/Поглед.инфо/ Фреди Сайърс е британски социолог и журналист. Бил е главен редактор на YouGov (международна интернет фирма за пазарни проучвания и анализ на данни, базирана в Англия) и основател на PoliticsHome (експертно издание за политика, анализи и интервюта; и за лица, които се считат значими в британската политика). В момента е главен редактор на основаното през юли 2017 г. онлайн списание за новини и мнения Unherd (буквално преведено – НеНаСтадото). Според визитката, мисията на Unherd е да се противопостави на манталитета на стадото с ново и смело мислене. В случая се използва и игра на думи, защото Unherd, разговорно, има същото звучене с Unheard (буквално – нещо или събитие, което не е било огласено, не е било чуто).
Здравейте на всички и добре дошли в Unherd.
Робърт Кенеди-младши бе на 9 години, когато чичо му – президентът на САЩ Джон Кенеди, бе убит. Той бе на 14, когато баща му – сенаторът Боби Кенеди, беше убит на прага на това, което започваше да изглежда като историческа победа. В продължение на десетилетия, издънката на семейство Кенеди и защитникът на околната среда Робърт Франсис Кенеди-младши бе смятан за виден представител на Истеблишмънта. През последните години обаче неговата реторика срещу Covid локдауните и ваксините (кулминацията бе на митинг, където сравни задължителното ваксиниране с Холокоста и Ани Франк), бе обявена от повечето коментатори като безотговорна и потенциално опасна. Така, той се превърна в особняк, в черна овца от семейство Кенеди.
Всъщност почти съм сигурен, че след това интервю ще получа постинги с въпрос защо интервюирам някой, който е отдаден на разпространение на дезинформация. Ами, първо, ние не споделяме подобна концепция. Смятаме, че е глупаво. Журналистите трябва да разследват и оспорват мненията; ако мислите така, вероятно трябва да се коригирате. Освен това той се кандидатира за президент, предизвиквайки Джо Байдън за номинацията на Демократическата партия и вече има 20% от избирателите на управляващата партия. Затова, упражнението да се опитаме да разберем какво наистина мисли за света, считаме за доста важно. Е, трябва ли да бъде игнориран?
Когато г-н Кенеди се съгласи да разговаря с UnHerd, решихме да подходим различно: вместо да преповтаряме познатите аргументи за ваксините, решихме да опитаме да разберем начина, по който мисли и защо се харесва на толкова много хора. Дали интересните възгледи в неговата кошница за околната среда, Украйна, корпоративната власт, проблемите на културатаи другине сапротиворечиви?
Ето, той влиза сега в студиото.
Добре дошли, г-н Кенеди.
Благодаря, че ме приехте.
Фреди Сайърс: Въпросът за ваксините отсъстваше в речта ви, с която открихте кампанията си миналата седмица. Това умишлено ли бе или загърбвате въпроса, за да се харесате на демократите, подкрепящи мейнстийма?
Робърт Кенеди-младши: Ако не разговарям с група, която конкретно иска да се говори по даден въпрос, моят подход е да не навлизам в темата. Въпросите, които поставих на преден план, са тези, за които говорих в речта си. Ако някой ме пита за ваксините, ще му кажа истината. Но мисля, че за повечето американци този не е сред най-важните проблеми.
ФС: Няма да е лесно да се загърби този въпрос, тъй като ще се задава във всяко интервю. Какво ще бъде вашето послание към мейнстрийм демократите, които може да се интересуват от някои въпроси, които поставяте, но твърдо са за прилагане на ваксините?
РК: Поставям въпроси, които според мен са грижа за повечето американци и вероятно за повечето демократи: систематичното изкормване на средната класа; възходът на корпорациите – особено на замърсяващите; икорумпираното сливане на държавната с корпоративната власт – от финансовите институти до военно-промишления комплекс. Чрез войни, спасяване на банки,локдауни систематично се ликвидира американската средна класа; и продължава печатането на пари, за да станат милиардерите още по-богати.
По време на Covid локдауните 4,4 трилиона долара богатство се прехвърлиха от американската средна класа към новата олигархия, която създадохме – 500 нови милиардери, а милиардерите, които и преди имахме, увеличиха богатството си с 30%.Това е само едно от покушенията.
След това спасяваме Банката на Силиконовата долина; войната в Украйна ни струва 113 милиарда. Преди това войната в Ирак и последвалите войни ни струваха 8 трилиона долара. Не получихме нищо от всичките тези войни, които водихме. С локдауните и другите мерки общата цена възлиза на 24 трилиона долара. Стигнахме до нула. Станахме по-лоши. Чудно ли е, че в Съединените американски щати не е останала средна класа? Ако не възродим средната класа и икономиката си, националната ни сигурност ще се провали, демокрацията ни също ще се провали.
