/Поглед.инфо/ Астероидът Апофис наближи Земята и се оказа малко по-голям и по-тъмен от очакваното. Съгласно получените данни, астероидът най-вероятно не заплашва Земята през близките десетилетия, но продължава да привлича вниманието на учените като обект за наблюдения и, евентуално, въздействие.

Ще стане ли Апофис първия „полигон” за трениране на технологии за взаимодействие с астероиди? Той прелетя на разстояние 14,5 милиона километра от Земята и сега учените знаят повече за него. С помощта на инфрачервената космическа обсерватория Herschel на Европейската космическа агенция (ЕКА) бяха уточнени размерите и отразяващата му способност. Диаметърът на небесното тяло се оказа малко по-голям от предполаганото по-рано: 325 плюс-минус 15 метра. Отразяващата му способност, обратното, намаля: от 0,33 до 0,23 (т.е. астероидът поглъща 77% падаща светлина и отразява 23%).

Herschel наблюдава Апофис сравнително кратко време – само два часа и до момента на максималното му сближаване със Земята. Специалистите от ЕКА се гордеят, че телескопът е успял добре да се справи с толкова бърз обект. Сега астероидът постепенно се отдалечава от нас и ще се върне през 2029, а след това – през 2036 година. Макар че в първия случай Земята не е застрашена, очаква се, че орбитата на астероида под действието на притеглянето на планетата малко ще се промени, което, на свой ред, може да повлияе върху третата среща – през 2036. Но засега шансовете за падане се оценяват като пренебрежително малки.

Въпреки това, наблюденията на Herschel не могат да се смятат за безполезни. Оценката на размерите му и орбитата, дори той и да не заплашва Земята, са важни от гледна точка на планетарната наука и небесната механика.

Засега борбата с космическите заплахи в лицето на астероиди и комети се свежда до щателно изучаване на орбитата: повечето небесни тела след поредното точно измерване преминават в категорията „безобидни”. Що се отнася до Апофис, въпреки относителната му безопасност, към него продължават да се отнасят като към удобен обект за трениране на „контраудар”. По-специално, в перспективните планове на Федералната космическа агенция имаше изпращане към астероида на автоматична станция, която да сложи на повърхността му радио-фар, по сигналите на който ще може да се следят промените на орбитата с висока точност. Друг вариант е да се накара астероидът да промени орбитата си под действието на друг, по-малък астероид, който да бъде насочен към Апофис с помощта на специален космически апарат-„двигател”. Този вариант се отработва в лабораторията, създадена в Московския институт по електроника и математика, начело с американския учен Дейвид Данхем, който се намира у нас по програмата за мегагрантове.

Тогава, има ли смисъл да се готвим за сблъскване със Земята, ако, съгласно съществуващи оценки, вероятността от това е много малка? Отговорът на този въпрос зависи от информацията, която може да ни даде една такава експедиция. До момента космическите апарати са се сближавали или са се сблъсквали с малки тела. Сега обаче става дума за опит да се управлява такова тяло. В посочената лаборатория се изучават и други методи за „общуване” с астероидите – например, преместването им на околоземна орбита. Тези задачи са технически сложни, но затова пък интересни.