/Поглед.инфо/ В Конгреса на САЩ в буквалния смисъл целуваха ръцете на президента на Украйна . А онези политици, които изразиха скептицизъм относно посещението на госта, бяха преследвани. В същото време дори поддръжниците на Зеленски в Америка подчертават, че той не е постигнал целите си. Това шоу беше с други цели. И рискува да завърши трагично, ако не за Зеленски, то за Украйна.

Посещението на Зеленски в САЩ се превърна в събитие не толкова с политически, колкото с пропагандния характер с прозрачни цели и предвидим резултат. Въпреки че режимът в Киев е жизнено зависим от западните помощи, това пътуване беше по-важно за президента на САЩ Джо Байдън, отколкото за самия Зеленски.

Технически президентът на Украйна изпълни задълженията си към страната домакин: той изигра главната роля в шоуто (и я изигра ярко по своя си начин), получи предварително договорен хонорар - поредния пакет военна помощ на обща стойност 1,7 милиарда долара, които включват зенитно-ракетни системи “Пейтриът”. Зеленски ги молеше от САЩ и конкретно от Конгреса от март, когато говори за първи път пред американския законодателен орган – тогава все още в онлайн формат.

Сега конгресмените си спретнаха истински фирмен банкет, както преди ковид - с личното присъствие на световноизвестния шоумен. Но сценарият, по който работи, беше скучноват: без изненади, без сензации, минимум домашна работа (очевидно е имал малко време за подготовка).

Един от най-запомнящите се епизоди е този, в който председателят на Камарата на представителите в оставка Нанси Пелоси прие украинското знаме от Зеленски и му целуна ръце. Много журналисти обърнаха внимание на това и като цяло усещането е, че са следвали предимно ръцете.

Например, Тъкър Карлсън, най-популярната „говореща глава“ по американската телевизия (от онези, които говорят за политика), е възмутен, че мнозинството от Конгреса приветства украинския президент с овации: „Наистина ли не уважаваме собствената си страна достатъчно, за да аплодирам това? Какво ни става? Какво не е наред с нашите лидери?”

Либералните коментатори, напротив, се карат на онези, които отказаха да аплодират Зеленски. Показателен е материалът на “Нюзуик”, в който двама конгресмени-дерупбликанци биват посрамени: вместо да ръкопляскат и да се възхищават, конгресмените Мат Гец и Лорън Бобърт се взират в смартфоните си по време на речта на Зеленски.

Такова внимание към грешните ръце е похвално, като се има предвид, че всички участници в този сюжет мамят - всеки по свой начин, криейки истинските си цели зад това шоу.

Зеленски крие най-малко от всичко, с изключение на факта, че лъже директно за перспективите на ВСУ и поставя фантастични условия за прекратяване на бойните действия (например връщането на Крим на Украйна). Той обаче наистина разчита на споменатата от него програма за американска помощ от 45-48 милиарда долара. Това е, така да се каже, таванът на желаните приходи за изяви през следващия сезон, което трябва да мотивира артиста.

Забавно е, че гласуването на бюджета на САЩ за следващата година, който вече включва тези разходи, беше неочаквано отложено малко след речта на Зеленски по инициатива на републиканеца Майк Лий. Това забавяне изглежда едва ли не техническо. Но с това забавяне съставът на Конгреса ще има време да се обнови до януари, а републиканците, които получиха мнозинство в Камарата на представителите (но не и в Сената) след изборите, също ще имат възможност да съкратят „списък с желания“ на Зеленски.

Вярно е, че едва ли ще окастрят много. Видимата задача на републиканците е, така да се каже, да реагират на страховете и оплакванията на избирателите, на които инфлацията на фона на разходите за ВСУ са им омръзнали. В същото време настоящата външна политика на САЩ е именно двупартийна, а не само лична война на Байдън с Русия.

Републиканците, подобно на демократите, не желаят загубата на САЩ в конфликта за Украйна и разбират, че настоящите разходи ще се изплатят повече в бъдеще, например с доставките на газ за Европа и миграцията на европейското производство към Америка, където горивото е евтино. За населението, което не разбира своето „светло бъдеще” и е притиснато от действителните разходи, консерваторите действат като психотерапевти: видите ли, ние виждаме всичко, ние ще проверим всичко, ние няма да оставим интересите на нацията да бъдат засегнати. .

Но същността на политиката няма да се промени: САЩ ще продължат да финансират удължаването на конфликта в Украйна, когато трябва - с пари, когато трябва - с оръжие, като бавно повишават залозите. Президентът на Русия Владимир Путин оцени намерението да се доставят комплекси "Пейтриът" наВСУ като умишлено удължаване на конфликта.