ФС: В много от интервютата си използвате думата „корпоративизъм“ – какво имате предвид?
РК: Означава властване на корпорациите над правителството и особено над правителствата на демократите. 40 години от живота ми се занимавам със съдебни дела срещу агенциите – регулаторните агенции в Съединените щати, така че мога да твърдя, че Агенцията за опазване на околната среда (Environmental Protection Agency-EPA) ефективно се командва от петролната, въглищната и пестицидната индустрии. Когато бях в адвокатския екип, който заведе делата срещу Монсанто и постигнахме споразумение за 13 милиарда долара след като спечелихме и трите дела, се разкри, че ръководителят на отдела за пестициди в EPA тайно е работил за Монсанто и фактически е насочвал регулаторната агенция за удовлетворяване търговските амбиции на този бизнес, а не е работил за обществения интерес. Той е прикривал експертизи, коригирал експертизи, фалшифицирал експертизи, разкриващи истината. И това е вярно за всички агенции. (Дали българската ДЕКВР/КЕВР не действа по същия начин?, бел.пр.).
Вижте фармацевтичната индустрия. Тя управлява Агенцията по храните и лекарствата (Food and Drug Administration-FDA); 50% от бюджета на FDA идва от Big Pharma. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (The Center for Disease Control and Prevention-CDC) харчи половината от бюджета си за закупуване на ваксини от Big Pharma и след това за тяхното разпространение. А Националният институт по здравеопазване (National Institutes of Health-NIH) е просто инкубатор за нови фармацевтични продукти. Вместо основни изследвания, които трябва да установят откъде идват всичките тези болести, този институт прави изследвания за разработване на фармацевтични продукти. И прибира комисиони, когато тези продукти се продават от фармацевтичните компании. Регулаторът по същество е партньор на индустрията, която трябва да регулира. Министерството на транспорта (Department of Transportation-DOT) пък се управлява от железопътните и авиокомпаниите. Банките напълно са корумпирали Комисията по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Commission-SEC); а медиите са корумпирали Федералната избирателна комисия (Federal Election Commission-FEC).
ФС: Обвинявате ли в действителна корупция всичките тези правителствени агенции, или имате по-скоро общо усещане за въртяща се врата между тях и корпорациите?
РК: И двете. Има легализиран подкуп и незаконен подкуп. Разпоредбите по конфликти на интереси, не просто се пренебрегват – те се пренебрегват систематично. Тези разпоредби не са достатъчно ясни, за да защитят действително обществения интерес. Затова се случват и двете – узаконен подкуп и незаконен подкуп.
ФС: Това звучи като традиционна лявоцентристка критика, но вие сте известен като десен. Смятате ли, че старите разграничения между ляво и дясно се разпадат?
РК: Смятам се за традиционен либерал от рода Кенеди. Не познавам други ценности от тези, които чичо ми Джон Кенеди и баща ми са отстоявали, които аз да не споделям. Отблъскваше ги войната и имаха подозрения към военно-промишления комплекс; те не искаха корпорации да управляват американското правителство; бяха твърдо против цензурата. Бяха против използването на страха като управленски инструмент и често говореха за това. Ако продължа по-нататък списъка с неща, в които са вярвали, не мисля, че има разлика между това, в което те са вярвали и в което днес аз вярвам.
Но виждам, че в тази страна наистина има нарастваща коалиция от популистки сили отляво и отдясно, които сега се събират и намират общ език. И мисля, че това може би е единственото нещо, което ще спаси американската демокрация.
ФС: Значи ли, че открито се опитвате да получите подкрепа от консервативни избиратели?
РК: Винаги съм мислел това. Не искам да се изтъквам, но 35 години от живота ми бях водещ природозащитник в страната. Единственият природозащитник, който постоянно канеха във Fox News. Бил съм при Sean Hannity, Neil Cavuto, Bill O’Reilly, Tucker Carlson (консервативни американски политически коментатори, бел.пр.). Казват ми: „Вие легитимирате тези платформи, като отивате там.“ Отговарям: „Не правя компромис с ценностите си.“ Когато отида там, говоря с тяхната публика. Искам да говоря с тяхната публика. Как ще убедим хората, че ще сложим край на поляризацията, ако не си говорим? Отивам във всяка платформа и единствените платформи, на които няма да отида, са тези, които жена ми просто не може да понася. Ако зависеше от мен, бих избрал Steve Bannon и дори Alex Jones, защото искам да говоря и с тяхната публика.
Мисля, че сега в нашата страна се надига бунт – популистки бунт; и ако не насочим този бунт към силите на идеализма, силите на щедростта и добротата, някой друг ще го насочи към много по-мрачни цели. Не считам за добра идеята да не говорим с американските популисти, защото били достойни за съжаление. Американците са наши братя и сестри и трябва да ги чуем. Те са притиснати до стената от политиките, както на Републиканската, така и на Демократическата партия.
