/Поглед.инфо/ Бях в Израел на 4 ноември, 1995 година, когато студент на име Игал Амир уби израелския министър-председател Ицках Рабин, докато той тъкмо напускаше митинг в подкрепа на мира в Тел Авив.

Видеото показва как Игал Амир се навърта около изхода на площада в продължение на четиридесет минути преди премиерът Ицках Рабин да се появи.

След това убиецът вади пистолета си и произвежда два изстрела в тила на министър-председателя Рабин.

Целта му беше да спре дълготрайното мирно споразумение между израелците и палестинците, убивайки човека, който беше най-силният протагонист и сторонник на такова споразумение.

Убийството беше универсално осъдено насред възхвалите за Ицках Рабин като човек и държавник. Само една година по-късно обаче, Бенямин Нетаняху беше избран за министър-председател и прогресът към мирното споразумение тръгна в обратна посока.

Двадесет и пет години по-късно, друго убийство се случи. Този път обаче, в Иран, където беше убит ядреният учен Мохсен Фахризадех, докато е карал автомобила си източно от Техеран.

Той попадна в засада и беше убит от отряд стрелци, които се смята, че са били израелци. Те са го застреляли и са взривили бомба в кола, която е била разположена на мястото.

Този път нямаше международно осъждане на действията, които се случиха, и това което разбрахме по различни източници.

Нямаше осъждане, че един смъртоносен отряд оперира в чужда страна срещу чужд граданин.

Този свободен пропуск е, защото мишената беше иранец, както и защото Мохсен Фахризадех беше обвинен от Израел, че играе водеща роля в секретен план за създаването на ядрено устройство.

Но тези твърдения са недоказани, най-вече датират от много отдавна. Така или иначе, дейностите на един вече убит човек са неясни.

Това, което е ясно е обаче, че "таргетираните убийства" от убийци извън техните собствени страни стават в голяма степен нормата и начин, по който нациите показват силата си.

Отравянето на семейство Скрипал в Солсбъри уж от руски агенти през 2018 година и убийството на Джамал Кашоги от саудитски отряд убийци в Истанбул същата година са добри примери за тези неща.

Смъртта на Мохсен Фахризадех е друг добър пример.

Това поредно убийство не беше оправдано само като опит за ограничаване на иранската ядрена програма, но и като легитимно и успешно показване на държавна мощ.

Ню Йорк Таймс заявиха одобриталено, че "господин Фахризадех е поредната жертва в кампанията на тайни убийства, която е има за цел да тормози иранските лидери, напомняйки им за слабостта им".

От изданието добавят, че операцията изправя Иран пред един агонизиращ избор между отвръщане на удара и опит за възстановяване на диалога, когато Джо Байдън стане президент на Съединените американски щати и замени яростно анти-ирански настроения Доналд Тръмп.

Всяко описание на това или друго "таргетирано убийство" от Израел или друга страна трябва да идва и с едно здравословно предупреждение.

Всеки, който е замесен има причина да лъже, точно както правиха и що се отнася до несъществуващите оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсейн през 2003 година.

Всичко, което се пусне от разузнавателните агенции в посока на удобните медии трябва да се консумира само с голяма доза съмнение и скептицизъм.

Без официално да си приписват последното нападение, Израел изпратиха послание към Техеран в смисъл, че "скоро може би няма да си имаме Доналд Тръмп в нашия ъгъл, но все още можем да ви ударим здраво".

Още един мотив е да се подлее вода на Иран за едно евентуално ядрено споразумение с Америка. По този начин ще се насърчат и иранските хардлайнери, които са против подобно споразумение, което потенциално ще провокира самоунищожително иранско отмъщение.

Освен това, подобен ход ще затрудни обявеното намерение от Джо Байдън да се върне към споразумението с Иран от 2015 година, което Барак Обама сключи.

Забележете няколко особености около това убийство:

Тези, които подчертават колко голям е бил пробивът в иранската сигурност не са израелците, а иранците. При това иранци, които се смята, че са близки до Ислямския революционен гвардейски корпус на Ислямската република.

Те очертават един почти невероятен сценарий на засада от една дузина убийци, някои от които скачат от кола, а други пристигат с мотоциклети.

