/Поглед.инфо/ Точно преди 40 години, на 21 май 1982 г., 3-та бригада командоси от британските въоръжени сили стоварва десант на брега на Източен Фолкленд. Така Фолклендската война навлиза в най-остра си фаза. Този конфликт е забравен в Русия. Междувременно неговият опит е много полезен за разбиране на конфликтите, които се срещат в целия свят днес.

От началото на конфликта британците създават 200-милна блокадна зона около островите, в която обещават да унищожат всякакви аржентински кораби. Това е явен опит да се локализира военната зона, да се ограничи войната.

Но Великобритания нанася първия си удар извън тази зона. На 2 май 1982 г. британците потопяват крайцера “Адмирал Белграно”. Старият аржентински кораб (бившият американски “Бруклин”, спуснат по вода още през 1938 г.) е потопен от атомната подводница “Конкърър”. И тази атака има основна причина.

Потъването на Белграно

Какво могат да направят аржентинците с такъв остарял кораб? “Белграно” разполага с 15 оръдия с калибър 152 мм, а системите му за противовъздушна отбрана включва две пускови установки на зенитно-ракетната система “Морска Котка”. Освен това отрядът с крайцера включваше и два разрушителя. Подобно на “Белграно”, те са остарели кораби от Втората световна война. По време на модернизацията получават противокорабни ракети “Екзосет”.

Отрядът на“Белграно”, ако успее да се доближи до британската групировка, има шанс да извърши успешна ракетна атака срещу разрушителите с по-нататъшен опит да достигне до самолетоносачите с оръдията си. Щеше да е трудно и такава задача не е поставена на командира на отряда, но заставайки лице в лице с противника, той трябваше да действа според ситуацията.

Британците имат възможността да атакуват аржентинците с противокорабните си ракети “Екзоцет”. Но е необходимо точно да се класифицират целите, да се определи тяхното местоположение, да се разпредели целево обозначение на корабите.. Не се знае колко добре аржентинците биха могли да поставят пречки, но има шанс. Британците могат да атакуват аржентинците със своите щурмови самолети “Хариер”, които са на самолетоносачите, но последните трябва да се справят с мощната противовъздушна артилерия на корабите и със системата за противовъздушна отбрана “Морска котка”.

Но основното не е това. Отрядът на “Белграно” се намираше на юг от британското формирование, а от север аржентинците имаха пълноценна група самолетоносачи. Тя може едновременно да нанесе удар с противокорабна ракета “Екзоцет” с помощта на щурмови самолети “Супер Етандар” и и бомбен удар със силите на по-простите “Скайхок”. Аржентинците се опитват да намерят британските кораби. Какво би станало, ако “Белграно” се беше сблъскал с тях? Отговорът е очевиден. Аржентинската авиация щеше да получи необходимото целево обозначение и поне противокорабните ракети “Екзоцет” биха били използвани от аржентинците безпрепятствено.

А това от своя страна може да доведе до потъването на някой от британските самолетоносачи. И потъването на който и да е от тях би означавала, очевидно, изтеглянето на Великобритания от войната или използването на ядрени оръжия от нея.

Британците не искаттакива варианти. Известно е, че британците са имали три атомни подводници в театъра на военните действия във Фолклендите и са търсили самолетоносач с всички сили. Неспособни да намерят аржентинския самолетоносач навреме, британците са намерили крайцер с разрушителите му.

Скоро той е потопен с торпедото на британска подводница. Какво се откроява в този епизод? Торпедата. Британците са принудени да използват допотопни торпеда, тъй като имат съмнения относно представянето на съвременните. Това не е някакъв специфичен британски проблем, почти всички флоти по света са изправени пред него. Торпедото е изключително сложен продукт и за да сте сигурни в него, имате нужда от огромно количество практична и бойна стрелба във флотите. В противен случай торпедата определено ще се провалят в битка.

Малко по-рано британците провеждат серия от въздушни битки с аржентински изтребители. Печелят всички. Въпреки че експлоатационните характеристики на изтребителите, които Аржентина хвърля в битка,правят възможно да се справят с британските “Хариер” без загуба.

Защо британците печелят, а аржентинците губят? Първо, аржентинският самолет има остарели ракети. Основният ключ към успеха на британците е тяхната летателна подготовка. Трябва да е изключително агресивна. Пилотът в своите умения трябва да надмине вражеските пилоти, трябва да има по-добри рефлекси. Когато избирате между обучение на въздушни бойци и различни презастраховки в правилата за безопасност на полетите, трябва да изберете първото. Повишаването на нивото на риска и получаването на елитен въздушен изтребител е по-добре, отколкото да играете на сигурно, намалявайки риска от инциденти по време на бойно обучение. Британците показват на Фолклендските острови основното предимство на този подход - той позволява да се спечели въздушна война дори на лоши самолети.

След потъването на “Белграно” шокираното аржентинско командване отказва да се бие в морето. Не знаейки как да се справи с подводниците, те се уплашват. Решават, че е най-добре да не рискуват флота. Самолетоносната група се завръща в базите и повече не излиза в морето. Всъщност първата част от войната е спечелена от британска подводница.

Ако аржентинското командване беше смело, аржентинците можеха да спечелят тази война в края на април. Ако аржентинците бяха в състояние да се справят с подводната заплаха, тази война можеше да бъде спечелена от тях с приемливи загуби. Ако имате флот - научете го да се бие без отстъпки, елиминирайте слабите места преди войната и по време на нея смело влезте в битка - този прост набор от правила за победа е пренебрегнат от Аржентина.

Пораженията, нанесени от британците на аржентинските самолети във въздушни битки и унищожаването на крайцера “Белграно” позволяват на британския флот да достигне Фолклендите и да започне операцията по десант.