ФС: Едно име, което споменахте, е Тъкър Карлсън, който загуби работата си миналата седмица. Той е смятан за десен консерватор, но за много неща изглежда е съгласен с вас. Какво е вашето мнение за него?
РК: Никой друг не бе по-критичен от мен към Тъкър Карлсън през по-голямата част от кариерата му. Но мисля, че Тъкър еволюира през последните три години; превърна се в един от водещите популистки гласове в нашата страна. Той е един от малкото хора в американските телевизии, които говорят за свободата на словото. Забележително е, че през годините когато съзрявах, най-войнствените, които бяха най-крайни поддръжници на Първата поправка [на Конституцията, бел.пр.], бяха журналистите. Средностатистическият американски журналист тогава изглежда ни най-малко не му пукаше от правителствената цензура. Това не е ли странно, много странно.
ФС: Спекулира се, че бихте могли да участвате заедно с Тъкър Карлсън. Има ли някакъв сценарий, при който бихте работили заедно?
РК: Не бих участвал в подобна схема. Аз се кандидатирам като демократ и не виждам как Карлсън ще се кандидатира като демократ.
ФС: Ако не спечелите номинацията на Демократическата партия, мислите ли да се кандидатирате като независим?
РК: Считам, че ще бъда успешен. Нямам план Б.
ФС: По някои въпроси изглежда имате много различен поглед от хора като Тъкър Карлсън. На културния фронт, по джендър политиката. Смятате ли, че Демократическата партия е станала твърде много „woke“? (Буквално „събуден“, „осъзнат“, прилагателното woke започва да се употребява в афро-американския жаргон през 2010 г. като предупреждение за расови предразсъдъци и дискриминация. Постепенно получава по-широк смисъл – осъзнаване на т.нар. социални неравенства, на сексуално различните, а също и като знак за идеите на американската левица, бел.пр.).
РК: Няма да правя оценка на обобщени представи за Демократическата партия. Чувствам, че по тези проблеми трябва да се подходи разумно. Опитвам се да подчертавам общите ни ценности, а не проблемите, които разкъсват страната ни. Така че не считам за нужно да заемам позиция по всеки въпрос. Ако като президент няма да имам нищо общо с даден въпрос, много малко вероятно е да заемам позиция по такъв въпрос.
ФС: Нека бъда конкретен. Концепцията за „справедливост“ е централна в управленските идеи на президента Байдън; идеята, че малцинствените групи, като расовите, трябва да получават достъп до определени позиции по квоти, а не чрез нормален меритократичен избор. Съгласни ли сте с принципа на справедливостта?
РК: Не бих се съгласил с политиката, която току-що описахте. Семейството ми е дълбоко ангажирано в Движението за граждански права, а аз от години се занимавам с проблемите на екологичното правосъдие. Първото ми дело бе, когато представлявах Националната асоциация за напредък на цветнокожите (The National Association for the Advancement of Colored People-NAACP). През 2001 г. цялото лято бях в затвор с максимална сигурност в Пуерто Рико за гражданско неподчинение, във връзка с дело, който заведох, защитавайки може би най-бедното чернокожо и испаноговорящо население на Америка, конкретно – населението на Виекес (Vieques). Искал съм образуването на твърде много дела за екологично правосъдие по време на кариерата ми, наясно съм, че в нашата страна има институционален расизъм. Виждате го в много полицейски участъци, макар не във всички. Със сигурност не всички полицаи са расисти, но огромния проблем остава. В съзнанието на чернокожите в нашата страна живее не само наследството на робството, но и 100-годишното наследство на Jim Crow (Законите на Джим Кроу са местни закони в южните щатски от края на 19-ти и началото на 20-ти век, налагащи расовата сегрегация, бел.пр.). Живееха в гета, а лидерите им систематично са убивани! По време на кризата от 2008 г. най-първо пострадаха чернокожите собственици на жилища. Трябва да ннаправим така, че да гарантираме на тези общности да участват в американския експеримент.
ФС: Въпросът е дали „като либерал от типа Кенеди“ вярвате, че най-добрият начин за справяне с тези неравенства е да се опитате да подобрите равенството на възможностите, вместо да избирате кандидати по индивидуални критерии. Когато, например, президентът обяви, че ще търси афро-американка за последното свободно място във Върховния съд преди да започне процедурата на избор, това накара ли ви да се почувствате неудобно, тъй като това не беше открит, меритократичен избор? Или смятате, че това е правилният подход?
