/Поглед.инфо/ Това беше най-лошото престъпление в годините на Доналд Тръмп в Белия дом. През октомври, 2019 година той заповяда на американските войници да седят безучастно, давайки зелена светлина на Турция да нахлуе в северна Сирия.

Тази инвазия доведе до убийствата, изнасилванията и прогонванията на кюрдските жители на областта.

Осемнадесет месеца по-рано, Доналд Тръмп не направи нищо докато Турската армия окупираше кюрдския анклав Африн и подменяше населението там със сирийски арабски джихадисти.

За съжаление малко вероятно е Доналд Тръмп някога да бъде изправен пред съд, но ако това се случи, тогава съучастието му в етническото прочистване на сирийските кюрди трябва да е едно от основните и главни обвинения.

Това беше един акт на зло само по себе си, а също така и предателство на съюзник, тъй като подкрепяните от Съединените щати сирийски кюрди водеха контра-атаката срещу Ислямска държава, освобождавайки последните й твърдини.

И това докато в същото време Турция нахлуваше в Африн.

Коварността на президента Доналд Тръмп провокира твърде малко международно възмущение по това време, но аз съм убеден, че тя е директната причина за убийствата, изчезванията и прогонването на стотици хиляди.

Трагедия от подобен мащаб избледнява в съзнанието на хората, защото то не може да обхване и осъзнане зверствата, които разрушават толкова животи, отвъд собствения си опит.

Извършителите на екстремното насилие и техните помагачи като Доналд Тръмп се опитват да размътят водите с неподплатени отхвърляния и отричания, докато медийната политика се прехвърля на нещо друго.

Само оцелелите жертви остават да помнят престпълнеята срещу тях.

Писал съм много за етническото прочистване на кюрдите от домовете им в северна Сирия от страна на Турция при две отделни инвазии през 2018 година и 2019 година.

Но засега резултат не е имало.

Скоро стана невъзможно за независимите репортери да посещават Африн или окупираните от турците зони около градовете Тал Абияд и Рас ал Айн.

Все пак най-накрая успях да направя контакт миналата седмица по интернет с очевидец в Африн, който ми даде една мрачна, но убедителна картина на личния й опит с етническото прочистване на кюрдите.

Името й е Рохилат Хавалар, кюрдска жена на 34 години, която има три деца, и която работи като учителка по математика в училище в град Африн, до атаката на турците.

Тя се опитва да избяга през февруари, 2018 година, "защото имаше турски въздушни удари всеки ден".

Отказано й е придвижване през териториите, които се контролират от сирийското правителство, през които е трябвало да мине за да стигне до контролирания от кюрдите автономен регион.

Тя се връща в град Африн, където къщата й е ограбена, и където в момента седи в плен.

Рохилат Хавалар ми каза как подкрепяните от Турция сирийски джихадистки милиции разстрелват всеки, който се опита да напусне района.

"Моя приятелка беше убита с десетгодишното си дете миналата година, докато се опитваха да избягат", разказва Рохилат.

В същото време, джихадистките милиции правят живота за кюрдите невъзможен.

Като един от последните останали кюрди в стария й квартал, където къщите са заети от арабоезични джихадисти и техните семейства, тя не смее дори да говори на кюрдски по улиците.

Рохилат е открила, че турската армия счита всички кюрди за "терористи", но милициите са дори още по-опасни, защото считат кюрдите за "езичници и неверни, които трябва да се избиват по заповед на Аллах".

Рохилат Хавалар няма друга алтернатива, освен да си сложи хиджаба, който обикновено кюрдските жени не носят. Тя не го е правила в продължение на седем месеца, но заради това й решение е тормозена и малтретирана от джихадистките си съседи, които идват от другите части на Сирия.

Тя се примолва на турски офицер, но той й казва, че трябва да се уважават социалните норми в квартала й.

"И така, трябваше да си сложа хиджаб", казва тя.

"Децата ми ми се смяха и ми се подиграваха в началото, но сега свикнаха със ситуацията", разказва Рохилат.

