/Поглед.инфо/ Сърбия няма да влиза в конфликт с Русия, която е неин вековен съюзник, и ще води независима външна политика, заяви сръбският вътрешен министър Александър Вулин. Така той отговори на призива на посланика на ЕС в Белград Еманюел Жофре Сърбия да подкрепи Европейския съюз в конфронтацията с Русия, съобщават от пресслужбата на МВР на републиката.

„Уважаемият посланик на ЕС Жофре може да очаква, че Сърбия няма да влезе в конфликт с Русия, своя вековен и често единствен съюзник. Посланик Жофре също може да очаква, че Сърбия ще води независима политика, докато начело е Александър Вучич“, каза Вулин.

В същото време шефът на МВР на републиката отбеляза, че Белград ще се придържа към нормите на международното право, „което е много повече, отколкото Сърбия може да очаква от ЕС“.

Миналата седмица Вулин каза в ефир, че едно от най-големите разузнавателни агенции в света планира да започне кампания за неговото дискредитиране в медиите, ако не се откаже от позицията си за Русия. Според министъра на вътрешните работи на Сърбия неговата политика за изграждане на връзки с Москва се смята за неприемлива.

По-рано Вулин коментира призива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към Белград да избере на коя страна е, визирайки спецоперацията, която Русия провежда в Украйна. Както каза сръбският министър, страната му многократно е ставала обект на множество опити за изнудване и ултиматуми, но републиката е „на своя собствена страна“, с което, както подчерта той, не могат да се похвалят повечето народи на ЕС. Вулин припомни, че Сърбия е задължавана да наложи антируски санкции. В същото време той се запита кой гарантира, че и сръбската страна няма да бъде задължена да доставя оръжие на Украйна и да стане част от конфликта на нейна територия.

Европейски натиск

Припомняме, че на 16 май ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел на пресконференция след заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел призова Сърбия да се присъедини възможно най-скоро към антируските санкции на Европейския съюз и да продължи да се придържат към външната политика на ЕС. В същото време Борел подчерта, че поддържането на силни връзки с Москва е несъвместимо с изграждането на общо бъдеще с обединението.

По-късно, на 30 май, германският евродепутат Виола фон Крамон-Таубадел заяви , че ще бъде оказан по-голям натиск върху сръбските власти, за да бъде принудена страната да подкрепи санкциите, наложени от Запада срещу Русия. Освен това, според Крамон-Таубадел , Белград трябва да координира политиката си с ЕС.

На свой ред Александър Вучич, говорейки на форум в Братислава на 2 юни, каза, че Белград не е наложил санкционни ограничения срещу Руската федерация, тъй като 77% от жителите на Сърбия не подкрепят приемането им.

На 14 юни обаче беше публикувано прессъобщение на Комисията по външни работи на ЕП, в което Европейският парламент призовава сръбските власти незабавно да се присъединят към решенията на ЕС срещу Русия. В документа се подчертава, че Белград трябва да се бори с "руската пропаганда и други хибридни заплахи" в Сърбия и Западните Балкани като цяло.

В същото време Европейският парламент счита, че в Република Сръбска се наблюдава регрес по въпроси от ключово значение за присъединяването на страната към Европейския съюз. Според депутата от Словакия Владимир Билчик в светлината на събитията в Украйна Белград трябва да осъзнае необходимостта от спешни мерки за „напредване по европейския път“.

След това Александър Вучич заяви, че се оказва натиск върху външната политика на Сърбия.

„Би било абсолютно самоубийствено“

Както отбеляза Стеван Гаич, изследовател от Института за европейски изследвания в Белград, позицията на сръбските власти по отношение на изграждането на приятелски връзки с Русия е абсолютно адекватна и логична, като се има предвид, че Брюксел и редица страни от НАТО предлагат на Белград да върви срещу собствените си национални интереси.

„Те искат безусловната капитулация на Сърбия. Ако сръбските власти наложат антируски санкции, както настояват в Брюксел, това би било абсолютно самоубийство за сръбската страна. Това би било икономическа катастрофа, включително поради цените на енергията, които вече бият всички рекорди “, каза анализаторът. Според Гаич, въпреки че Сърбия не се е присъединила към антируските ограничения, последиците от въвеждането им от Европейския съюз вече се отразяват негативно на сръбската икономика.

Говорим по-специално за трудността на въздушния транспорт, както и за влошаването на енергийните проблеми. С антируската си политика Брюксел вреди на благосъстоянието на сръбския народ и допринася за обедняването му. Но на ЕС не му пука: те продължават да гледат на Сърбия като на някакъв руски играч в центъра на Европа“, обясни експертът.

В същото време самият Белград ясно осъзнава мнението на мнозинството: преобладаващата част от сърбите не искат въвеждането на антируски мерки, добави Гаич. Според него, ако сръбското ръководство реши да действа против волята му, това ще доведе до протести и поредица от оставки.

Според Павел Кандел, изследовател от Института за Европа на Руската академия на науките, сръбските власти трябва да вземат под внимание настроенията на гражданите, които се противопоставят на антируската политика.

„Сега още повече сърби смятат, че Белград не трябва да налага санкционни ограничения срещу Русия. Нещо повече, подобни възгледи са характерни не само за сръбското общество като цяло, но и за електората на партията Вучич, неговото собствено ядро от избиратели. Президентът на Сърбия и неговото обкръжение не могат да пренебрегнат това. Те се опитват да водят такава политика, за да намалят, от една страна, натиска на Брюксел, а от друга, да не обидят поддръжниците си “, каза Кандел.

Освен това, според експерта, курсът на Сърбия към Русия е силно повлиян и от икономически фактори.

„Въпросът е преди всичко в енергийните ресурси и особено в газа, който Белград получава от Москва на най-ниската цена“, обясни той.

При желание Брюксел, въпреки руската подкрепа за Сърбия, разбира се, може да „прекъсне кислорода на Белград, но няма да го направи“, смята експертът.

„Теоретично Европейският съюз може да организира блокада на Сърбия, но те все пак разбират, че вътре в републиката ЕС няма толкова много съюзници - прозападни политици. Такива хора обикновено получават малко гласове на сръбските избори. В същото време те са изключително разпокъсани и постоянно не могат да постигнат съгласие помежду си дори по ключови въпроси. Затова ЕС няма да предприеме крайни мерки. Брюксел ще продължи да оказва натиск върху Сърбия, използвайки предимно политически методи, а може би и финансови. Но вариантът за пълна икономическа блокада на страната е изключително малко вероятен“, смята Кандел.

Стеван Гаич също смята, че Брюксел систематично ще засилва натиска върху Белград.

„Сърбия през цялото време чувства заплахата от увеличаване на нивото на такъв натиск. И сръбските власти трябва да бъдат подготвени за всяко развитие на събитията, тъй като подобен натиск няма да спре. Сърбия е заобиколена от страни от НАТО“, припомня анализаторът.

Според Гаич Белград се надява, че ЕС няма да наложи строги санкции срещу Сърбия, въпреки нейния отказ от политиката на санкции спрямо Русия.

„Тези надежди са продиктувани от факта, че Европейският съюз не е единен в желанието си да накаже сръбското ръководство за неподчинение. Сърбия има много важен съюзник в ЕС - Унгария, с която граничи. Белград никога не е имал толкова добри отношения с Будапеща, както сега. Освен това като цяло в Европейския съюз има отслабване на единството по въпроса за по-нататъшната конфронтация с Русия, което увеличава шансовете на Сърбия да защити курса си “, заключи анализаторът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com