РК: Няма да правя предположения, след като президентът Байдън е направил този избор. Бях 20 години в борда на Bedford-Stuyvesant Restoration Corporation – първата корпорация за развитие на общността в нашата страна (построила или рехабилитирала 2200 жилища на афроамериканската общност в квартала Бруклин, Ню Йорк, бел.пр.). Виждах как това носи полза и служи за пример в една от най-бедните черни общности. Проектът бе наистина ренесансов. Чернокожите американци искат да чувстват, че имат представителство и мисля, че едно чернокожо дете трябва да може да влезе в нашия кабинет, в нашите съдилища и да има възможност за израстване според стремежите си. Но също така смятам, че истинската ни цел трябва да бъде да вкараме капитал в тези общности така, че повечето да имат собствени жилища, да намалим престъпността, да направим достъпни здравни грижи и всичко онова, което да накара чернокожите американци да участват в американския опит.
ФС: Позволете да ви попитам за климата и околната среда, които са цел на живота ви. През последните няколко години екологизмът изглежда се измества от позиция, насочена срещу Истеблишмънта, към позицията на Истеблишмънта, одобрена от корпорациите. Мислите ли, че зеленото движение има по-добра визия от корпоративна визия в стил Давос? И как бихте ги разграничили?
РК: Определено това е така. Проблемът с климата е по-поляризиран от всякога и има основателна причина за това. Кризата [с климата] до известна степен бе кооптирана от Бил Гейтс, Световния икономически форум и клуба на милиардерите в Давос по същия начин, по който те присвоиха Covid кризата, за да станат по-богати, за да наложат тоталитарен контрол, чрез който да разслоим нашето общество с много могъщи и богати хора на върха и огромното мнозинство от човешките същества с много малко власт и много малко суверенитет над собствения си живот. Всяка криза отваря врати на тези сили да се намали възможността да бъдат контролирани.
Освен това виждате, че проблемът с климата се измести от опазване на местообитанията и регенеративното земеделие към опити за намаляване индустриите, основани на въглеродна суровина; към корпоративно „улавяне“ на въглерода, което да бъде монетизирано от корпорациите и експлоатирано, без да се вижда реална полза за хората. А също и с геоинженерни решения, на които съм противник. Оказва се че хората, които ги подкрепят, имат права върху интелектуалната собственост; с други думи, патентни права в много от тези технологии и определено имат личен интерес.
ФС: Има подобни примери и тук, в Европа, с протестите на фермерите в Нидерландия. Наложиха нови екологични правила за използване на нитратни торове и други неща на гласоподавателите популисти – типът гласоподаватели, които може да се интересуват от вашите идеи. Те бяха разгневени, тъй като се игнорира икономическата реалност на обикновените хора. Наблюдавате ли тези протести?
РК: На страната на фермерите съм в този дебат, защото виждам какво се случи през годините: нараства властта на тази комбинация от корпоративна и правителствена власт, която в сговор иска да принуди фермерите да преминат към силно зависимо от нитратни торове и ГМО земеделие. Целенасочено и систематично. След като ги принудите да преминат към въглеводородни торове и към монокултури, тогава казвате: „Тези неща са лоши и сега ще ви затворим всички.“ Това е примамка, начин за унищожаване на дребните фермери.
Ако искаме да имаме демокрация, нужни са различни форми на собственост върху земята от също така различен тип фермери, всеки от които да има дял в нашата система. Казал го е още Томас Джеферсън. Унищожаването на дребните фермери и предоставяне контрола върху производството на храни на корпорациите не е в интерес на човечеството. Трябва да помогнем на фермерите да излезат от клопката, която им наложихме.
ФС: По същия начин, да бъдеш антиядрен, както сте бил от десетилетия, исторически е било позиция против властта. Но нещата се промениха, тъй като страни като Германия затвориха ядрените си мощности и сега се оказват уязвими и зависими от руския газ. Промениха ли се възгледите ви за ядрената енергия?
РК: Не. Винаги съм казвал, че съм изцяло за ядрената енергия, ако може да я направят безопасна и икономична. В момента обаче това е буквално най-скъпият начин да кипнеш тенджера с вода, който някога е бил измислен. Казваха ни, че ядрената енергия ще бъде много евтина, а се оказва толкова скъпо да се построи атомна електроцентрала. Никоя компания по света не може да го направи без огромните публични субсидии от данъкоплатеца. В нашата страна трябваше да приемем Закона Прайс-Андерсън (Price-Anderson Act), защото ядрената енергия е опасна, твърде опасна за човечеството – вижте Фукушима. Толкова много замърсена вода се излива и замърсява Тихия океан; откриват радиация в рибите по целия океан. Единственото решение е да изпомпат замърсената вода в огромни резервоари и след това да я съхраняват завинаги. Вижте снимките на Фукушима сега, вижте гигантските резервоари, които просто се простират докъдето стига окото. Вижте Чернобил.
