/Поглед.инфо/ Представителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви на редовен брифинг следното: „Киевският режим продължава да се опитва да направи Русия страна в конфликта, за да оправдае своето бездействие (по Минските споразумения. - А.Б.).
По мое мнение Захарова се изрази по-меко, отколкото си заслужава. В никакъв случай не става дума за бездействие, а за открит и тотален отказ от веднъж поети задължения. Фактът, че Украйна не възнамерява да спазва Минските споразумения, е заявяван повече от веднъж и от различни трибуни от украински официални лица и политици от различен ранг, включително от президента Зеленски.
Освен това в случая не става дума за случайно, немотивирано действие: в оправдание за отказа нееднократно беше казано, че реализацията на мирния договор пряко противоречи на националните интереси на Украйна и на нейния народ.
Що се отнася до усилията на украинските власти да убедят целия свят, че Русия е страна в конфликта, това е дълга история. Молдова и Грузия направиха същото. В първия случай се твърди, че Приднестровието няма субективност и суверенитет, а Москва стои зад действията на сепаратистите, във втория случай същите обвинения бяха отправени срещу Абхазия и Южна Осетия.
В същото време съм сигурен, че във всички тези ситуации, включително в Донбас, и Кишинев, и Тбилиси, и Киев, те са били наясно, че техните „сепаратисти“ действат по собствена воля, просто не искат да търпят диктата на центъра, но версията за влиянието на Русия, подклаждаща междуетнически конфликти, беше, е и остава стоката, която се продава /по-добре или по-зле/ на Запада. Това помага да се получат политическа подкрепа, заеми, сериозно да се повиши статута на страната, като се твърди, че участват наравно в спор с Москва.
Проблемът е, че процесът на придобиване на собствена субективност от националните покрайнини е неудържим. Няма нищо изненадващо във факта, че жителите на Донбас не искаха да се примирят с национализма, който разпери крилата си над Украйна. Руските региони отказаха да приемат Бандера и Шухевич, лозунга „Украйна над всичко“ и избраха свой собствен път: интернационализъм, толерантност, връщане към Русия.
Достатъчно е да си припомним снимките от 2014 г., когато митингите срещу наложената от националистите политика, събираха хиляди хора в Донецк.
В същото време Москва не реагира веднага на случващото се. Те просто отначало не разбираха какво да правят с тази ситуация и изглежда вярваха, че въпросът по някакъв начин ще се реши от само себе си. Едва след два или дори три месеца те осъзнаха, че събитията са необратими, и започнаха да оказват помощ.
Въпреки това, още през първия месец започнаха да пристигат доброволци от Русия. Те разбираха защитата на Донбас като защита на руския свят и неговите жизненоважни интереси. И наистина бяха много, което позволи на Киев да твърди, че става дума за руска агресия.
Национализмът обаче е разрушителен за самата Украйна: той няма нищо общо с желанията и волята на мнозинството украинци и още повече на значимата руска общност в страната. Очевидно е, че това е чужда на мнозинството от населението идеология, която се подкрепя, както показват изборите и социологическите проучвания, от изключително малък процент от електората.
Ясно е също, че украинският нацизъм не би могъл да дойде на власт без откритата и активна подкрепа на Запада. Всички помнят бисквитките на Нуланд на Майдана. Няма съмнение, че разрушителната идея, която подкопава основите на украинската държавност, рано или късно ще бъде изгонена от Украйна и нейният народ ще се върне към нормалния живот, а тезата за братството на славянските народи ще придобие своето истинско звучене.
Превод: ЕС