/Поглед.инфо/ Най-големите градове от „златния милиард” живеят в условия на такова разслоение, че средната класа просто не е останала в тях. Съвременните мегаполиси представляват симбиоза от разкошни райони за туристи и обширни резервати за бедни. Това се отнася не само до Ню Йорк и Токио, но все повече и за Москва. Как се случва изгонването на средната класа от мегаполисите.
Според преброяването на населението на Ню Йорк се изясни, че всеки ден Голямата Ябълка безвъзвратно се напуска от сто души. Това е най-големият показател от времената на Голямата депресия през 1929 г. Сред „емигрантите” преобладават представителите на средната класа – учители, медицински сестри, полицаи. Разривът между техните доходи и непрестанно растящия стандарт на живота в мегаполиса е достигнал до такива размери, че по-просто и евтино остава градът да се напусне.
Не по-добра е ситуацията в Сан Франсиско. Според скорошно допитване, 42% от жителите планират в близко време да се махнат от града. Преди две години намерение да си тръгнат имат 34% от допитаните. Всъщност във Фриско се намират централите на най-големите транснационални корпорации и технологични компании, които предлагат днес най-добрите заплати в САЩ. Но дори и хората с доход от 200 хил. долара годишно се чувстват извънредно неуверено в Сан Франциско. Стойността на живота расте скокообразно в сравнение с ръста на заплатите. А ръстът на цените на недвижимото имущество изобщо превъзхожда всички представи.
Днес средната цена на апартамент в Сан Франсиско е 1,3 милиона долара. Всъщност е невъзможно да се намери дом за по-малко от един милион долара. През 2014 г. американските социални мрежи и медии бяха взривени от обява за продажбата в града на малка квартирка в размер на 16,5 кв.м. Началната цена е 1,98 милиона долара.
Същата е ситуацията с недвижимото имущество в Ню Йорк, Лондон, Амстердам и Париж. Привлечените от високите заплати образовани представители на средната класа пристигат в тези мегаполиси от всички краища на света. Но скоро разбират, че практически цялата им заплата се изяжда от наема, лизинга за колата и постоянно растящия по цена жизнен стандарт. Да си купят квартира в мегаполиса могат да си позволят единствено арабските шейхове или китайските корупционери. Пристигналото за известно време средно семейство тръгва или за далечното предградие, или в друг град, където съотношението между доходите и цените на жилищата са по-човешки.
В очакване на неминуемата икономическа криза, реалните активи изглеждат единственото надеждно пристанище за спестяванията. Това стимулира безкрайния ръст на цените на недвижимото имущество в по-големите градове. Растящата цена тласка нагоре и данъците. Принудени да плащат по-големи данъци на държавата, домовладелците вдигат наемите. В този кръговрат дори високоплатените служители просто не смогват с ръста на цените.
Допълнително туризмът стимулира ръста на наема. Собствениците на апартаменти в Лондон, Ню Йорк, Амстердам отдавна са сметнали, че им е по-изгодно да ги дават за денонощия по Airbnb, отколкото за по-дълъг период. Така от пазара изчезват евтините квартири. Това вече направи централните райони на европейските столици напълно резервирани от богатите пътешественици. Местните арендатори със среден доход са принудени да се местят по-далеч. Така в исторически Париж живеят само два милиона души, докато 12 милиона парижани обитават предградията.
Мегаполисите днес са символ на растящото разслоение в обществото. Това се вижда дори от невъоръженото око на туриста. Историческият център е средище на разкошни хотели, известни музеи и ресторанти. Няколко спирки с метрото и вече си в унил и несигурен район с ново строителство. Градът като цяло престава да съществува. Твърде силно реже окото границата между луксозния център и депресивните покрайнини.
Днес в големите градове живеят все повече свръхбогати граждани от всички страни по света. Растат и огромните гета за мигранти. А средната класа, обикновените граждани постепенно изчезват от мегаполисите. Рано или късно те разбират, че по-добре е да се преместят, отколкото всеки месец да си харчат половината заплата за наема на малка стая, без да имат ни най-малка надежда някога да си купят собствено жилище.
На пръв поглед този голям изход напомня на стандартната процедура в живота на средната класа на Запад: спестявайки пари за къщичка в предградието, семейството си тръгва от големия град, за да отгледа децата сред природата. Тази тенденция съществува от 60-те години. Но днешната емиграцията от градовете е съвсем различна.
