позволено толкова много да злоупотребява с гостоприемството на двойката Байдън. Украинският лидер, разбира се, е свикнал да печели допълнителни пари на корпоративни партита в новогодишната нощ, но не би желал остава толкова, че да стане свидетел на промяна в състава на долната камара на Конгреса на САЩ, което не е най-приятното за Киев. Ето защо Зеленски бърза да се яви пред американския парламент, докато е топло приет от демократичното мнозинство, водено от Нанси Пелоси. Тоест всъщност украинският лидер реши да влезе в новогодишната си роля под бурните аплодисменти на приключващите парламентарната си дейност „куци патици“.
Предварително беше обявен „хонорарът“ на Зеленски за новогодишното му турне: още един тлъст (до 2 млрд. долара) пакет военна помощ и система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, която Киев отдавна коленопреклонно моли от Вашингтон. Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, изрази цялата същност на посещението в Белия дом и Капитолия в няколко кратки фрази: „Това е само системата за противовъздушна отбрана “Пейтриът”. Официално, за да затвори небето" и да се фокусира върху унищожаването на остатъците от руската "армия". След това - “Леопард”, “Мардер” и ракети с определен обсег. Както виждате, заявките са значителни. И определено различни от предложенията за военен съюз на равноправни партньори, който Чърчил носи със себе си преди 81 години.
Съответно отношението към Зеленски от страна на редица американски политици също се различава от отношението им към Чърчил. Малко вероятно е някой в САЩ да нарече британския премиер „неблагодарната кралица на международните помощ“ през 1941 г., както направи Доналд Тръмп-младши, синът на бившия президент, по отношение на Зеленски.
Украинският президент не скри, че е дошъл във Вашингтон, за да се обърне към скептиците от Републиканската партия, както настоящи, така и вече избрани конгресмени. И все по-често се чуват мнения, изразени от конгресмена Томас Мейси: "Повечето от моите избиратели не искат парите им да бъдат изпратени в Украйна, особено без надзор и одит." Неговата колежка Мери Милър казва същото: „Ще се противопоставя на отпускането на нови пари за Украйна, докато собствената ни южна граница е отворена за нашествието на наркокартелите“.
Зеленски се обърна директно към тях, говорейки от трибуната на Конгреса. Ръководителят на режима в Киев убеди скептиците, че трябва по-лесно да се разделят с парите в името на добрата кауза. „Това не е благотворителност, това е инвестиция в глобалната сигурност“, каза президентът на Украйна.
Вярно, той не намери за необходимо да обясни на публиката къде са отишли всички тези "инвестиции", които са били направени по-рано. Байдън обяви колосални числа, като каза, че САЩ и техните съюзници вече са доставили около 2000 танка и бронирани машини на Украйна. Тоест, като се вземат предвид танковете, които бяха в състава на въоръжените сили на Украйна в началото на специалната военна операция, сега Украйна би трябвало да е един от световните лидери по брой на бронираната техника. Но в неотдавнашното си сензационно интервю за списание “Економист” главнокомандващият на ВСУ генерал Валерий Залужни измоли Запада за още 500 танка, заявявайки, че няма какво да организира атака срещу Мелитопол.
А самият Зеленски, говорейки онлайн миналия понеделник с лидерите на северните европейски държави, поиска от тях допълнителни бронирани превозни средства. Особено го трогна получаването на танкове от Холандия. Това е смешно, като се има предвид, че самата Холандия отдавна е изхвърлила танковете си и оперира с 18 “Леопарда”, които са собственост на Германия.
Тоест цялата логика на исканията и желанията на Украйна се свежда до една дума: „Още“. Колкото и Западът да тъпче в тази бездънна бъчва със средства, колкото и оръжия да предоставя на Киев, представителите на украинския режим непрестанно ще искат редовни подаяния, наричайки ги „инвестиции“ в кой знае какво. Всъщност много от тези инжекции се превръщат в пътувания на съпругата на Зеленски до скъпи парижки бутици, където според съобщения в медиите тя оставя по 40 хиляди долара само в един магазин.
Може би най-важното нещо, което Зеленски каза, говорейки пред американски сенатори и конгресмени, се свежда до следната фраза: "Ние няма да искаме от американските военни да се бият за нас. Искам да ви уверя, че украинските военни могат перфектно да управляват американски танкове и самолети”.
При тази фраза имаше просто оглушителен гръм от аплодисменти и радостни възклицания. И още как! В края на краищата, точно това очакват от Киев много от западните покровители, изисквайки пушечно месо да бъде изпращано в месомелачката на войната с Русия с ръцете на украинците. От гледна точка на американските конгресмени Зеленски наистина уцели целта с тази фраза. Вярно е, че от гледна точка на украински държавник тези думи звучат просто налудничаво - все пак това е пряка заявка да се дадат нови милиарди за избиване на собствените съграждани, за унищожаване на собствената страна.
Президентът на САЩ Джо Байдън също хареса този подход на киевския гост. Като посочи грубо с пръст Зеленски, той каза: „Този човек е този, за когото се представя. Ясно е кой е. Той е готов да даде живота си за страната си“. Това със сигурност няма нищо общо с поведението на американския президент по време на посещението на Чърчил в Белия дом през 1941 г. Но това много напомня как същият Байдън се отнесе с афганистанския президент Ашраф Гани – същата американска марионетка като Зеленски. Миналата година Байдън също говори за това как вярва на това лице, което обеща „да се бори докрай“. Излишно е да споменаваме, че Гани избяга от страната при първа възможност, отнасяйки със себе си златните резерви на страната и "инвестициите в сигурността", които американците щедро наляха. Така че Зеленски има достоен модел за подражание.
На пръв поглед новогодишното корпоративно парти с участието на най-скъпия комик в света беше успешно. Днес той е на първите страници на повечето западни вестници със същите заглавия за "историческото посещение". Изглежда, че всички страни изразяват задоволството си от пътуването. Но както отбелязва "Файненшъл таймс", "въпреки топлите изявления имаше известни признаци на напрежение между двамата президенти". По-специално това се усети в момента, когато Зеленски започна да говори за невъзможността за постигане на „справедлив мир“ в Украйна, противно на това, което Байдън каза само минута преди това. Личеше си, че домакинът не е много доволен от подобни забележки.
Зеленски получи това, за което толкова жадуваше - слава, прожектори, преса и много щедър "хонорар", част от който превръща в нови смъртни случаи на съграждани, в нова кръв и в нови сълзи на украински майки. Но неслучайно сега си спомнихме съдбата на президента Гани, който правеше същото в Афганистан до миналата година. Той успя да избяга. Но много други не, въпреки опитите да се прикрепят за шасито на американски военни самолети. Като този, на който президентът на Украйна отлетя за САЩ.
И този паралел е по-очевиден, отколкото в случая с посещението на Чърчил.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com