Фактът, че Зеленски ще получи „патриотите“ едва след деветмесечно молене и с 45 милиарда, увиснали във времето и пространството, е сред причините най-влиятелните издания в Америка да наричат пътуването на президента на Украйна не много успешно, подчертавайки, че той така и не е постигнал целите си. Това е оценката както на "Ню Йорк Таймс", така и на "Вашингтон Пост", известна още като "тоалетното казанче ЦРУ". Те буквално настояват за това, имайки време да се възхищават на Зеленски, Украйна, Пелоси и Байдън. Либералните медии имат специален дневен ред, който те, прикривайки Демократическата партия, разработват едновременно на няколко нива едновременно.

От една страна, те трябва да поддържат населението в добра форма. Да обясняват, че подкрепата на Украйна е въпрос от национално значение и пътят на доброто, а Владимир Зеленски е герой и „наш човек“.

От друга страна, трябва да успокоят онези американци, които се притесняват за бюджета и как подобна политика ще доведе до военна конфронтация с Русия. Показват им, че президентът Байдън ги чува, че не е загубил ума си от любов към Украйна и контролира ситуацията. Тоест не отговаря на всички искания на Зеленски и е само ограничено щедър.

Президентът на САЩ наистина отказа да подсили ВСУ с още по-модерни и скъпи „оръжия-чудо“. Но той обясни това не с уникалността на технологиите, не с тяхната цена и, разбира се, не със стратегията си да поддържа конфликта с малки средства, а с факта, че това може да предизвика разцепление в редиците на НАТО и дори разпадането на блока. Това, оказва се, пречи на Байдън да подкрепи безусловно Киев в неговата „свещена борба срещу агресора“.

Между другото, малко хора в Русия и на Западприеха тези думи на сериозно и не започнаха да човъркат кой настина е готов да се отцепи от НАТО. Очевидно това е само оправдание. Когато киевският режим наистина се нуждае от повече далекобойна артилерия за оцеляването си, той ще я получи, независимо от възраженията в НАТО. И сега Белият дом няма защо да бърза, особено ако целта е точно обратната – удължаване на военните действия в Украйна.

Третата задача на демократично ориентираните медии е да гарантират, че републиканците, особено изолационистките тръмписти, няма да получат политически точки от недоволството на населението от факта, че трябва да споделят стандарта си на живот с украинците. Оттук и тормозът на Мат Гец и Лорън Бобърт в медиите и социалните мрежи.

Впрочем акцентът върху тези двамата разкрива още едно обстоятелство на информационното предаване – важно, но чисто вътрешнополитическо за САЩ.

И двамата многократно са критикували разходите за Украйна, но не са единствените - те не са нито най-ярките, нито най-известните критици на Киев в Конгреса. И двамата изразиха скептицизъм във връзка с речта на Зеленски, но също не на преден план. Но освен че седяха един до друг, влизайки в кадър със смартфоните си, ги свързва още нещо – щата Флорида.

Гец представлява Флорида в Камарата на представителите, а Бобърт е родена там. Тази дама, известна с консервативния си подход към притежанието на оръжие, беше бивш тръмпист. Но след като бившият президент беше признат за основен виновник за неубедителното представяне на републиканците на изборите, тя се отрече от него и сега подкрепя Рон ДеСантис.

Тоест губернаторът на Флорида, лидерът на „консервативната съпротива“ в южната част на САЩ, надеждата на републиканците, най-вероятният кандидат от партията на президентските избори през 2024 г., преди това „тръмпист“, но сега по-скоро съперник на Доналд Тръмп.

Американските власти и либералните медии постепенно го трансформират като основен противник на близкото бъдеще. Но борбата срещу него се усложнява от факта, че неуспешно се опитват да се борят срещу него вече повече от година: каквито и компрометиращи доказателства да търсят, не излиза нищо. Затова и сега се опитват да ударят по неговите хора - политиците, които сега се обединяват около него и претендират за място в гръбнака на бъдещия екип на ДеСантис.

Гец и Бобърт имат късмет, че подобно на ДеСантис са политиците на бъдещето, тъй като времето работи за тях: колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече скептицизъм ще има в американското общество по отношение на Украйна и лично Зеленски. Целунат от пенсиониращата се Пелоси, той със сигурност може да разчита на топло място в Америка при всеки резултат от конфликта. Ако успее да стигне до там, разбира се.

След посещение в Съединените щати задачата му не се променя и не би се променила, ако остане в Киев: необходимо е да се изобрази герой и да се удължат военните действия за сметка на спонсори, стига да има достатъчно украинци и „допълнителни " територия за това. Когато започне недостигът и на двете, той ще стане безполезен като герой, накрая ще му стоварят вината, че е онзи, който с политиката си е довел Украйна до катастрофа.

Ако е възможно, американците, разбира се, ще прикрият "кучия си син". И ако не се получи, тогава ще се повтори случилото се в Афганистан. Малко вероятно е Пелоси да е целувала някой от тамошните съюзници на САЩ, но това означава само, че са избегнали „целувката на Юда“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com