/Поглед.инфо/ Всичко, което поне малко наподобяваше рационалност в последните десетина години в Съединените щати, що се отнася до Републиканската или Демократичната партия, е трудно да бъде намерено.

Освен парите, разбира се.

Курсовете по политически науки ни учеха, че републиканците са консерватори, противопоставят се на профсъюзите и добрите заплати и са винаги готови да воюват с някой в името на "националната сигурност" на страната.

В същото време, че те обичат ад убиват чужденци в своите войни, особено пък цветнокожи хора. Че републиканците са ужасени от идеята, че американските ембриони могат да не получат правото да бъдат пълноценни хора.

За демократите ни се казваше, че са либерали, може би дори "прогресивни", както и че са готови да защитават работниците по въпросите за заплатите.

Твърдеше се, че те позволяват профсъюзите, използват диалог в дипломацията, вместо войната без добра причина, разбира се.

Просто попитайте Бърни Сандърс. Той гласува против войната в Ирак, въпреки че после гласува за финансирането й щом тя започна. Всички други войни бяха ОКЕЙ за така наречения "социалист".

А ето, задава се и "президентът на мира". Барак Обама пое кормилото след двете войни на републиканеца Джордж Буш - в Афганистан и Ирак.

И какво направи Барак Обама? Удължи войните и дори добави към каубойския си колан още пет войни - бомбардировки в Либия, Сирия, Йемен, Сомалия и Пакистан.

Всеки четвъртък президентът Обама сядаше до директора на ЦРУ Джон Бренън и натискаше копчетата, показващи кой трябва да бъде убит с дронове този ден.

Не обръщайте внимание на факта, че нито една от тези войни не беше обявена за война като за начало.

Това, разбира се, бяха "хуманитарни действия", чиято цел беше да се помогне на някой да получи човешки права.

Това, че тези войни бяха неконституционни, не възпря хич Барак Обама - предполагаемият правен специалист по конституцията на Съединените щати.

Сега някои политолози могат да се агрументират, че все още, демократите се придържат към буржоазната демокрация (някои може би дори биха казали към социалдемокрацията).

Някои пък твърдят, че Доналд Тръмп се е показал като неофашист със силни расистки уклони.

Подобни коментатори ще се затруднят да обяснят, че докато Доналд Тръмп беше на власт, демократите искаха да воюват срещу Русия, докато той искаше да води капиталистически бизнес с руснаците.

Окей, и Доналд Тръмп и демократичните му опоненти искат да обградят и да заплашат с война Китай, тъй че имат нещо общо поне.

Когато Уикилийкс разкриха военните престъпления по време на режима на Барак Обама, държавният секретар на президента - Хилари Клинтън, искаше да изпрати дронове срещу Джулиан Асандж.

Той все пак беше разкрил комуникациите й, с които тя се опитва да нагласи демократическите първични избори в своя полза.

И така, Хилари Клинтън седна в скута на директора на ЦРУ Джон Бренън и сготви Русиягейт.

Тогава Доналд Тръмп просто обяви:

"Обичам Уикилийкс."

Демократическият национален комитет, подкрепян от пристрастените към войната хора в Пентагона и ЦРУ и търсещите им сеназации приятелчета от корпоративните фалшиви медии, принудиха Доналд Тръмп да звучи корав по въпроса на войните.

Той действително, изпрати няколко дрона, бомбардира тук и там, докато се опитваше да изтегли Съединените щати от няколко от войните на Джордж Буш и Барак Обама.

Залязващите и отиващи си президенти обикновено амнистират някои затворници, особено такива, към които се чувстват привързани, или на които дължат услуги.

Да речем генерал Майкъл Флин. Съветникът на Доналд Тръмп по национална сигурност в продължение на три седмици, който имаше грешката, че е говорил с руснаци.

Демократите счетоха това за предателство.

Може би демократите обаче не знаят, че Съединените щати не са във война с русия. Не и засега поне.

Е, отговарят те, Майкъл Флин най-вероятно е лъгал ФБР. Кой не би лъгал ченгетата?

