/Поглед.инфо/ Западът не разбира какво иска Владимир Путин: нито логиката на действията му, нито неговата тактика. За какво и защо точно преди три месеца президентът на Русия поиска гаранции за неразширяване на НАТО на изток? Защо той изтъкна въпроса за недопустимостта на атлантизацията на Украйна?
Англосаксонците нямат ясен отговор на този въпрос, така че допускат всичко възможно - включително и до руската "инвазия " в Украйна . Още повече, че шумът около предстоящата „руска агресия” стана доминиращ – започнал миналата пролет като чиста пропаганда, до края на тази зима придоби характера на истерия.
Стана забележимо, че англосаксонците отчасти вярват в собствените си изобретения, но това не им помогна да разберат Путин. Междувременно логиката и тактиката на Путин в настоящата криза са напълно разбираеми – това са методи от любимото му джудо.
Путин реши да използва собствените оръжия на Запада срещу него, за да прихване енергията и силата на атлантистите, насочвайки ги срещу себе си. Западът измисли и налага от много години образа на този "ужасен диктатор и агресор Путин" - и истинският Путин просто реши да играе на това. Години наред англосаксонците демонизираха Путин заради собствените си интереси.
Има няколко причини за демонизиране. Тук има и истински страх от „руските варвари“, и вечното неразбиране на Русия, и нежеланието да се съобразяват с нея, и политиката на сдържане на страната ни, и съзнателното сплашване на собствените им сателити, и дори методите на вътрешнополитическата борба.
Но пропорциите, съотношението на различни причини вече не са важни: англосаксонците създадоха за Путин образа на най-опасния човек на нашето време. Да, това е пропаганден образ – но този, който го създаде и го експлоатира толкова безмилостно (припомнете си само, че „Путин избра Тръмп“) вече не може да контролира реакцията към него. Не само западната общественост (а именно тя е основната цел на антипутинската пропаганда), но и западната политическа класа.
Тоест значителна част от самия западен истаблишмънт започва да вярва в инферналността на Путин. Всичко може да се очаква от него! В тази ситуация би било грях Путин да не се възползва от слабостта на врага – да прихване собствените му страхове, да удари по слабото място.
Русия иска да принуди Запада да се оттегли от Украйна, тоест да накара англосаксонците да признаят, че е невъзможно да се преразгледат границите на руския свят и Запада. Да, засега Украйна е в сферата на западното влияние, но тази временна дислокация на историята ще бъде коригирана от двете части на единия народ самостоятелно, никаква атлантизация на Украйна по принцип не е невъзможна.
Англосаксонците няма да форсират официалното присъединяване на Украйна към Западния блок. Освен това те разбират, че провокирайки Русия, може да се сблъскат с пълноценен конфликт. Но в същото време те не искат да дават никакви гаранции, дори ограничени във времето, че Украйна няма да се присъедини към НАТО - защото това би било силен удар не само за тях, но и за сегашния украински елит, който заложи всичко на прехода на страната към западния лагер.
При тези условия Русия може да чака с години промени във вътрешнополитическите отношения в Украйна, но същевременно осъзнавайки, че атлантистите винаги имат идеален инструмент за натиск върху страната ни.
Украинската карта се използва активно за забавяне и ограничаване както на руско-европейските отношения като цяло, така и на връзките на Русия с отделни европейски страни. Англосаксонците абсолютно не са заинтересувани от облекчаване на украинската криза - и бяха сигурни, че ще могат да я използват в политиката за сдържане на Русия за дълго време напред.
И в тази ситуация Путин прави абсолютно печеливш ход: той започва да играе заедно с англосаксонците. От пролетта той им създава илюзията, че наистина може и да нанесе удар по Украйна, оправдавайки най-лошите очаквания на атлантистите.
През август изтеглянето на американците от Афганистан се превръща в катастрофа, репутацията на САЩ е сериозно увредена, а страните-клиенти започват да се изнервят. Особено Украйна - ако не друго, стана ясно, че американците няма да се ангажират с нея.
През есента Путин продължава тактиката си - и сега Западът наистина допуска, че Русия може да превземе Украйна точно сега. Започва масово информационно нагнетяване на темата за „руската заплаха“ – в същото време англосаксонците все още не искат да се движат по някакъв начин в украинското направление.
През ноември Путин прави следващия си ход. Той заявява, че на Запад е възникнало известно напрежение и то трябва да се поддържа. И отправя искания за гаранции за сигурността на Русия в западната посока, ключът от които е отказът да приеме Украйна в НАТО. В средата на декември този „ултиматум на Путин“ се формализира под формата на проекти за споразумения.
В отговор англосаксонците започват да убеждават всички, че сега Путин най-накрая е готов за война . Въпреки това обаче, не може просто да седят и да чакат руската агресия - ала какво да правят?
Да обявят публично, че Путин блъфира? Но това означава да занулят цялата си работа по демонизирането му. И по-лошото при това е, че те вече нямат никаква увереност, че това е просто блъф.
Просто да изчакат нападението? Но тогава ще трябва по някакъв начин да се обясни предаването на Украйна на "новия Хитлер" - и последствията от „превземането“ на Украйна ще бъдат изключително болезнени за самия Байдън на вътрешнополитическо ниво. Да не говорим за последствията за репутацията на САЩ на глобалния фронт.
И какво все пак да се прави? Превантивното въвеждане на „адски санкции“ срещу Русия няма да работи – не само защото Европа няма да се съгласи с това, но и защото наистина ще се превърне в страшен удар върху цялата световна финансова система, която все още е под англосаксонския контрол.
Остава само едно – да се отиде на преговори с Путин. На първо място, по украинския въпрос, давайки някои реални гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Те обаче наистина ли са нужни на Путин?
В крайна сметка той не вярва на нито една дума, която те казват. Не, той се нуждае от раздор вътре в Запада и от това, което вече прозвуча от страна на атлантистите: ние няма да воюваме с Русия за Украйна. Няма значение, че ние и нямахме намерение да атакуваме собствения си народ, важното е, че Западът тръгна да отстъпва.
Това и така беше ясно, но беше много важно да се зафиксира публично. Това е важен етап, от който ще продължим нашата стратегия за връщане на Украйна. Мирно, но използвайки за това всички възможни пътища, включително и наличните западни митове и страхове.
Превод: ЕС