Оцелелите кюрди в Африн са беззащитни и са жертви на върлуващите милиции. Когато отива до пазара по-рано тази седмица, Рохилат вижда как две кюрдски момичета вървят в същата посока.

Двама джихадисти с оръжия на мотоциклет кръжат бавно около тях.

"Изведнъж мотоциклетът се приближи до момичетата и единият от бойците, който седеше зад гърба на другия, хвана гърдите на едно от момичетата", разказва Рохилат.

И двете момичета започват да реват, а джихадистките бойци слизат от мотоциклета си. Мъжете започнали да целуват и опипват гърдите на девойките, оставяйки ги само след като наоколо се събира тълпа от хора от квартала.

Рохилат отвежда момичетата в дома си.

При друг случай, тя пазарува хляб на пазара, когато вижда ислямистки боец да казва на кюрд, който работи в близкия ресторант, че трябва да напусне града.

Когато мъжът протестира, казвайки, че няма къде да отиде, боецът го шамаросва през лицето и му казва:

"Вие кюрдите сте езичници и не вярвате в Аллах (въпреки че кюрдите също са почти изцяло сунити)..''

В две някогашни кюрдски зони в Сирия, върхът на окупацията на турците са арабските бойци, повечето от които са джихадисти от други части на Сирия.

Кюрдите в Африн са в по-голямата си част фермери, които култивират плодове и зеленчуци, а преди всичко масилини.

Но сега Рохилат казва, че новодошлите са градски хора, "тъй че режат маслинените дръвчета и ги продават като дърва за огрев". В резултат на това, хранителните стоки трябва да се внасят и се продават на много по-високи цени.

Предавайки сухопътния контрол на контролирани от кюрдите зони на анти-кюрдски ислямистки бойци, турското правителство гарантира етническото прочистване, но без да изглежда директно виновно и отговорно.

До неотдавна, джихадистките бойци получаваха по 100 долара на месец от Туриця, но можеха да си добавят към скромната заплата с грабежи и конфискации на кюрдско имущество, докато турската армия си затваря очите.

От август насам, заплащането на милициите е намалено и турските военни патрули пречат на грабежите. Целта е да се убедят бойците да бъдат доброволци в турските прокси конфликти в Либия или срещу арменците в Нагорно-Карабах.

Мнозина са били убити. Рохилат е видяла многобройни традиционни шатри за оплакване за мъже, които са загинали в чужбина, въпреки че телата не идват за погребение.

Като изключим хроничната несигурност, Рохилат Хавилар трябва да се справя и с бързото разпространение на коронавируса в Африн от август месец насам.

Самата тя се е разболяла от заразата, след като се тества позитивно в турско медицинско съоръжение. Но в същото време Рохилат казва, че нито тя, нито много други биха отишли в турска военна болница за лечение, защото от тях малцина се завръщат живи.

Вместо това, хората седят у дома, взимат парацетамол и ядат супа от леща и чесън.

Самата тя не може да си позволи да си купи маски за лице и може да купува само хляб, защото децата й работят временни работи на пазара, а роднини в Турция й изпращат малко пари веднъж на всеки няколко месеца.

Наистина, животът на Рохилат е мрачен и суров. Тя е една от оцелелите докато много други кюрди избягаха или пък живеят във временни лагери, след като биваха убивани, държани в откуп или просто изчезваха от лицето на света.

Нито пък турската кампания срещу трите милиона сирийски кюрди има шанс да деескалира.

Напротив, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва с още една инвазия, която фактически ще свърши работата по етническото прочистване на кюрдите.

Една от добрите новини е, че подмяната на Доналд Тръмп с Джо Байдън значително ограничава, макар и да не елиминира шансовете на зелена светлина от страна на Съединените щати за поредния турски набег или инвазия.

Докато Доналд Тръмп и отровният му екип напускат, не трябва да се забравя или прощава неговата зловредна политика в Сирия, която причини безкрайна мизерия на огромен брой хора, които някога са живяли щастливо.

Превод: СМ