/Поглед.инфо/ Президентът на Украйна Петро Порошенко получи от истанбулския патриарх Вартоломей томос – документ за църковно самоуправление. Киевските власти имат призната от най-малко една канонична структура своя независима православна църква. Сега неизбежно ще започне поредното делене на имущество, най-вероятно с човешки жертви. И тези жертви ще лежат на съвестта на тези, които са искали томоса.

Историята с получаването да томоса е детайлно разглеждана. Накратко, в течение на десетилетия Константинополският патриарх, самоназоваващ се Вселенски, игнорира претенциите на разколниците от „Киевската патриаршия” за самостоятелност, както и всички останали, признали се една-друга православни църкви.

През април 2018 г., тоест приблизително година преди президентските избори в Украйна, патриарх Вартоломей рязко измени своята позиция и обеща да дари Киев с томос. За това той отмени решението на Константинополската патриаршия, че за киевски митрополит се назначава Московският патриарх. При цялата съмнителност на това решение, има още един детайл, който е игнориран от Киев и Истанбул: каноничната територия на киевската митрополия през XVII в. се различава забележително от териториите, контролирани днес от Украйна. Но Киев и Истанбул не обръщат внимание на такива дреболии.

След това процесът премина на финалната права. Вартоломей първо пое разколническата „Киевска патриаршия” под свое управление, а след това се проведе „Обединителен събор”, който игнорира Украинската православна църква на Московската патриаршия и накрая на 5 януари в Истанбул бе подписан томос, който на 6 януари, навръх Рождество, символично е предаден на Киев.

Защо истанбулският патриарх така рязко смени своята позиция по отношение на Украйна и се реши на неизбежно разваляне на отношенията с най-голямата православна църква на света – Руската? Има няколко версии, но по принципа на „бръснача на Окам”, най-вероятна е настоятелната молба от Вашингтон.

Единствено имайки американски гаранции, Константинопол би се решил да се скара с Москва и да охлади отношенията с традиционно отнасящите се приятелски към Русия други православни църкви. Впрочем, малко са съмненията, че турските власти също нямат нищо против това обективно отслабващо световното православие решение.

Решението е взето. Това, което нито Руската православна църква, нито каноническата Украинска православна църква, чиято цяла зависимост от Московската патриаршия се заключва в споменаването на патриарх Кирил, че не признават томоса е очевидно. Затова и основният въпрос е – сега какво?

Няма съмнение, че в Украйна ще започнат спорове и сблъсъци по повод църковната собственост и на църковните светини. Основната цел на подкрепяните от Истанбул разколници ще бъде завземането на Киево-Печорската Лавра. Те се опитаха да направят това без томос, а с получаването на документа техните усилия ще се утроят.

Най-непростите за украинските православни ще бъдат близките месеци до избора на новия президент на Украйна. Но който и след това да дойде на власт – ветеранът Юлия Тимошенко или новакът Владимир Зеленски, или някой трети, религиозната война в Украйна ще продължи.

Дали ще има жертви в тази война? Предвид крайно ниската стойност на човешкия живот в Украйна, най-вероятно ще има. И всички тези, които помагаха Киев да получи томос, трябва да осъзнаят, че всичките тези жертви ще им лежат на съвестта.

Трудно е да се каже как ще приключи всичко това, най-вероятно след няколко години сблъсъци УПЦ и новообразуваната ПЦУ ще постигнат някакъв компромис – както се случва през 90-те години след серия активни овладявания на храмове от разколниците. Но това ще бъде в случай, че и държавата Украйна се запази.

Не е никак сигурно, че Украйна ще продължи своето съществуване в настоящия си вид и граници. Основният риск, разбира се, не е „руската агресия”, макар и ако Киев продължи с провокациите в Керченския пролив или в района на сухопътните граници с Крим, Съветът на Федерацията може отново да даде на президента на Русия разрешение да използва войски в Украйна.

Не, основният риск за Украйна е колапсът на държавните институции по икономически причини. Както показва опитът от другите страни, в условията на отслабване на централната власт се засилва влиянието на неформалните институции, сред които са и религиозните. Но когато и религиозните институции са разделени, равнището на анархия и хаос се увеличава.

В Украйна няма ни най-малки предпоставки нито за „икономическо чудо”, но и за минимална нормализация на ситуацията. Задлъжнялостта на страната е огромна, инфраструктурата е остаряла и се разпада, гражданите искат единствено едно от властта – да бъдат оставени на мира.

Що се отнася до увереността на Порошенко и неговите привърженици, че томосът е дарен „завинаги” и че украинските православни сега „окончателно” са откъснати от Русия, то тя няма никакви основания.

Отменяйки собственото си решение от 1686 г., Истанбулската патриаршия в настоящите условия без ни най-малко съмнение може да отмени и решението от 2019 г.

Световната история върви по спирала. Териториите, на които днес се намират значителни части от територията на Украйна, неведнъж са били откъсвани от останалата част на Русия, но винаги са се връщали обратно.

Ще се върнат и този път.

Превод: В.Сергеев