/Поглед.инфо/ Нашите западни "партньори" се опитват да ни дадат дреболии в замяна на реални отстъпки от Москва.
Руският външен министър Сергей Лавров видя някои конструктивни елементи в американския писмен отговор на руските предложения, който той нарече „модел на дипломатическо благоприличие в сравнение с подобния документ на НАТО“, въпреки че няма нищо по основния въпрос – за гаранциите за сигурността на руската федерация.

„Отговорът изобщо не може да ни удовлетвори по основния проблем, защо Западът не изпълнява задълженията си за неделимост на сигурността и игнорира нашите интереси, въпреки че те са изключително открити и ясно посочени, но по второстепенни въпроси, ако са били разтърсени от факта, че ние представихме такива документи и го направихме публично, и ако това им помогна да променят негативното си отношение към предишните ни предложения, включително за ракетите със среден и малък обсег, за разработване на мерки за деескалация по време на учения и така нататък, това вече означава, че Западът разбира само такъв разговор, който трябва да се изгради точно в духа, в който го направихме, по изложените от нас инициативи“, каза Лавров.

Докато руските лидери изучават ситуацията и обмислят как да процедират, ние ще се опитаме самостоятелно да оценим перспективата, като вземем предвид това, което вече знаем за американските „партньори”.

Първото нещо, което трябва да разберете и никога да не забравяте, е, че Русия си има работа с толкова изпечени мошеници, които при всякакви преговори предлагат нещо виртуално в замяна на реални отстъпки от другата страна, като ръкави от жилетка или уши от мъртво магаре. Тоест те винаги са готови да се откажат от това, което изобщо нямат, за да получат нещо доста осезаемо и тежко. Много е вероятно дори и сега Вашингтон да не се отклони от своето „златно правило“.

Така САЩ са готови да обсъдят опасенията на Руската федерация относно заплахата от разполагането на американски ракети със среден и малък обсег на действие в Украйна и Източна Европа. Не е изненадващо, че „партньорите“ на Вашингтон разглеждаха искането на Москва да не разполагат такива американски средства за доставка в тези региони като примамлива възможност да си осигурят реални руски отстъпки в замяна на, така да се каже, „съсирек космически вакум“.

Факт е, че в момента САЩ нямат такива ракети в Европа, да не говорим за Украйна (без да броим двата обекта за противоракетна отбрана в Полша и Румъния с контейнери за изстрелване Mk41, подходящи за ракети от типа “Томахоук”). И не се знае дали ще го направят. Защото военната стратегия на САЩ все повече се фокусира не върху пряка конфронтация с Русия, а върху борбата с нея със силите на васали, които са напомпани с нападателни оръжия, включително самолети, носещи термоядрени бомби и балистични ракети с оперативно-тактически обхват.

Всички тези „устройства“, които са изключително опасни за Русия, след като бъдат прехвърлени в страни-клиенти като Полша или балтийските страни, законно престават да бъдат американски и следователно излизат извън обхвата на възможните преговори между Руската федерация и Съединените щатиза контрол върху тези видове оръжия.

Предвид това, на Москва може да се гарантира липсата в Европа на съответните американски ударни оръжия от тези класове. А що се отнася до всичко останало, руснаците може да бъдат посъветвани да започнат преговори по този въпрос с Полша и с Естония.

Но дори такава „отстъпка“ от страна на САЩ със сигурност ще бъде заобиколена от „насрещни искания“: в замяна на празни „гаранции“ от Руската федерация може да се поиска радикално да намали своята ударна авиация и ракетен потенциал, поне в европейска част на страната.

Що се отнася до възможността да откаже да разположи американски ракети в Украйна, Вашингтон може дори да благодари на Москва за подобно предложение. На първо място, защото предвид изключителната нестабилност на Украйна, разполагането на американски ударни оръжия на нейна територия може да доведе до големи проблеми за Съединените щати. Те отчитат тази опасност и затова не бързат да поставят там своите ракети, както всички други нападателни сили. Защото може да им струва много .

В същото време, като цяло, американците изобщо не се нуждаят от това. Украйна все още е ракетна сила, способна да разработва и произвежда не само първите степени на ракети-носители за американската космическа програма, но и доста перспективни оперативно-тактически ракетни системи. С обхват на полета, скромно определен като непревишаващ границата на ДРСМО. И тъй като споменатият Договор отдавна е изчерпан, промяната на неговите параметри в посока на значително увеличение към Урал или отвъд него не е проблем за Киев.

Тези почти стратегически оръжейни системи се разработват в Украйна с бавни темпове. Вероятно не само поради определени технически проблеми, но и поради задържащото влияние на САЩ върху хода на подобно развитие: доскоро Вашингтон нямаше особени мотиви да създава толкова крайни заплахи за Русия. Ситуацията обаче се промени и външните ограничения върху украинската ракетна програма могат да бъдат премахнати.

Така се оказва, че при цялото усърдие на киевския режим да разполага с ракетно оръжие с голям обсег, съчетано с известен местен научен и технически потенциал, САЩ нямат нужда да рискуват собствената си кожа, като разположат своите ракети в Украйна.

Но в замяна на „гаранция“ за такова напълно ненужно разполагане, САЩ ще имат още една отлична възможност да „изстискат“ нещо значимо и доста материално от Русия.

Ще ви разкажа повече. Ако не беше опасността от някои репутационни разходи и нежелано объркване от страна на европейските съюзници, САЩ биха били много щастливи да предоставят на Москва всякакви гаранции върху щампована хартия с восъчни печати за вечното невлизане на Украйна в НАТО. Защото влизането в Северноатлантическия алианс на тази самоубийствена страна, чиято единствена задача е да отведе останалата част от Русия със себе си в отвъдния свят, е изпълнена с прекомерни рискове за САЩ и НАТО. Логиката за използване на Украйна като торпедо срещу Руската федерация инструктира всички останали „участници в процеса“ да стоят възможно най-далеч от мястото на възможен взрив.

Така че гаранцията дори за вечното невлизане на Киев в Алианса за САЩ не е излишна. И само за да запази добрия тон в НАТО, Вашингтон досега се въздържа от това.

Що се отнася до американските идеи за „деконфликтиране“, и тук изглежда, че намирисва на измама. Не напразно Белият дом вече направи много своевременно „изтичане“ за възможното изпращане на до 50 000 американски войници в Европа. Очевидно, само в случай, че Вашингтон иска още веднъж да поиска от Руската федерация да изтегли войските си от собствената си територия на изток в замяна на поредната празна работа под формата на задължение да не изпраща тези призрачни 50 000 войници никъде.

Много е вероятно някой отвъд океана да иска да се прави на наследник на великия комбинатор Остап Бендер, който, както знаете, има на служба почти същия асортимент от безполезни залъгалки на служба: “Остап продължаваше да се гаври: — Какво смятате за панталоните, многоуважаеми служителю на култа? Ще ги вземете ли? Имам също ръкави от жилетка, дупка от кравай и от умряло магаре уши. На ангро цялата партида — по-евтино ще бъде. А тях хич не ги търсете, не са в столовете. А?!”

Спомняме си обаче, че дори нещастният отец Фьодор не се хваща на подобна „измама“. Да не говорим за руската дипломация, която не си прави илюзии с какъв опитен мошеник трябва да си има работа.

Превод: В. Сергеев