Може да възразите, че има нови форми на ядрена енергия, които са по-безопасни, но бих казал, че това не е вярно. Не слушайте мен, чуйте застрахователите; попитайте ги: „Бихте ли някога застраховали едно от тези растения?“ И ще отговорят отрицателно. Докато радетелите на ядрената енергия не могат да си купят застрахователна полица, не трябва да казват, че е безопасно. У нас посред нощ се наложи да направят калпава законодателна маневра, за да приемат Закона Прайс-Андерсън, който прехвърля тежестта на произшествията върху обществото. Така че не хипитата с изрисуваните вратовръзки на тениските им казват, че е опасно, а тези в Уолстрийт с костюми и вратовръзки. Толкова опасно е, след като не може да получиш застрахователна полица и след като за сметка на данъкоплатеца трябва да съхраняваш тези неща през следващите 30 000 години, което е пет пъти повече от писаната човешка история. Как може това да бъде икономично? Ако трябва да се субективизират разходите, никой никога нямаше да построи дори една от тези централи. Строеж на един гигават слънчева централа сега струва около милиард долара. Изграждането на един гигават ядрена централа струва между 9 и 16 милиарда...
ФС: В Европа обаче Франция има много ядрена енергия и изглежда се справя доста добре, докато Германия трябваше да рестартира своите въглищни електроцентрали.
РК: По този въпрос моето решение е да спрем да водим петролни войни.
ФС: Повдигате доста парлив въпрос, по който говорите много: Америка е в постоянно състояние на война и искате да сложите край на това. Спрямо Украйна, как предлагате да стане?
РК: С преговори. Руснаците многократно са предлагали преговори. Ако погледнете Минските споразумения, които предложиха руснаците, днес те изглеждат като наистина добра сделка. Нека бъдем честни: това е война на САЩ срещу Русия, в която по същество се жертва цветът на украинската младеж в една месомелачка за унищожение, заради геополитическата амбиция на неоконите, както често се сочи; и за смяна на режима на Владимир Путин и изтощаване на руската армия така, че да не може да се бие никъде другаде по света. Президентът Байдън каза, че това било неговата цел – да се отърве от Владимир Путин. Неговият министър на отбраната Лойд Остин през април 2022 г. каза, че нашата цел е да изтощим руската армия. Какво означава това „да изтощим“? Това означава да хвърлите украинците срещу тях. Синът ми се би там, рамо до рамо с украинците; пожертвахме 300 000 от тях. Командващият частта на специалните сили в Украйна, която може би бе най-елитната бойна единица в Европа, каза, че 80% от неговите войници са мъртви или са ранени и не могат да я възстановят. В момента руснаците убиват украинци в съотношение 1:5 или 1:8, зависи на какви данни вярвате.
ФС: Ако станете президент, ще наследите ситуацията, каквато е сега. Ще бъде ли вашата политика такава, че Русия може да задържи територията, която е завоювала? Ще бъдете обвинен в предателство.
РК: Това, в което съм обвиняван, е без значение за мен, както може би сте разбрали. Нека правим това, което е разумно, което спасява животи. Това трябваше да бъде хуманитарна мисия – така ни я представяха в Съединените щати. Което означава, че цел на мисията трябваше да бъде да се намали кръвопролитието, да се съкрати конфликтът; но всяка стъпка, която предприехме, всъщност е била да разширяваме конфликта, и максимално да увеличаваме кръвопролитието. А не трябваше да правим това.
Ако погледнете споразуменията от Минск, те поставят основите за окончателно уреждане. Регионът на Донбас, който 80% етнически е руски – а руснаците там систематично са убивани от украинското правителство – щеше да стане автономен в рамките на Украйна и щеше бъде защитен. Нека защитим това население със силите на ООН, за да сме сигурни, че кръвопролитията ще спрат. Нека напомня как трябваше да премахнем нашите ракетни системи Aegis, които носят ракети Tomahawk – ядрени ракети – на 70 мили от руската граница. Когато руснаците доставиха ядрени ракети на Куба на 1500 мили от Вашингтон, ние бяхме готови да ги нападнем и щяхме да ги нападнем, ако не ги бяха премахнали. Припомням начинът, по който това стана: чичо ми и баща ми възложиха на посланик Бренън да сключи сделка с Хрушчов. Между двамата бяха изградени близки отношения, те можеха да разговарят директно. Сделката беше ние да премахнем нашите ракети Jupiter от Турция на руската граница, защото знаехме, че това е нетърпимо за тях.