През 60-те и 70-те години средната класа числено расте ежегодно. Преминавайки в благополучното предградие, сменяйки апартамента с къща, семейството значително повишава жизнения си стандарт. Днес става дума за икономия. Като не може да плати наем за градски апартамент, младежта отива в малките градове с нисък наем, свежда разходите до минимум и работи през интернет. Отглеждането на деца в такива условия става непосилен разкош. Метаморфозата на днешните мегаполиси отразява общата тенденция за изчезването на средната класа като такава.
Учените от Оксфорд са изчислили, че между 1980 и 2010 г. броят на богатите и на бедните семейства в Лондон е скочил с 80%. Междувременно броят на семействата със средни доходи е намалял с 43%. Съответно е променен и трудовият пазар в големите градове. На едно високоплатено работно място се падат стотици с ниски работни заплати – куриери, келнери, оператори в кол-центрове. Населението на големите градове все по-бързо се дели на свръхбогата прослойка собственици на недвижимо имущество и обслужващия го персонал, който едва оцелява на минимална заплата.
Ако този балон на пазара на недвижимо имущество не се спука, то към 2045 г., според прогнозите на експертите, радикалното разслоение ще обхване всички страни от „златния милиард”. Населението там ще се състои от мъничката прослойка на елитите и гигантски, безправен и полугладен прекариат. Може само да се досещаме до какви социални бури ще доведе това.
Световните мегаполиси навсякъде се сблъскват с проблема на преоценената недвижимост и растящата цена на живота. Проблемът се решава по различен начин. На китайските мегаполиси им помага огромното жилищно строителство. Купувайки квартира на кредит, семейството често я дава под наем, за да си плати по-бързо кредита. На пазара съществува огромно предлагане Това силно забавя ръста на наемите и на ипотечните кредити и позволява дори и днес да може да си наемеш квартира в Пекин за скромните 500 евро на месец, което три пъти по-евтино отколкото в Париж и четири пъти по-евтино от Лондон. На гражданите им помага и сравнително ниската цена на живота – потребителската кошница и режийните.
Балансът между нуждите на гражданите и развитието на мегаполиса се поддържа засега и в Москва. Девалвацията на рублата, снижаването на цените на жилищата и активното строителство позволяват на хората да си купуват апартаменти с ипотека. Голямото предлагане държи лихвените проценти на невисоко, по световни мащаби, равнище.
Понякога, наистина, гражданите, които незаслужено се причисляват към „елита”, започват да се възмущават, че Москва не е Лондон. Наскоро сътрудникът на КБ „Стрелка” Елена Короткова хвали западния модел на джентрификация и констатира, че в Москва тя не се случва заради „социалната политика” на държавата. Според нея пенсионерите и хората с ниски доходи се сблъскват с големи проблеми в центъра на столицата.
Това интервю приличаше на праволинейно лобиране за елитните строители, които имат интерес от постоянния ръст на цените на квадратен метър и то незабавно взриви социалните мрежи. Хейтърите обвиниха Короткова в социалдарвинизъм. Привържениците ѝ напомняха, че в Русия е капитализъм и бедните наистина трябва да се махнат от централните райони.
Но родената в Казахстан Короткова не е помислила, че ако Москва наистина стане като Лондон, цените на наема тук ще скочат така, че пристигналите в столицата представители на креативния клас няма да ги понесат. На провинциалните сътрудници на „Стрелка” ще им се наложи да наемат четиристаен апартамент зад Околовръстното или таванска стаичка някъде в Троицк (Малък град, близо до Москва – бел. прев.). И разбира се, самата Короткова никога няма да успее да продаде своя апартамент в казахстанския Тараз и да си купи недвижимост в Москва.
Джентрификацията и свързаният с нея ръст на социалното разслоение е един от най-тежките проблеми на САЩ и на Европа. Той бие най-вече по средната класа. Зад раздвояването на мегаполисите – на резервати за богати и гета за бедни, стоят милиони човешки и семейни трагедии.
Изходът на средната класа от големите градове лишава мегаполисите от самата им душа. Нали именно работещите граждани – бюргери, буржоа – създават някога всички тези велики градове, от които днес биват изгонвани.
Превод: В.Сергеев