Битките за островите

Една от важните разлики между британската операция и класическия десант е, че основният ѝ успех е липсата на съпротива на противника. Съществува концепцията за "битка за десант", тоест се предполага, че десантът ще трябва да се стовари в битка. Това е предвидено в тактическите схеми, например във факта, че екип за разминиране от хеликоптери каца на брега, а морските пехотинци излизат на брега, за да могат незабавно да се включат в битката.

До края на осемдесетте американците придобиват способността да пробиват бреговата защита на противника, като удрят маси от механизирани войски на десантни превозни средства директно от водата. И така, американците са разположени в бойна формация, докато са все още във водата, в първия ешелон на десантното нападение има както танкове, така и сапьорни превозни средства, маси от щурмови самолети и щурмови хеликоптери са разположени на кораби за подкрепа на десантните войски в битка. Предполага се, че войските ще се приближат до брега и ще се промъкнат през плажа под силен вражески огън, който веднага след това ще бъде заглушен. И трябва да се кажа, че са готови за това.

Британците не са . Поради броя на наличните войски, наличния тонаж на транспортите и възможностите на флота за огнева поддръжка на десантните войски, те не могат да си позволят десант с бой. Англичаните успяват да заблудят противника и да направят десанта без съпротива - пред тях има само слаби малки отряди на аржентинците, основните вражески сили са другаде.

Битката започва на "бомбената алея" - под това име в историятавлизаФолклендският пролив, в който британският флот е принуден да влезе. Повечето от британските кораби загиват в "бомбената алея", покриваща стоварването на десанта.

Адмирал Удуърд, който командва британските сили, поставя корабите под огън, за да попречи на аржентинците да атакуват транспортните съдове. И за да изглади по някакъв начин удара на аржентинската авиация, той хвърля щурмови самолети за въздушно прикритие. И тогава една изненада от поредицата „трябваше да да се подготвите за война преди нея“ проработва. Оказа се, че на британските разрушители от типа "42" системите за противовъздушна отбрана не работят нормално.

Британците трябва да платят висока цена за системите за противовъздушна отбрана, които не работят правилно, и за проблемите с корабните радари, и за мизерията на техните самолети. Въпреки това, използвайки дефектно оборудване и неподходящи самолети британските постоянство и морал, не позволяват на противника да прекъсне операцията по десант.

Общо Англия губи четири ракетни кораба в тази война, а пет са повредени, загубени са транспортен кораб, лодка и десантен кораб. От всичко това в открито море са потопени само разрушителя “Шефилд” и транспорта “Атлантик Конвейър”, всички останали загуби са понесени в пролива, на „бомбената алея“. Но с цената на такива загуби британският флот позволява на десанта да слезе на брега и да влезе в битка, а след това да принуди аржентинците да спрат набезите.

Невъзможно е да не се отбележат действията на десанта. Първоначално се предполага, че войските ще действат с въздушни групи, но десантните хеликоптери потъват на 25 май 1982 г. с“Атлантик Конвейър”. В резултат на това войските трябва да превземат Фолклендските острови пеша, носейки оборудването си на себе си.

Фолклендските острови казват, че пехотата трябва да може да се бие без екипировка дори и в наше време – да се придвижва на дълги разстояния пеша и да решава възложени задачи с лично оръжие в бой с малки оръжия без подкрепа, куршум и щик. Това не означава, че е необходимо да се борим така. Но може да се окаже, че така ще трябва да се води боят и това трябва да се има предвид в бойната подготовка. Военноморските сили дават на британските войници възможност да влязат в битка, но способността им да стрелят буквално им носи победата. Най-интересният момент от тази война обаче се случва преди нея.

Най-важното заключение

Малките британски самолетоносачи някак си осигуряват не повече от 17 полета на ден, които се извършваха от слаби щурмови самолети. Но нека си спомним, че десет години преди това Великобритания има три пълноценни самолетоносача - "Хермес", който участва в тази война вече осакатен - без катапулти, красивия "Ийгъл", който все още щеше да служи и постоянно повреждащият се, но готов за бой “Арк Роял”. Всички тези кораби са поставени под ножа и вместо тях в бой влизат, първоначално замислените като противоподводни и командни хеликоптероносачи,“Инвинсибъл” и “Хермес”.

Какво би станало, ако британците бяха „докарали“ някой от тежките си самолетоносачи до 1982 г. , а не „Хермес“? Отговорът е, че британският флот щешеда мине през Аржентина като парен валяк. Просто нямаше да става и дума е някои от аржентинските самолети да доближи корабите при Фолклендите. „Супер Етандар“ и техните „Екзоцет“ щяха да отидат на дъното още преди „Белграно“ и то заедно със своя самолетоносач, а аржентинските войски на островите щяха да бъдат бомбардирани до пепел, преди първият британски войник да стъпи с крак.

В същото време – изненада – изграждането на изроди “Инвинсибъл” и даването на възможност на Хермес да носи вертикално излитащи самолети в крайна сметка се оказва по-скъпо, отколкото ако Великобритания беше продължила нормалната си програма за самолетоносачи. Как се случватова е отделна история, много интересна, но важен е крайният резултат. Британците почти загубват тази война. Ако аржентинците имаха нормални бомби, или повече ракети, или повече късмет, щеше да стане иначе. И така, кой е най-важният извод?

Некомпетентността и волюнтаризмът при определяне на насоките за развитие на въоръжените сили е най-опасният враг за една развита държава. С въпросите на изграждането на въоръжените сили трябва да се занимават само знаещи и професионални хора. И този урок е от значение не само за Великобритания.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?