През последните 100 години Русия два пъти е била нападана. Човек може да разбере защо те не искат в неприятелски страни до тяхната граница да има ядрени ракетни системи. Ние също трябваше да се съгласим да държим НАTO извън Украйна, което искаха руснаците. Считам, че на основата на тези три точки, някой като мен би могъл да спре тази война. Не мисля, че неоконите са способни да я спрат, нито хората около президента Байдън, защото те създадоха проблема. Не мисля, че някога ще признаят това. Считам, че част от споразумението е да се признае, че в част от историята, с която се започна тази война, имаше геополитически машинации и от двете страни. Между другото, не оправдавам варварската и незаконна инвазия на Владимир Путин в Украйна. Но както чичо ми винаги казваше, ако наистина искаш да постигнеш мир, трябва да влезеш в обувките на другия човек, както и да разбереш местния натиск, оказван върху него.
ФС: Споменахте кубинската ракетна криза и стратегията на чичо ви: твърдите, че това е пример за различен подход. Той ги е сложил на мястото им. Той рискува и спечели, в известен смисъл. Той игра твърдо. Много хора смятат, че руската инвазия в Украйна е точно такъв пример, че по някакъв начин трябва да се заеме позиция и че Путин не трябва да бъде възнаграден за нахлуването. Какво ще кажете на тези хора?
РК: Спорите за историята на тези събития. Началник-щабовете и разузнавателният апарат на чичо ми се опитаха да го вкарат във война. Факт е, че имаше конфронтация, при която руският кораб, превозващ доставките за Куба, спря, пред ембарговата стена на американските кораби. Това не беше краят на кризата. Това беше някъде по средата и можеше да тръгне в едната или в другата посока. Краят на кризата настъпи, защото чичо ми се свърза директно с Хрушчов и каза: „Нека уредим нещата помежду си“. Договарянето беше тайно и дълги години остана тайно. Чичо ми искаше да постигне споразумение; разбираше, че трябва да се постави в положението на Хрушчов и че Хрушчов не искаше война, както и той; но двамата бяха заобиколени от хора, които наистина искаха война.
ФС: И така, какво е мъдрото, еквивалентно действие, което президентът на САЩ трябваше да предприеме, когато руските танкове пресекоха украинските граници от три посоки и тръгнаха към столицата?
РК: Трябваше да чуваме какво в продължение на години казва Путин. Поехме ангажимент пред Русия, пред Горбачов, че няма да изместим НАТО нито на сантиметър на изток. Но излъгахме. Вкарахме 13 страни в НАТО, поставихме ракетни системи с ядрен заряд; правихме съвместни учения с Украйна и с други натовски страни. Каква е целта на НАТО? Това питаше Джордж Кенан, както и Джак Матлок. Тези доайени на американската външна политика казваха: „Русия загуби Студената война. Нека дадем на Русия това, което дадохме на Европа с плана Маршал. Ние сме победителите – нека ги вдигнем. Нека ги интегрираме в европейското общество.”
ФС: Значи искате Русия в НАTO?
РК: Мисля, че това трябваше да се обмисли. Каква е целта на НАTO освен да се противопоставя на Русия? Ако се отнасяте с Русия по враждебен начин, разбира се, че реакцията ѝ ще бъде враждебна. И ако бавно влизате във всичките тези държави, за които казвахме, че никога няма да станат част от НАTO. Това, което се случи в Украйна бе, че по същество САЩ подкрепиха държавен преврат през 2014 г. срещу демократично избраното правителство. Разполагаме със записи на телефонни разговори на Виктория Нуланд, една от неоконите в Белия дом, която състави новия кабинет от лица, враждебно настроени към Съветския съюз. Ако се поставите в положението на Русия, която казва: „Съединените щати, нашият най-голям противник, се отнасят към нас като към враг, сега поставиха враждебноза нас правителство на една нация и гокарат след това да приема закони, които са в ущърб на многобройното руско население.“
Ако Мексико направи същото и започне да убива – украинското правителство уби 14 000 руснаци в Донбас – ако Мексико направи същото с емигрантите американци там, ние щяхме да нахлуем за секунда. Трябва да се поставим на мястото на нашите опоненти. Това не означава, че Владимир Путин не е гангстер – той е. Или той не е главорез – той е. Или той не е побойник – той е. Но влизането във война също не е в негов интерес. Той многократно ни каза: това са червени линии, които не трябва да пресичате.
ФС: Всеки ден научаваме за зверства, извършвани в контролираните от Русия части на Украйна. Идеята, че ще бъде постигнат мир изглежда много далечна на този етап. Трябва ли да разбираме от това, което казвате, че като президент вашата подкрепа за НАTO би била различна?
РК: Когато стана президент ще се заема с този въпрос. Ще обмислим как да намалим напрежението между великите сили: с Китай, между Съединените щати и Русия. Какъв подход да възприемем към отношенията на тези държави със съседите им, без натиск от страна на САЩ, който да ги кара да чувстват [заплаха], че да трябва да преприемат военни мерки. Не казвам, че това се случва. Казвам, че това е нещо, което трябва да разгледаме и причината да го разгледаме е, че имаме институционални проблеми в нашата страна.
