/Поглед.инфо/ Сергей Лавров коментира информацията, че Вашингтон обмисля сред мерките за противодействие на Русия “обезглавяващ удар” срещу Кремъл, тоест физическото ликвидиране на руския президент.

Съответата вътрешна информация беше публикувана в края на септември от списание “Нюзуик”. Тогава това беше свързано с истерията, пропагандирана от самия Запад, че Москва се кани да използва ядрено оръжие в Украйна. Нещо повече, сладострастието, с което западните служители и медиите обсъждаха тази тема, не оставя съмнение, че това е било много желано развитие за тях и всъщност те са се опитали да провокират руското ръководство да предприеме съответната стъпка.

По това време "военни източници" в Пентагона казаха на репортерите на “Нюзуик”, че убийството на Владимир Путин фигурира сред обсъжданите варианти за американски "решителен отговор".

Вчера руският външен министър се върна към тази тема и отбеляза, че "ако такива идеи действително се кроят от някого, този някой трябва много внимателно да помисли за възможните последствия от подобни планове".

Вярно, няма сигурност, че предупреждението му ще бъде чуто отвъд океана. Американците твърде много се наслаждават на сегашния формат на войната с Русия и смятат, че той не само е изгоден за тях, но всъщност ги прави неуязвими: Щатите са убедени, че са взели главния ключ към глобалната система за сигурност , развита след Втората световна война.

Проблемът за убийството на държавния глава от друга държава – геополитически противник има двойствен характер в световната история и политика. От една страна, по всички писани и неписани правила това се смята за абсолютно недопустимо, дори когато става въпрос за открито воюващи страни. От друга страна, реалността е много по-сложна. Най-яркият пример тук е Фидел Кастро, срещу когото САЩ организираха десетки атентати – и това практически не се крие от тях.

Тук, разбира се, може САЩда се атакуват с гневни морализаторски откровения, но всъщност техните покушения срещу Кастро разкриват грешната страна на исторически създаденото вето върху убийствата на държавни глави. Изобщо не става въпрос за морални съображения или някакво благородство на великите сили. Всичко е много по-просто и по-прагматично, ако не и цинично: идеята да се убие лидер на съперничеща сила може да възникне от държавата (и, както показа публикацията в “Нюзуик”, го прави), когато е невъзможно да се спечели с други методи. Но това обикновено се случва, когато става дума за близки по сила противници и в такъв случай актът на отговор е гарантирано толкова болезнен за инициатора, че веднага охлажда стремежите към подобни методи.

Този принцип достигна своя апогей с появата на ядрените оръжия. САЩ и СССР можеха да се сблъскат в изключително тежка конфронтация, но всички знаеха, че в случай, например, на покушение на ЦРУ срещу генералния секретар на КПСС в Москва, веднага ще бъде натиснат червеният бутон. Следователно такъв вариант по определение не беше сред методите, използвани по време на Студената война.

В случая с Фидел Кастро този принцип не проработи – Куба нямаше възможност да нанесе неприемливи щети на САЩ в отговор на хипотетичното убийство на своя лидер. Затова американците смятаха, че имат напълно развързани ръце по този въпрос и далеч не се ограничаваха единствено до кубинския лидер.

Благодарение на ядрените оръжия съвременна Русия наследи от СССР както неприкосновеността на своите лидери, така и невъзможността да използва други „нетрадиционни“ методи за геополитическа борба срещу самата страна. И е очевидно, че колкото по-напред върви процесът на разпадане на еднополюсния свят и загубата на неговата хегемония от страна на САЩ, толкова повече там се дразнят от съществуващите ограничения.

През настоящата година обаче Вашингтон изглежда се убеди, че е намерил начин да заобиколи правилата. Когато хората говорят за хибридния характер на настоящата война на Запада срещу Русия и за Украйна като нейно опосредствано оръжие, те обикновено имат предвид събитията в зоната на военни действия. Но всъщност всичко е много по-сложно и по-мащабно.

По-конкретно, през последните месеци руските инфраструктурни и военни обекти, включително в дълбините на нашата територия, бяха подложени на терористични удари, които очевидно имат украинска следа. Преди няколко дни при отблъскване на атака с дрон трима военнослужещи бяха убити на летището в Енгелс.

Там обаче са базирани не просто военни самолети. Това е летището на нашата стратегическа авиация, която от своя страна е част от руската ядрена триада, тоест всъщност имаше атака срещу инфраструктурата за ядрено възпиране.

Подобен акт на която и да е ядрена сила би бил безусловен повод за война със съответните последици. Но тук САЩ уж нямат нищо общо със случващото се. Тоест, дори и да се докаже, че извършителите са действащи военнослужещи от ВСУ и са изпълнили пряката заповед на командването, формално Западът не е замесен в атаката и не носи отговорност за случилото се. Това означава, че възмездието трябва да падне само върху Киев, а атлантиците ще бъдат толкова по-щастливи, колкото по-голям и по-категоричен е той - дори да изравни и остъкли цяла Украйна със земята.

Оттук и абсурдната на пръв поглед американска бравада – чрез медиите да се заплашва с убийство ръководител на ядрена сила. Това просто означава, че Щатите ще действат чрез пълномощник, от който това ще трябва да се поиска. Оттук и удивителната откровеност на анонимните служители и военни пред журналистите, когато англосаксонците не само не се крият, но всъщност парадират с ролята си на кукловод по отношение на Украйна. Те са страшно горди, че са създали толкова ефектна марионетка. Те искрено вярват, че Русия няма да започне глобален ядрен апокалипсис заради украинците, каквото и да правят, и е безсмислено да се удря самата Украйна в такива ситуации, тъй като истинските интереси и организаторите остават неуязвими.

Естествено е, че в тази картина на света Украйна се явява пред Вашингтон като абсолютното оръжие, което ще позволи на САЩ не само да победят Русия, но и да постигнат основната си цел - "края на историята" и запазването на тяхната собствена глобална хегемония завинаги.

Въпреки това, както се казва, всичко е гладко на хартия. Самовъзхищението заслепява очите на САЩ и не позволява трезва оценка на реалността. А тя е , че абсолютни оръжия просто не съществуват. В света няма и не може да има нищо окончателно и непроменливо и за всеки хитър план винаги се намира по-ефективен.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com