Нещо повече, в случай, че пропуснат мишената си има дори един автомобил на Фиат, който е паркиран и зареден с експлозиви готови за детониране.

Едно много по-вероятно обяснение е, че Революционната гвардия, която беше отговорна за сигурността на Мохсен Фахризадех се е провалила още веднъж.

Сега най-вероятно тя се опитва да извини себе си, като твърди, че е била изправена пред вражеско преимущество и малки шансове, на които никой не би устоял.

Репутацията за компетентността на иранскатата Революционна гвардия вече беше повредена през януари тази година, когато неин екип с противовъздушна ракетна батарея свали украински самолет над Техеран, убивайки 176 пътници и екипаж.

Тази ужасна грешка дойде на фона на убийството на генерал Касем Солеймани - глава на тайните операции на Революционната гвардия в голяма част от Близкия изток.

Той беше убит от американски дрон на летище в Багдад на 3 януари. Това беше друг признак на държавно спонсорираните убийства, които се превръщат във все по-приемлива международна практика.

Как ще се отрази това от гледна точка на бъдещите отношения на Съединените щати с Иран?

Съвместният всеобхватен план за действие - ядреното споразумение на Барак Обама с Иран беше неговото най-голямо дипломатическо постижение.

Оттеглянето от ядреното споразумение през 2018 година и опитът да се извлекат по-добри условия от Иран чрез санкции доведе до ни повече, ни по-малко една икономическа обсада.

Това от своя страна беше най-важната инициатива на Доналд Тръмп в Близкия изток.

Икономическите военни действия като това направиха много щети на Иран, но не успяха да го принудят да преговаря за нови условия.

Никога не е било вероятно това да се случи, тъй като стратегията на Доналд Тръмп, ако нещо толкова непоследователно въобще заслужава това наименование, беше да принуди иранците да сменят режима или да се предадат.

Джо Байдън казва, че иска да се върне към Съвместния всеобхватен план за действие, но само ако Иран спазва определени условия и искания.

Има достатъчно пространство за несъгласие относно това какво точно спазване означава, както и дали завръщането към старото споразумение няма да доведе до яростна съпротива от Израел, Саудитска Арабия и техните анти-ирански арабски съюзници.

В този кюп трябва да наредим и една голяма част от външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон.

Иранският ентусиазъм за споразумението от 2015 година спадна много след като иранците разбраха, че на практика то не прекратява икономическите санкции.

Оттогава те научиха, че санкциите до известна степен могат да се заобикалят като се продава тайно петрол на промоционално намалена цена.

Всички скорошни американски администрации идваха на власт, надявайки се, а понякога и обявявайки публично, че няма да позволят да бъдат въвлечени в бъркотиите и мръсните войни и кризи в Близкия изток.

В различна степен те се провалиха в тези си надежди. Защо? Защото регионът е мястото, където политическите тектонични плочи на света се срещат и сблъскват.

Това е арената, където външните сили се конфронтират една с друга директно или чрез прокситата си.

"Таргетираните убийства" на индивидуално или масоо ниво може да се окажат начин за накланяне на везните към която и страна е решила да ги използва.

Убийството на Ицках Рабин имаше значение за бъдещето на израелците и палестинците, но то беше дело на един самотен фанатик, а не на правителство.

Малко други убийства в Близкия изток имаха толкова дългосрочен ефект и влияние.

Обратно на филмовите екшън възгледи на света, при които господин Големия, като Златния пръст или Доктор Ноу са зли гений, чието елиминиране ще направи разлика....

Не, в реалния свят фигури като Мохсен Фахризадех и Касем Солеймани винаги могат да бъдат заменени.

Генералите и политиците някога са си представяли, че кампаниите за убиването на местните лидери на бунтовническите сили в Афганистан и Ирак ще отворят вратата на победата.

Но те откриха, че "нощните нападения" разгневяват местните общности, а мъртвите лидери бързо биват заменени от по-гневни и агресивни заместници.

Една такава кампания в Ирак доведе до резкия скок на нападения срещу американските сили.

Държавно спонсорираните убийства използват методите на гангстерството, дискредитират и делегитимират тези, които ги употребяват.

Превод: СМ