/Поглед.инфо/ Един мозъчен тръст, достатъчно вменим и уважаван сред експертното общество, публикува своята визия за резултата от срещата на високо равнище между Путин и Тръмп.
Лайтмотив на тази визия е мисълта, че основният резултат от срещата в Хелзинки е реакцията от нея от страна на медиите и политическата система.
Знаем тази реакция: Тръмп е предател, марионетка на Путин и т.н., и т.н. Вече не е интересно и дори не е смешно да се обсъжда този въпрос. Освен ако…
И тук мисълта на мозъчния тръст, която той представя, но не изразява пряко. Руската дискусионна култура позволява да се вземеш и да кажеш какво смяташ. Там това не е прието. Там трябва плавно да доведеш читателя до нужните изводи. А да не би Тръмп не само, че е предвидил тази реакция на естаблишмънта, но и съзнателно да я е целял?
Целта е била да се провокира естаблишмънта да предприеме неадекватни действия в истеричен план. Да предприеме погрешни, суетливи и дори противоконституционни действия, насочени срещу администрацията на Тръмп и лично срещу него.
Тръмп е обвинен във всички смъртни грехове и предателство на интересите на своята страна. Още крачка и ще го обвинят в държавна измяна. Но нали контекстът ще бъде такъв: именно избирателната система на САЩ, най-добрата и демократична, е позволила в нея да се намеси чужда държава и да постави на президентския пост марионетка. Що за система е това? И как специалните служби проспиват това?
Но дейността им е установена и се регламентира със закон. Значи нещо е пропуснато, законодателството е загубило актуалността си. Няма как да не се размине с оставки. Системата трябва да се промени на законодателно равнище.
В този случай американският президент ще може да започне „с набиването на канчета“ в рамките на правното поле или това как същото поле може да се интерпретира. Започвайки с изменения на съществуващото законодателство и приключвайки (краен случай) с въвеждане на военно положение на част от територията на САЩ.
В резултат Тръмп може да промени правните основи на САЩ според целите си. Една от основните задачи ще бъде получаването на контрол над Федералния резерв. Няма да се учудя, ако това е единствената му основна задача. Това било невъзможно? А защо стана възможно в Турция? Просто ни е непривично да тълкуваме това, което се случва в другите страни на САЩ.
Такива схватки за власт и сфери на влияние, както в Америка, се водят във всички големи държави. Само сега става ясно защо например Ердоган реши да се преназначи на поста, премести датата на изборите, а Си Дзинпин плавно настрои архитектурата на управление на Китай под себе си. И двамата разбират, че трябва да закрепят своята власт, преди да започне голямата световна драка. Когато тя е в разгара си, ще им е трудно да постигнат намеренията си.
В нашето ръководство също ще се случва нещо подобно, но по-тихо и по-малко забележимо. Битките ще се случват в Думата, боеве ще има в правителството, някои губернатори ще покажат, че са способни да поднесат неочакваното. При това едновременно на всички – и на населението, и на московското ръководство.
Началото е поставено. Наталия Поклонская единствена от правителствената фракция гласува против „пенсионната реформа“, отказвайки да поеме отговорност, заявявайки, че се ръководи според съвестта си.
Предстоящата битка ще свали маските от много политици и големи бизнесмени, но , което е дори още по-важно, ще издигне нови лица. Сред тях ще видим тези политически сили, които ще могат да пресушат настоящето вашингтонско-европейско-руско управленческо блато.
Що се отнася до Поклонская, то тя има добър шанс да достигне до самия връх. Депутатството е първата крачка, за повечето тя е и последна. Но тя лесно можеше да бъде завлечена на дъното още в самото начало на възхода си. Не я завлякоха. Чакаме есента. Зимата ще бъде дълга, а есента гореща.
Превод: Поглед.инфо