Това е нещо, което чичо ми откри през 1960-1961г. По време на кризата в Залива на прасетата [в Куба] той осъзна, че ЦРУ се е превърнало в агенция, чиято функция е да осигурява на военно-промишления комплекс постоянен поток от нови войни. След една от тези оперативки, когато инвазията в Залива на прасетата се провали, чичо ми осъзна, че ЦРУ го е лъгало; и уволни Алън Дълес, шефът на ЦРУ, Чарлз Кейбъл и Ричард Бисел – тримата най-висши ръководители на ЦРУ, за това, че са го лъгали. И каза: „Искам да разбия ЦРУ на хиляди парчета и да ги пръсна във въздуха.“ Трябва да признаем, че не само гражданските ни агенции са пленници на корпорациите; военните, Пентагонът и особено разузнавателните агенции са пленници на военно-промишления комплекс. Трябва да признаем това и трябва да заявим: „Не искаме постоянните войни на нашата страна; не можем да си го позволим.“
ФС: Тоест, искате да довършвате работата, която [чичо ви] започна, искате да разбиете на хиляди парчета ЦРУ и да ги пръснете във въздуха?
РК: Мисля, че ЦРУ трябва да бъде реорганизирано. Повечето от хората, които работят в ЦРУ, са патриотични американци. Те са много добри държавни служители и имаме нужда от тях, за да функционираме. Но мисля, че трябва да отделим шпионските функции на тази агенция от Отдела за планиране – отделът, който всъщност ръководи мръсните номера, убива хора, който води войни, който се включва в акции. Защото това, което става, е, че тази оперативна опашка започва да надделява над шпионската дейност. Събирането и анализът на информацията – това е функцията, която искаме да изпълнява, за която ЦРУ е създадено. И много, много отдавна Алън Дълес опорочи целта, като въвлече ЦРУ в убийства и манипулиране на избори.
ЦРУ е участвало в държавни преврати и опити за преврат в около една трета от страните по света, повечето от които са демократични. Ако нашата национална политика е да насърчаваме демокрацията, политиката на ЦРУ се оказва противоположна. Това е в противоречие със Съединените щати. Баща ми също разбра това: неговият план бе да реорганизира ЦРУ като отдели шпионажа, аналитичните функции и събирането на информация от черните функции, защото в противен случай отделът за шпионаж ще вижда задачите си като оправдаване извършването на престъпните дейности, в които го замесват и няма да има никаква отчетност. Никога няма да носи отговорност. Сваляте правителство в Ирак и какво се случва: създавате Ислямска държава. След това се намесвате в Сирия и заедно с Ислямска държава вкарвате 2 милиона бежанци в Европа, което дестабилизира демокрацията в цяла Европа и доведе до Брекзит. Това е резултатът от това, което ЦРУ нарича успешна операция за сваляне на Саддам Хюсеин. Наистина ли е успешна? Не мисля така. Водим 60-годишна война с Иран и тази война започна [през 1953 г.], когато ЦРУ свали първото демократично избрано правителство в 6000-годишната история на Персия. Ние все още живеем с обратните последици от тази операция. Няма никаква отчетност. А тези агенции трябва да бъдат отговорни. И аз бих разбил ЦРУ по начин, който би ги направил отговорни.
ФС: Начинът, по който говорите за ЦРУ и другите агенции, казвайки, че тези организации са корумпирани, че медиите са корумпирани; в същото време говорите за това как искате да обедините хората и се притеснявате колко разделено е обществото; няма ли усещане, че вашата реторика предизвиква разногласия? Това кара ли хората да мислят, че голяма част от собствената им страна е срещу тях? Има враг вътре, който трябва да бъде унищожен – според светогледа на Роберт Кенеди-младши. Не е ли това разделящо?
РК: Начинът, по който се обединяват хората, е като им казвате истината и ги карате да се съгласят с фактите. Ако греша в някои от фактите, които ви казах, вие и други хора трябва да ме предизвикате. Защото чувствам, че работата ми е да търся емпирични истини и след това да бъда честен с хората по такъв въпрос. Ако се опитате да цензурирате хората, ако се опитате да ги излъжете за това, което се случва – че нашето правителство е разбито, ако се опитате да ги лъжете, това просто ги разделя още повече. Трябва да признаете, че има проблем. Аз съм бивш наркоман и първото нещо – ако искате да се справите с наркоманията, е да признаете, че има проблем и тогава можете да се справите с всичко. Трябва да признаем, че има проблем в нашето правителство, преди да успеем да излекуваме страната си.
ФС: Гниенето, според вас, е дълбоко и широко. Когато говорите за това, усещането е почти като че говорите за революция. Защото има хиляди, които са на властови позиции и които бихте искали да уволните. Смятате ли го за революция?
