/Поглед.инфо/ Русия продължава да работи над отговорите си над писмените насрещни предложения на Щатите и НАТО по гаранциите на сигурността. Това беше съобщено след преговорите с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен от външния министър на Русия Сергей Лавров. Същия ден и президентът на Русия Владимир Путин коментира първите отговори на Вашингтон и Брюксел: той изрази надежда да се продължи с диалога и че все пак ще се намери решение. Засега руският лидер не е готов да каже какво ще бъде то.

Кому е длъжен отговор

На 1 февруари се проведе телефонен разговор между външния министър на Русия Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. В сърцето на беседата беше предложението на Москва по гаранциите на сигурността ѝ, които тя публикува през декември 2021 година. След маратона преговори през януари 2022 година Русия поиска от САЩ и НАТО писмен отговор на предложенията си, при това в най-кратки срокове. Щатите и Алиансът предадоха своята реакция в течение на две седмици - 26 януари и сега Москва е длъжна да предостави своя отговор.

Няколко часа преди разговора се получи гаф: вестник “Вашингтон Таймс”, позовавайки се на собствени източници, съобщи, че Държавният департамент вече е получил руската реакция. В Москва казаха, че се е случило някакво недоразумение. “Нова са други съображения донякъде по друга проблематика”, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. “Засега този отговор се подготвя, а тук има объркване”, допълни той. Не е ясно кога ще бъде готов. Всичко завиди от решенията на президента Путин.

Дмитрий Песков предположи, че руският лидер ще изкаже своите съображения след преговорите с унгарския премиер Виктор Орбан. И наистина, на 1 февруари Владимир Путин за първи път излезе с публична оценка на реакцията на Запада.

“Анализираме внимателно получените от САЩ и НАТО писмени отговори. Но още от геса е ясно, че принципната руска загриженост се оказа игнорирана”, заяви той. Той отбеляза, че Кремъл не е видял “адекватно вземане предвид на трите основни изисквания”. Това са, напомняме, неразширяването на НАТО на изток. Завръщането на военната инфраструктура на Алианса до позициите от 1997 година и отказ от разполагане на ударни системи край руските граждани.

“Надявам се, че този диалог ще продължи. Надявам се, че в края на краищата ще намерим това непросто решение - взимаме си сметка за това. Но сега, разбира се, не съм готов да говоря, че ще стане така”, обобщи Владимир Путин.

Руските представители вече са излизали с подобна оценка. Сергей Лавров по-рано говори, че САЩ се концентрират на важни, но все пак второстепенни въпроси. С аналогично заявление министърът се изказа и след телефонните преговори със своя американски колега.

“В момента приключваме междуведомственото съгласуване на постъпилите от САЩ предложения по другите въпроси на сигурността. Ще ги докладваме на своя президент”, заяви Сергей Лавров.

В съобщението на Държавния департамент се оказа, че няма принципно нови заявления: САЩ поддържат суверенитета и териториалната цялост на Украйна, призовават Русия към деескалация и подкрепят правото на страните сами да определят своята външна политика. При това Вашингтон е готов “да продължи плодотворния обмен на мнения с Русия по въпросите, свързани със сигурността”.

“Сега преговорите започват да се делят на две части: за различните аспекти на сигурността - военно-политически, граничен и така нататък. А също как този диалог трябва да се води като цяло”, коментира бившият извънреден и пълномощен посланик, бивш заместник-ръководител на комисията на Съвета на Федерацията по международните дела Владимир Лукин. “Що се отнася до преговорите по конкретните точки на сигурността, бих се зарадвал, ако те просто започнат, защото прогресът в тази насока ще влияе положително върху по-общата, концептуална страна на делата.

Според политика, преговорите на принципа “всичко или нищо” се водят вече след капитулацията на една от страните. Компромисите и от двете страни са неизбежни, а без вътрешно настроение за такава позиция преговорите са безсмислени, обобщи бившият посланик на Русия в САЩ.

“Така не става”

И макар руско-американският диалог е основната линия, работа се води и по линиите на НАТО и ОССЕ. В национален ефир на 30 януари Сергей Лавров заяви, че Москва е отправила питане до членовете н НАТО и ОССЕ с “настоятелни искания да се разясни как имат намерение да изпълняват задължението да не укрепват своята сигурност за сметка на чуждата сигурност”.

Идеята, която лежи в основата на руското искане е концепцията за “неделима сигурност” в Евроатлантическото пространство, която Съвещанието по сигурност и сътрудничество на Европа закрепва в Хелзинскския заключителен акт от 1975 г. Задачата е да се създаде в региона единно пространство, “свободно от разделителни линии”.

Според руското ръководство единствената възможност да се избегне ескалация в Европа е разговор по гаранциите с ударение именно върху този принцип. За това, в частност, говори пред медиите заместник-ръководителя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев. Той предложи този принцип да се въведе в международното право още докато беше президент през 2008, като правно се закрепи “неделимата сигурност” в съответния договор. Москва предаде документа на държавните глави и на международните организации в региона - НАТО, ЕС, ОНД и ОССЕ, но тогава тази идея не получава отклик.

“Сега това не е така актуално. Вече има документи, които регулират въпросите на сигурността в Европа”, коментира директорът на Центъра за европейска информация, доцент от катедрата за европейско право на МГИМО Николай Топорнин. “Не мисля, че поредният документ, приет в ОССЕ, ще помогне да се снижи напрежението. Сега е време на конфликт и трябва да се сключват реални практически споразумения, да се решават въпроси, свързани с деескалацията на напрежението между Русия и Украйна, защото именно през Украйна се материализират заплахите, за които говори Москва”, допълва той.

Концепцията се споменава в декларацията от Истанбул и Астана, които лидерите на ОССЕ приемат през 1999 и 2010 година. Също така е вписан в Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 година. Наистина, тя е формулирана много общо и дава широко поле за тълкуване.

Москва смята, че НАТО, приемайки нови страни, тълкува “неделимата сигурност” изключително в своя полза. Според оценката на Сергей Лавров западните страни “се стремят да си осигурят едностранни предимства, без да се съобразяват особено с интересите на другите” и без да споменават горепосочените документи в дискусиите за европейската сигурност. НАТО също така оперира с тази концепция - наистина, използва я в контекста единствено на Северноатлантическия алианс (пример е заявлението след срещата на високо равнище на НАТО през юни 2021 година).

“Нашите западни колеги се опитват просто да игнорират този ключов принцип на международното право, съгласуван на Евроатлантическото пространство. И за да не се случи това, когато ние получихме реакцията от Вашингтон на нашето първоначално предложение, подробно описах това в отделно послание и го предадох на всички външни министри от страните в ОССЕ и редица други страни, за да знаят нашата позиция”, заяви Лавров вече след беседата с Антъни Блинкен.

Вечерта на 1 февруари МВнР на Русия публикува текста на това послание. Отговорите на САЩ и НАТО говорят, че няма единен възглед на тази концепция, пише в писмото.

“Така не става. Смисълът на договореностите за неделимостта на сигурността се заключват в това, че сигурността или е една за всички, или никой няма такава. Както е предвидено в Истанбулската харта, всяка държава-членка на ОССЕ има равно право на сигурност, а не само членовете на НАТО, които тълкуват това право като отнасящо се изключително за членовете на северноатлантическия “ексклузивен” клуб”, обърна се Лавров към колегите си.

Според медиите Русия вече е предала посланието на ръководството на Австрия, Гърция, Финландия и Норвегия. Засега единствено Хелзинки съобщава, че готви отговор на руските искания.

Превод: В. Сергеев