/Поглед.инфо/ След падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на Варшавския договор започва разпадането и на СССР. Но разпадането не спря с обявяването на независимостта от 14-те съветски „републики“ от Москва. Разлагането едва беше започнало.

Приднестровието се отдели от Молдова. Южна Осетия и Абхазия се отделиха от Грузия. Чечения се освободи от Русия, но беше върната под контрола на Москва след две жестоки войни. Крим и Донбас бяха отделени от Украйна.

Освен тези ампутации след Студената война, подпомогнати от Русия, какво общо имат Украйна, Молдова и Грузия? Всички се стремят към приемане в НАТО, а заедно с това и военните гаранции по член 5, които задължават Съединените щати да водят война срещу Русия, за да възстановят своя суверенитет и териториална цялост, ако бъдат нападнати.

Лесно е да се разбере защо тези нации биха искали САЩ да са задължени да се бият в тяхно име. Това, което не е разбираемо, е защо САЩ биха издали такива гаранции за война. Защо да се ангажираме да рискуваме война с ядрено въоръжена Русия от името на нации, които никой никога не е считал за жизненоважни за интересите на Съединените американски щати?

Помислете колко нации са били приети в НАТО и по този начин са получили военни гаранции на САЩ след 1991 г. Има 14: Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Полша, Словения, Литва, Латвия, Естония, Албания, Хърватия, Черна гора, и Северна Македония.

Тези 14 най-нови членки на НАТО представляват разширяване на военните ангажименти на САЩ, което е по-рисковано от първоначалното създаване на НАТО, когато бяхме задължени да защитаваме 10 нации от Западна Европа.

Днес ние защитаваме 29 нации, простиращи се далеч в Източна Европа. Все пак може да се очаква по-нататъшно разширяване на НАТО.

Както бе споменато, Грузия и Украйна се стремят да се присъединят към НАТО и по този начин САЩ да се задължат да се бият с Русия в тяхна защита. Други две нации, Швеция и Финландия, говорят за изоставяне на традиционния си неутралитет за членство в НАТО и военни гаранции на САЩ.

Босна и Херцеговина също е кандидат за член на НАТО. Столицата на тази страна е Сараево, където куршум на убиец, изстрелян през 1914 г., убива австрийския ерцхерцог - инцидент, довел директно до Първата световна война.

Съобщава се, че в края на Студената война Михаил Горбачов е казал на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че Русия ще се съгласи на обединението на Източна и Западна Германия, ако САЩ гарантират, че НАТО няма да се разшири по-нататък на изток. Твърди се, че Бейкър е казал на Горбачов: „Нито един инч“.

Каквато и да е истината, не можем ли да разберем защо руски националист като Владимир Путин би почувствал, че страната му е заобиколена и застрашена, ако алиансът на НАТО, създаден за сдържане на Русия, наскоро прие 14 членове, повечето от които са бивши съюзници или републики на СССР ?

Както New York Times публикува в редакцията си в понеделник:

„Опасенията на г-н Путин не могат да бъдат напълно отхвърлени. Ако Украйна се присъедини към НАТО, тогава алиансът щеше да има сухопътна граница от 1200 мили с Русия, ситуация, която никоя велика сила не би приела, без значение колко силно атлантическият алианс твърди, че е чисто отбранителен. "

Ето точните думи на член 5.

„Страните се съгласяват, че въоръжена атака срещу една или повече от тях... ще се счита за нападение срещу всички тях и следователно те се съгласяват, че ако възникне такова въоръжено нападение, всяка от тях... ще помогне на страната или страните така нападнат, като предприемат незабавно... такива действия, каквито счете за необходими, включително използването на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността на северноатлантическата зона."

Очевидно "северноатлантическата зона" сега се простира до източната част на Балтийско море и Балканите. Ако Украйна и Грузия бъдат приети в НАТО, северноатлантическата зона ще включва Кавказ и пет от шест държави в Черно море. Само Русия ще бъде извън НАТО.

В петък държавният секретар Антони Блинкен каза:

"НАТО никога не е обещавал да не приема нови членове; не може и не би".

Но това са глупости. Няма изискване САЩ да приемат в НАТО някоя или всички нации, които кандидатстват за приемане. По каквато и причина да изберем, можем да наложим вето на всеки кандидат. И избягването на война с Русия може да представлява една от тези причини.

С непрекъснатото разширяване на НАТО след Студената война в Централна и Източна Европа, Америка трябва да се запита: Ако рискът от война с Русия нараства с всеки нов член на нейните граници, приет в НАТО, защо правим това? Няма ли червена линия на Русия на Путин, която няма да преминем?

Вярваме ли, че Путин ще приеме за неопределено време обкръжаването и сдържането на страната му от нации, обединени в съюз, създаден, за да държи Русия обкръжена?

Президентите Хари Труман, Дуайт Айзенхауер, Джон Ф. Кенеди, Линдън Б. Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън често не се съгласяваха един с друг, но бяха съгласни със следното: гаранциите за войната на САЩ и НАТО спират на Елба. Отвъд реката в Германия се биехме срещу СССР с оръжия на дипломацията, политиката и икономиката, а не с оръжия за война.

Как щяхме да реагираме, ако след загубата на Студената война бяхме третирани с руски военни кораби на езерото Онтарио и Москва, даваща гаранции за отбрана на Канада?

* Патрик Бюканън е известен американски консервативен автор и общественик, съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън.

Превод: СМ