РК: Нуждаем се от революция, бих казал – мирна революция; революция, която да ни връща към ценностите, които систематично са били ограбвани от нас през последните 40 години; това е, което наблюдавам, че се случва. Гледах какво се случи през 1980 г. Имахме работещо правителство и бяхме в средата на Големия просперитет и повечето американци вярваха на правителството и всички ние вярвахме на медиите. Днес 22% от американците вярват на своето правителство и 22% на медиите. И причината да имаме тази виелица от дезинформация – или това, което се нарича дезинформация е, че хората търсят други източници на информация, на които наистина могат да се доверят, защото тези, за които се предполага, че трябва да ни дават добра информация, не правят това. Това е връткане; това е пропаганда, организирана от правителството. И хората го знаят.
Всички знаят, че бяхме излъгани за Covid. Всички знаят, че бяхме излъгани за Виетнам. Всички знаят, че бяхме излъгани за Ирак, за „оръжията за масово унищожение“. Моето мнение за тези агенции не е извлечено от вакуума. Всички знаят, че Pharma ни излъга за опиоидите и за Vioxx (селективно нестероидно противовъзпалително лекарство; предлага се на пазара от Merck & Co. за лечение на остеоартрит, ревматоиден артрит, ювенилен ревматоиден артрит, състояния на остра болка, мигрена и дисменорея; одобрено от Американската администрация по храните и лекарствата, бел.пр.). Това не са конспиративни теории: „Робърт Кенеди е луд, защото смята, че корумпираната FDA е помогнала на фармацевтичните компании да създадат опиоидната криза.“ Това е факт, който е добре известен, добре документиран и това стана. И въпросът е: как да го спрем, за да не се повтори отново? Отговорът е, че трябва да започнем, като казваме истината.
ФС: Говорейки истината и връщайки се за момент към темата за ваксините, признавате ли, че на някой етап може да сте отишли твърде далеч? Не смятате ли, че може да сте загубили перспективата?
РК: Ето как бих отговорил: покажете ми къде съм сбъркал. Покажете ми един факт от всичките ми публикации в социалните медии, който е погрешен. Ако ми го покажете, ще го поправя, ще го променя. И ще се извиня. Но това не се случва. Това, което става е, че медиите казват: „О, той предава дезинформация“. Питам: „Каква дезинформация?“ Всичко, което публикувам, се цитира и използва в правителствените бази данни и в рецензирани публикации. Имам вероятно най-стабилния механизъм за проверка на факти в Америка днес. 320 лекари и учени с докторска степен, включително наскоро починалия носител на Нобелова награда Люк Монтание, са в нашия консултативен съвет, който преглежда всичко, което публикувам. Ако сбъркам в нещо – в крайна сметка може да сбъркам, но досега никой не ми е показал нещо, което съм сгрешил. Написах книга срещу Антъни Фаучи (директор на Националния институт за алергични и инфекциозни заболявания, бел.пр.) – най-големият бестселър в Америка в продължение на година, но никъде няма рецензии, отзиви, нито признание. Това са 240 000 думи с 2200 цитата, всеки от които е с баркод, така че цитатът може да се прочете. Покажете ми всичко, което съм сбъркал. Реализирахме 12 или 15 издания, ако имаше нещо нередно, щяхме да го коригираме.
ФС: Говорите много за корупцията в Америка, у дома и в чужбина. Мислите ли дори, че една по-добра Америка е постижима на този етап?
РК: Мисля, че е постижимо и мисля, че много бързо може да се постигне. Крайната ми амбиция е да възстановя вярата и любовта в Америка, гордостта на Америка, така че моите деца да могат да растат с гордостта, която изпитвах към моята страна. Мога да възстановя нашия морален авторитет по света, да възстановя репутацията на Америка като нация за пример, останалият свят да може да гледа на Америка като пример – такъв, какъвто хората ще искат да копират, а не да гледат на Америка като заплаха. Чичо ми вярваше, че Америка трябва да бъде лидер, но не трябва да бъде побойник; хората разбират разликата. Чичо ми упорито избягваше войната и казваше: „Не искам образа на Америка по света да е като за някой с пушка, искам да е доброволец от Корпуса на мира. Искам това да бъде каймака в програмата ми във всички страни на Латинска Америка и Африка; Американската агенция за международно развитие (USAID) се създава, за да насърчи растежа на средната класа в тези страни; както и Алианса за прогрес (Alliance for Progress, програма на президента Джон Кенеди за икономическо сътрудничество с Латинска Америка, бел. пр.)“.
Затова хората по света обичат Джон Кенеди повече от всеки друг президент в нашата история. Затова кръстени на негово име са булеварди, авенюта, университети и болници в Африка и Латинска Америка, издигнати са негови статуи по целия свят – повече от всеки друг президент на САЩ. Защото имаше различна визия – не да завладява хората, а да им помага.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?