/Поглед.инфо/ Въпреки всички изявления на Тръмп за успешното постигане на взаимноизгодни споразумения по всички спорни въпроси, САЩ все пак обявиха въвеждането на втория митнически пакет. Той обхваща китайски износ от 16 милиарда долара и предвижда допълнително увеличение на вносните мита с 25%.

Вашингтон предприема такава стъпка за втори пореден път и също и отново след уж успешни преговори. Единствената разлика е, че след обявяването на първия кръг от санкции Пекин дълго време се опитва да убеди Вашингтон да премисли, преди да даде своя отговор. Този път реакцията бе на практика мигновена.

Точно една минута след американската стъпка последва симетричен китайски отговор, също с 25% и върху 16 млрд. Може би този път Поднебесната е изчислявала отрано подобен вариант за достатъчно вероятен и се е подготвила за него. Между другото, стесняването на соковете за обявяването на отговора също говори за високото ниво на информираност на китайците за детайлите от вътрешната кухня на Белия дом. Такива неща не се решават след пет минути. А тук нещата са точни до последния цент. Съвпадението едва ли може да се смята за случайно.

Положението на страните в момента

Днес Китай е една от водещите икономики на планетата. Общият му износ надхвърля 2,27 трлн. долара годишно, от които 19% се падат на САЩ. Като цяло властите в страната успяха да създадат силно разнообразна система, в която никоя от индустриите да няма критична изолация към един купувач. Въпреки това е невъзможно напълно да се заобиколи законът на големите числа.

Американският вътрешния пазар по обем е и най-големият в света, надминавайки дори европейския, така че той неизбежно се оказва важно направление за износа както на стоки и услуги като цяло, а преди всичко, на най-високотехнологичната им част, а следователно и най-високодоходна.

Не е изненадващо, че от 436 млрд. долара продажби на китайски стоки в САЩ 12% падат на компютри и електронна техника и 8,5% на излъчващо оборудване. Останалите стокови групи – а те са около 780 - заемат значително по-малък дял. Например, телефоните и другите комуникационни системи от всякакъв вид съставляват „само“ 2,6%, офис оборудване и детайлите за офис машините - 2,4%, видеоапаратурата - 2%. Сред съществените елементи на китайския износ за САЩ също трябва да се отбележат електрическите нагреватели, широката гама от проводници за различни цели, слънчевите панели, битовите уреди от всякакъв вид, индустриалните принтери и строителната арматура.

От друга страна, САЩ доставят значително по-малко стоки и услуги на световните пазари - едва 1,32 трлн. долара, от които на Китай се падат едва 9,2% или 112 млрд. Интересното е, че в този обем най-значително място заема вносът на соя (10%), толкова колкото дават продажбите в Поднебесната на американските самолети, хеликоптери и космическо оборудване взети заедно. Третото място се заема от износа на автомобили (8.5%), четвъртото от интегрални схеми (5.7%).

В момента от целия асортимент на взаимната търговия под санкциите (така могат да се нарекат високите, едва ли не забранителни мита) на двете страни се намират около 61% от видовете стоки. При това опонентите се стараят да бият по най-значимите от тях. САЩ затрудняват проникването на пазара си на китайска електроника от всякакъв вид, средства за връзка, металургическа продукция (черна и цветна), стоки от леката промишленост, а също се въвежда забраната за достъп на китайските компании към челните американски технологии, в областта на програмното осигуряване, изкуствения интелект и най-актуалния в момента пакет от промишлени и технологични патенти, остро необходими на Китай за продължаването на неговата научно-техническа революция.

Трябва да се отбележи, че отрицателното външнотърговско салдо тук играе в полза по-скоро на Вашингтон, отколкото на Пекин. При четирикратна разлика в обемите на внос Китай все по-трудно може да измисля огледални мерки за действията на САЩ. Китайските власти нямат интерес да ескалират търговската война, затова са и принудени да действат така, че вариантите за взаимни отстъпки при запазване на реномето да се запазят.

Получава се, обаче, наистина лошо. Така че посещението на китайската търговска делегация, водена от заместник-министъра на търговията Ван Шуен, обявено в края на август, едва ли ще доведе до някакъв успешен пробив. В момента се оказва, че Вашингтон смята търговската война за успешна за себе си и ще се съгласи да я прекрати само при условия, които са неприемливи за Китай. Така че, тази търговска война ще бъде сериозна и задълго.

Кризата е съчетание между опасности и шансове

На китайски език понятието криза се обозначава с два йероглифи, един от които означава „опасност“, другият се превежда като „възможност“ или „шанс“ . Ако този лингвистичен момент не е от значение за Червения дракон, то за другите държави и техните обединения тази игра на думи просто отваря възможностите.