Назовете ми един политик, особено, когато станат държавни секретари, директори на разузнавателни служби или президенти, който да не лъже.

Лъжите на Доналд Тръмп просто са по-очевидни от тези, които се разкриват от харвардския глас на Барак Обама.

Спомнете си как държавният секретар Майк Помпео се пошегува с аудиторията си от Тексаския университет A&M на 15 април, 2019 година:

"Когато бях кадет в Уестпойнт, нашето мото беше:

"Няма да лъжете, мамите или крадете или пък да толерирате, тези които го правят."

Когато станах директор на ЦРУ, лъгахме, мамехме и крадяхме. Всякаш имахме цели курсове да се обучаваме в тези неща."

"Напомня ти за славата на американския експеримент", каза тогава Майк Помпео.„

Администрацията на Доналд Тръмп нарича Международния криминален съд кенгуру съд. Тя отказва да допусне някой американски войник да бъде изправен пред него за военни престъпления в Афганистан.

Нито един от разследващите на този съд или съдиите не получава визи за влизане на американска територия.

Всички имоти или банкови сметки, които те имат в Съединените щати, ще бъдат конфискувани.

Ако някой съд е нечестен кенгуру съд, то това е този, който действа по делото за екстрадирането на Джулиан Асандж в Лондон.

Първият магистрат, който председателстваше възможното екстрадиране в Съединените щати за предполагаеми нарушения на Закона за шпионажа, беше обект на разкрития от Уикилийкс.

Главният магистрат Ема Арбътнот и нейният съпруг Джеймс Арбътнот, който беше отбранителен отговорник за придобиване на оръжия, са "печелили" пари от две компании, които бяха изложени на показ от Уикилийкс.

По време на изслушванията за екстрадирането през август-септември, Ема Арбътнот "се оттегли" за да бъде супервайзър на новия магистрат, Ванеса Барайтсер.

По време на трите седмици изслушвания, съдия Ванеса Барайтсен гледаше в лаптопа си за да чете решенията, които беше написала предварително.

Решения написани преди адвокатите на защитата да могат да изложат аргументите си или пък свидетелите да дадат показания.

Не съм единственият човек, който се надява, че Доналд Тръмп ще направи правилното нещо по отношения на Джулиан Асандж, пък и на Едуард Сноудън.

Последният президент, който Доналд Тръмп все пак мрази, вкара един от ключовите "свирачи на информация" на Джулиан Асандж в затвора и дори я подложи на мъчения.

СТава въпрос за Челси Манинг, която беше осъдена на 35 години затвор.

Барак Обама напусна президенството си с жест на "добра воля", намалявайки присъдата на Челси Манинг, след като тя вече беше прослужила седем години.

По-късно тя беше затворена за още една година, защото отказала да шпионира Джулиан Асандж.

Тулси Габард, единственият демократически кандидат-президент през 2020 година, който не беше военен ястреб, моли президента Доналд Тръп за жест на добра воля.

Тя написа публикация в Туитър, в която отбеляза и Доналд Тръмп. Ето какво казва в нея:

"Тъй като давате амнистия на хора, моля обмислете да дадете амнистия на тези, които правейки голяма лична жертва, изложиха измамата и престъпността на тези, които са в дълбоката държава".

След това Гулси Габард назова Едуард Сноудън и Джулиан Асандж, за да свали обвиненията срещу тях, президентът Доналд Тръмп.

Предложението Доналд Тръмп да амнистира Джулиан Асандж също беше подкрепено на скорошен уебинар.

На него говориха редица хора, включително "свирачът на информация" от случая с документите на Пентагона, Даниел Елсберг, професорът по право Маржори Кон и главният редакторк на Консорциум Нюз, Джо Лауриа.

Ако Доналд Тръмп направи достойното нещо и спре преследването на Джулиан Асандж, това ще бъде удар в името на свободата.

Нещо повече, това ще е своебразен среден пръст срещу Дълбоката държава, включително Барак Обама и Хилари Клинтън.

Не трябваше ли Доналд Тръмп да бъде кандидатът срещу Дълбоката държава? Сега е шансът да го докаже!

Превод: СМ