/Поглед.инфо/ Конфликтът между Илън Мъск и либералния елит на САЩ придоби характера на война. След обявяването, че ще гласува за първи път в живота си за републиканците, и личните нападки срещу Джо Байдън, опонентите на Мъск организираха редица проблеми в бизнеса и имиджа му. Но той очевидно е готов да води битка и да се опита да промени страната. Кой ще спечели?

„Гласувах за демократите, защото те бяха (предимно) добрата партия. Но сега те се превърнаха в партия на разединението и омразата. Вече не мога да ги подкрепя, затова ще гласувам за републиканците. А сега се запасете с пуканки - ще разкрият всичките си мръсни номера срещу мен!”

Това изявление на Илън Мъск, което не е на шега, може да стане историческо. Когато най-богатият (или един от - индикаторът е нестабилен) човек в света в най-влиятелната страна в света промени партийното си членство това означава нещо, особено след като общият брой политически партии в Съединените щати (почти четири дузини) по правило се закръгля до две: сегашният управляващ демократ и републиканецът, който вероятно ще спечели триумфално изборите за Конгрес през есента и ще превърне президента Джо Байдън в куцо пате. Думите на Мъск далеч не са първата "лястовичка" на настъпващите промени.

Смяната на партията почти не е преувеличение. Най-големите партии в САЩ нямат нито членски карти, нито твърда вертикала на властта – всяка от тях е един вид федерация на силите, разделени по идеологически и географски принципи, но обединени, за да победят съперника – една с друга.

Има категории като регионални активисти и служители в офиса, но основно демократите и републиканците са просто регистрирани избиратели, които доброволно искат да посочат своите политически предпочитания. Сменил ги - смятай, че е напуснал партията.

Мъск е регистриран като „независим избирател“ (основните усилия на пиара и на двете сили са насочени към тази категория граждани), но цял живот е гласувал за демократите. Не би могло да бъде иначе. Както лоялните към тях либерални медии обясняват с любов, Демократическата партия представлява „прогресивната половина на Америка“, а източникът на пари на Мъск е олицетворение на това, което обикновено се разбира като прогрес.

Не са банките, не е борсата, не е папата, не е продажбата на ресурси, не е медийната империя, не е жилищното строителство, не е естествения монопол. Това е космосът и високите технологии. Не лишен от лични недостатъци, както всеки друг човек, мултимилиардерът Мъск е по-близо от всички други милиардери в реалния живот до образа на милиардера от футуристична утопия, включително Брус Уейн (без да се преоблича в костюми на прилепи през нощта, основателят на “Спейс-Екс” остава герой със странности).

Бил Гейтс играе в същата лига, но не е харесван по други причини.

За хората от обкръжението на Мъск лоялността към идеалите на Демократическата партия е нещо като верую. И Мъск с изявлението си нарани значителна част от армията от феновете си, които са готови да се бият с Океания, но не и с Истазия, но войната във всеки случай вече тече и, съобразена с личността на ексцентричния милиардер , едва ли е възможно да го спрем.

Отношенията между него и Белия дом охладняха преди около година, ако се съди по появата на бизнесмен и "новатор" (или по-точно липсата на такива изяви) на държавни срещи по теми, пряко свързани с иновативния му бизнес. И изострянето се случи след поредица от „туитове“, в които Мъск критикува „свещената крава“ на демократите - „новата етика“, след което научи много за себе си от левите активисти в същия “Туитър”.

Не се знае със сигурност как това се отрази на Мъск, но той започна преговори за закупуване на “Туитър” - не за да заглуши новите си хейтъри, а с точно обратната цел: да върне свободата на изразяване в тази социална мрежа. В същото време той нарече блокирането на профила на бившия президент Доналд Тръмп "неморално", което предизвика нова вълна от негативизъм.

В момента сделката е забавена по инициатива на самия Мъск и ако не бъде приключена до края на октомври, той ще плати милиард обезщетения. Причината за забавянето е проучване, поръчано от милиардера, което трябва да покаже колко профила в социалната мрежа са „фалшиви”: 5%, според компанията им, 20%, според независими анализатори или 80%, според злите езици.

Тази новина срина акциите на “Туитър” с още 15%, след което мнозина бяха убедени, че Мъск се опитва да свали цената по този начин. И някак си точно навреме излезе проучване на одиторската компания “Спарк Торо”, според което 11 милиона, или 49,3% от абонатите на официалната страница на президента на Съединените щати в тази социална мрежа са или ботове или „мъртви“ профили.

Тук навлизаме в хлъзгавия терен на предположенията, но те самите се предполагат: функционери на Демократическата партия и "президентската армия" започнаха да оказват натиск върху Мъск - и то не толкова заради ботовете на Байдън, а заради перспективата за премахване на либерала цензура.