Подобно на американците, Китай съсредоточава основния удар на своите контрасанкции върху най-уязвимите за САЩ стокови групи. Така например, повишаването на митата върху продукцията на „Боинг“ автоматично създава съществени ценови преференции за „Еърбъс“.

На Русия от това днес не ѝ е нито студено, нито горещо, защото не сме някакви забележими играчи в гражданското самолетостроене. Хранителният сегмент е друг въпрос. Необходимостта на Китай от внос днес се оценява според различни източници от 24 до 31% от общото потребление. Очевидно не можем да заменим Америка с доставките на соя, защото, за разлика от Бразилия и Индия, нея я отглеждаме специално. Но пшеницата, другите зърнени храни и месото, по-специално свинското месо – можем.

Още преди санкционната война Китай увелича вносът на руски храна до 1,55 млрд. долара, измествайки от първото място по този показател нашия стар „основен купувач на храна“ Турция (1.37 млрд. евро). Третият е Египет (7,9% от износа на руски храни), четвъртият - Южна Корея (7,8%), петият - Казахстан (7,1%).

Китай обяви мащабна целенасочена програма за подобряване на цялостния жизнен стандарт на населението на страната и тази програма включва увеличаване на предлагането на храни за хората. Отказвайки се от големи покупки от Америка, Китай е принуден да потърси заместител на този доставчик. Например, през 2015 г. Русия достигна експортно ниво от 100 хил. тона свинско месо годишно и има способността да утрои тези обеми сравнително бързо. Въпреки това, преговорите за доставки до Китай нямат особено голям успех, включително поради значителния обем на американските доставки. Текущите санкции, особено при известните проблеми на Бразилия със съблюдаването на ветеринарните норми, значително променят сегашния сценарий, потенциално откривайки ни дял в пазара примерно от 60-70 милиона долара годишно или при средна световна цена от 1,67 долара за килограм, за 40 хил. тона продукция.

Разбира се, това не е толкова много, но пилето, както знаете, се кълве по зрънца За други видове месо, риба, зърнени храни и други продукти перспективата е за разширяване на износа на храни в Китай с поне една четвърт.

А ако прибавим към това енергийните ресурси, химическите продукти, пластмасите, покритията и компоненти и като цяло всичко, което от 680 попаднали под китайските санкции американски стокови групи сме в състояние да предложим ние, може да се говори примерно за около 3-4 милиарда долара годишно допълнително към настоящия обем на търговията.

Трябва да се гледа широко

Въпреки това, с всички възможни предимства на широкия прозорец на възможностите, не бива да забравяме очевидните рискове.

Например, едни и същи компютри в общия обем на китайския износ в Америка изглежда не толкова много, а само 12%, но това е една трета от собственото електронно производство на Китай. Следователно спадът в продажбите ще постави пред предприятията в Поднебесната въпроса как да спасим продажбите, тъй като това засяга запазването на работните места, което ръководството на страната вярва, че неговата най-важна задача. Следователно, ако тази война се влоши, в бъдеще следващата година и половина, можем да очакваме осезаем спад в цените на компютрите, в чиято световна продукция Китай заема водещо място.

Потребителите ще бъдат доволни, че новите компютри ще станат по-евтини, но в същото време ще се усложни руския проект за заместване на вноса в електронната индустрия, по-специално „Елбрус“, както и целия създаван в Русия собствен клъстър по производство на база за елементи.

Но трябва да признаем, че абсолютното щастие, без никакви забележки, дори в приказките се среща рядко. В живота това изобщо не се случва. Налага се да се работи с наличното.

В крайна сметка стремежът на САЩ с помощта на санкции, мита, тайни споразумения открива перспективи не само за печалба от прехващането на бившите американски пазарни дялове в едни или други страни, но и за същественото преформатиране на света като цяло. Пред очите ни започва да се руши Pax Americana, отстъпвайки място пред новата геополитическа конструкция в която за Русия се откриват повече възможности. Както геополитически, така и икономически.

Нашата страна се превръща в важен кръстопът на логистични потоци както в китайския „Един пояс, един път“ , така и в индо-иранския коридор „Север-Юг“. Но нали един път не е просто релси, мостове и дизелови локомотиви, а също така облекчено предвижване на собствените стоки.

И колкото по-остра е икономическата борба между Пекин и Вашингтон, толкова по-силен е интересът на Китай към икономическото развитие на евразийското пространство - поне за да намали зависимостта си от САЩ. Което, разбира се ни носи само ползи.

Превод: Поглед.инфо