/Поглед.инфо/ На пръв поглед сегашното (между другото, първото) пътуване на Джо Байдън като президент в Азия изглежда скучно. Бяха направени съответните изявления, както в Сеул (откъдето започна пътуването): „Съюзът между нашите две страни е изграден върху взаимни жертви. Днес нашето сътрудничество е необходимо за целия свят.“ В Токио почти същото, особено като се има предвид, че там беше насрочена среща на съюза КУАД - САЩ, Япония, Австралия, Индия.

Като цяло беше доста дежурен преглед на редиците на американските партньори и съюзници от „Източния фронт“, като се установи кой и какви жертви е готов да даде в американската конфронтация срещу Китай и Русия. Един вид предпазлива покана за присъединяване към клуба на икономическите самоубийци - след европейците, които не би трябвало да се радват на войната на санкциите и контрасанкциите с Русия, и ги убеждават да направят нещо подобно с Китай. Освен това азиатските страни са наясно, че Китай е по-важен за тях, отколкото за европейците – без азиатския гигант техните икономики биха изглеждали доста бледо.

Да, думите тук звучат обичайно и изтъркано, но зад тях се виждат много интересни неща. Например едно весело изявление в навечерието на пътуването на Байдън от министъра на търговията на САЩ Джина Раймондо, че има добри новини: Китай не помага на специалната операция в Украйна и дори спазва санкциите на САЩ срещу Русия . А именно: през март доставките на телекомуникационно оборудване за Русия са спаднали с 98 процента, с две трети – на смартфони и прочее.

От една страна е скучно. Пропагандистската история на ужасите „Китай всъщност се присъедини към американските санкции“ беше лансирана за първи път през 2014 г. и оттогава не е станала по-реална, само че по-рано беше популяризирана в Русия от западни агенти на влияние, а сега Министърът на правителството на САЩ е зает със същото нещо.

Но, от друга страна, постоянните опити наистина да се принуди Китай, подобно на Индия, да се откаже от партньорството си с Русия, са съществена част от целите на настоящото пътуване на Байдън в Азия. Тук има очевиден капан: ако Китай се уплаши и откаже Русия, включително нейните петрол и газ, тогавана Китай ще му стане значително по-лошо в този свят, влиянието му ще падне. А приказките, че Пекин "спазва санкциите", най-малкото всява съмнения в Азия и света относно стабилността на страната в условията на натиск. И ако той не откаже и не се поддаде, тогава съюзниците на Съединените щати и дори (на пръв поглед) и комуникиращата с тях Индия ще окажат натиск върху него.

Предупредителният жест на Пекин и неговите партньори е много интересен тук: точно в навечерието на пътуването на Байдън именно Китай организира виртуална среща на външните министри на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), където се говореха и общи думи, но не и такива, които биха могли да зарадват Америка. Освен това се проведе отделна сесия с участието на министрите на Аржентина, Египет, Индонезия, Казахстан, Нигерия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сенегал и Тайланд. С общата идея, че е време БРИКС да разшири обхвата си и да привлече събеседници. Тоест това е същият преглед на редиците от партньори с различна степен на близост - под формата на превантивен отговор на Байдън с неговите самоубийци.

Но това, което имаме пред нас, не са някакви конвулсивни опити да предизвикат Москва или Пекин и в същото време да ги разделят, а нещо по-сериозно. А именно: началото на прилагането на новата глобална стратегия на САЩ – стратегията за противопоставяне на безпрецедентен враг.

Сега статия по тази тема, написана през есента на 2019 г. от двама опозиционни (тогава) автори, се завърна във всички възможни сайтове. Тя получи втори живот, защото единият автор, Джейк Съливан, сега е съветник по националната сигурност на Байдън, а другият, Кърт Кембъл, е координатор на цялата азиатска политика на Белия дом. Държавният секретар Антъни Блинкен е лека категория в сравнение с тях.

Тази двойка през 2019 г. каза: конфронтация с Китай в продължение на много десетилетия и във всички възможни области - такава конфронтация, че Студената война със СССР ще изглежда по-проста и по-примитивна. Не е необходимо да се надяваме, че Китай внезапно ще вземе и ще рухне. Америка не е имала пред себе си нищо подобно от 40-те години на миналия век и сега ще е нужно (за начало) вътрешно преструктуриране и мобилизиране на всички резерви на нацията.

По-специално, САЩ ще трябва да се научат стъпка по стъпка да комбинират конкуренция и съвместно съществуване със страна, която служи като първи търговски партньор за две трети от страните в света, включително съюзници на САЩ (тоест тези, в които Байдън сега отиде). И всички тези съюзници ще бъдат много внимателни в движенията си към една или друга конкурентна сила.

В една от дискусиите от онова време, през 2019 г., авторите забелязват: няма да се получи никакъв развод на двете икономики и изграждане на две изолирани системи. Само да пътуваш по света и да се караш на Китай е безполезно, трябва да създадеш своя собствена система, която по някакъв начин ще превъзхожда китайската. Тоест, заедно със съюзниците се опитват да създадат такива правила в търговията и международния живот, които за Китай ще бъде неизгодно да не спазва.

И тук пред очите ни се прави опит за осъществяване на тази програма, като на първо място се предлага на съюзниците на САЩ не само „кръв, пот и сълзи“, а нещо добро в икономическата сфера, някаква компенсация за неудобството. Смята се, че най-поразителната част от пътуването на Байдън трябваше да бъде представянето на новата Индийско-Тихоокеанска икономическа инициатива. Нещо набързо сплетено по същия принцип: „правилата трябва да са наши“ (тоест американски). В същото време може да включат Тайван и да се види доколко ще се разстрои Пекин.

В резултат на това се оказва, че някои страни от региона благоразумно се записват едновременно в няколко такива проекта, които се свеждат до една формула: ние ви даваме отворени пазари без митнически бариери, а вие в замяна спазвате нашите правила. Един такъв проект, китайският, работи добре, другият изглежда е японски (остатъкът от американското Транс-тихоокеанско партньорство, погребано при президента Тръмп). И това не е целият списък. Конструкцията като цяло е изкуствена и объркваща, с изключение на сблъсъка на американския принцип за "партньорство на взаимните жертви" с китайците - свят, отворен за всички и търгуващ без политически ограничения.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?