Самият Тръмп вече даде да се разбере, че в никакъв случай няма да се върне в “Туитър”и че има ниско мнение както за сделката, така и за самия Мъск. Но въпросът сега не е в Тръмп, а във факта, че Мъск не обича да бъде притискан и е готов да хапе.

В последвалото интервю с консервативния “Фокс Нюз”, Мъск получи това, което искаха да извлекат от него – остра критика към президента Байдън. Технологичният милиардер (както Мъск често е наричан, за да подчертае, че той не е просто чанта с пари, а инженер и иноватор) на парчета разби "некомпетентната" икономическа политика на Белия дом, което води до "венецуелизация" на Икономика на САЩ - дефицит и обезценяване на парите.

Гласът на Мъск се говори от по-голямата част от страната, която преживява рекордна инфлация за последните 40 години с покачване на цената на бензина с 50% и на хранителните стоки с 10%.При тези условия рейтингите на правителството на Байдън са постоянно ниски, дори сред демократите. Мултимилиардерът обаче прескочи „червените линии“ няколко пъти - той сравни сегашната администрация с администрацията на Тръмп в полза на последната и удари в болното място действащия президент, който не винаги може да произнесе името на собствената си страна.

Според Мъск истинският лидер на американската държава е човекът, който пише речите по машината-суфльор на Байдън, а самият Байдън се заблуждава, че е избран да промени Америка, докато всъщност гласувалите за него "искаха по-малко драма".

В резултат драмата стана много повече – както в Белия дом, така и в живота на Мъск. Сегашното му изказване за преминаване към републиканския лагер с паралелно "оплюване" на демократичните идеали може да се счита за отговор на тътена на ляво-либералното възмущение след интервюто.

Отговорът на самия Мъск от елитите също не закъсня: най-големият производител на електрически автомобили в Америка, “Тесла”, контролиран от Мъск, беше изключен от списъка на С&П, който съдържа „прогресивни“ компании по отношение на екологията и наемането на служители.

От своя страна властите, позовавайки се и на околната среда, замразиха строителен проект за разширяване на зоната на Пентагона на летището на “Спейс Екс”. И лоялните към тях медии започнаха да въртят скандали на сексистка и расистка тема в империята на Мъск, включително обвинение срещу самия Мъск от една от стюардесите: твърди се, че мултимилиардерът се е опитал да прави секс с нея, не му се е получило и му се наложило да плати 25 хиляди долара за мълчание.

Какъвто и да е случаят, предизвикателството е прието. Сега конфликтът ще се развие по инерция и Мъск вероятно е прав - трябва да се запасите с пуканки.

Но той рискува да сгреши за нещо друго.

Поради провала на публичната администрация и свързаните с възрастта промени в Байдън лично, елитът на Демократическата партия изглежда е отслабен противник. И тя със сигурност ще загуби предстоящите избори за Конгрес, но щеше да ги загуби дори ако Мъск не се беше намесил в политиката.

Но той може да надцени нивото на собствените си възможности. „Специализацията“ на Мъскв света на милиардерите е изключително добра за обществения имидж, но всъщност не е ценна в борбата за власт. Той не притежава нито медийна империя, като "най-опасния човек в Съединените щати" (според Байдън) Рупърт Мърдок, нито огромни финансови възможности, като Джордж Сорос.

Рекордната нетна стойност на Мъск е цената на акциите на компаниите, в които е участвал, най-вече на “Тесла”. Акциите поскъпват и имат потенциал да поскъпнат в бъдеще, за Мъск е изключително неизгодно да ги продава. Следователно, за да купи същия “Туитър”, той ще трябва да вземе назаем значителна сума. Ще са щастливи да му я предоставят под гаранцията на същите акции, но сделката все още може да се провали – особено сега, когато покупката на “Туитър” се възприема като опит от Мъск да компенсира липсата на медиен ресурс за борба за по-добро бъдеще.Твърде много влиятелни хора в САЩ имат интерес да запазят политиката в социалните медии същата.

Мъск е лишен и от възможността да изложи коз, който при неговите обстоятелства можеше да се очаква от други - кандидатура за президентската номинация. Той е роден в Южна Африка, стига до САЩ през Канада, така че не може да стане кандидат - това противоречи на конституцията на страната.

За Мъск, като човек, който с цялата си природа е насочен към разрушаване на границите на възможното, този таван със сигурност е неудобен. Но на негово място сега е по-мъдро да мисли не за покоряването на върховете на американската власт, а за това как да оцелее във войната с американските елити, в която сега влиза.

Както самият Мъск призна, той е "свикнал да отхапва повече", отколкото може да "сдъвче". Изглежда, че той не смята, че това е негова вина, което разкрива слабостта му и перспективата да бъде сдъвкан от другите. Най-богатият човек в света притежава несъизмеримо повече апломб и ентусиазъм, отколкото реална власт.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?