/Поглед.инфо/ Начинът, по който се разрешава кризата около Идлиб, който сблъсква челно Турция и Русия, турската със сирийската армия, доставяйки на дуета САЩ и Израел голямо удоволствие, ще засегне много въпроси - от бъдещата Астанинска платформа до турско-американските отношения.
Въпреки призивите на Партията на справедливостта и развитието на Турция (ПСР) към САЩ, въпреки „американизмът“, който отново се опитва да формира турското обществено мнение, и най-важното, въпреки прякото подстрекаване към пряка война със Сирия в редиците на ПСР и Партията на националистическото движение, все още има голяма вероятност Анкара да се съгласи на „ново решение“, без да се отклонява от пътя на взаимодействие с Москва.
И това въпреки тона, който започна да доминира в изказванията на Ердоган ...
„Решението“ на Ердоган
Ердоган обяви какво трябва да бъде “решението” на кризата в Идлиб предния ден: “Решение в Идлиб ще бъде възможно, ако режимът най-скоро прекрати агресията и премине отвъд границите, договорени в предишни споразумения”. Очевидно това не е решение на проблема, а връщане към предишната му „неразрешимост“.
В крайна сметка тази криза възникна, именно защото сирийската армия заяви: „Условията на меморандума от Сочи не са изпълнени“ и с подкрепата на Русия започна да се стреми към изпълнението на тези условия.
Всъщност, в съответствие с третия параграф от меморандума от Сочи от 17 септември 2018 г., трябваше да се създаде демилитаризирана зона с дълбочина 15-20 километра; До 10 октомври 2018 г., според шестия параграф, тежкото оръжие трябваше да бъде изтеглено от тази зона, а според петия параграф - радикалните терористични групи. Осмият параграф предвиждаше откриването на маршрутите M4 и M5 за движение на превозни средства до 31 декември 2018 г.
Нищо от това обаче не е направено. Докато Идлиб трябваше да бъде освободен от радикалната терористична организация “Джебхат Ан Нусра” (“Хайят Тахрир аш Шам“), контролираната от нея територия, напротив, се увеличи.
Генералният щаб на руските въоръжени сили публикува доклад, в който се обръща внимание на това: „В Идлиб “Ан Нусра” набира сила и вече контролира 99% от зоната на деескалация“.
След този доклад специалният представител на Путин за Сирия Лаврентиев изрази „разочарование от загубата на контрол от страна на Турция над ситуацията в Идлиб, а след това руският министър на външните работи Лавров обяви, че „Русия няма да се примири с присъствието на “Ан Нусра” в Идлиб.
А Москва, започвайки през май 2019 г., от време на време дава на сирийската армия зелена светлина за постигане на целите на меморандума от Сочи. Оттогава процесът се движи напред на принципа „две стъпки напред, една назад“ без големи инциденти до последната криза, възникнала в началото на тази година...
Придържането към мечтата за „сваляне на режима“ е грешка
При тези условия Ердоган свързва решението на кризата с изтеглянето на сирийската армия към старите граници. Това обаче не само не обещава изход, но и ще предполага запазването на предишната неопределеност, следователно Москва казва, че вече не може да продължи, и настоява за необходимостта да се почисти региона от радикални терористи, за да се пристъпи към политическо уреждане.
Миналата седмица обаче турският министър на националната отбрана Хулуси Акар заяви: „Ще бъдат използвани сили срещу онези, които не спазват примирието, включително радикалите - всички мерки ще бъдат взети“. Това изявление се тълкува по следния начин: Анкара възнамерява да приведе позицията си на бойното поле в съответствие с официалното си положение, според което признава “Ан Нусра” за терористична организация. И това изглежда е вярно.
Изказванията на Ердоган за "решението в Идлиб" обаче, за съжаление, показват, че турското правителство може да доведе страната до още по-труден етап.
Заявявайки: "Не можем да спим спокойно, докато не очистим Сирия от терористичните организации и режима", за жалост Ердоган отново постави за цел пред Турция да свали режима!
И по-нататък, във връзка с тази нова цел, Ердоган предупреждава Русия - неговия партньор в Астана: „Усилията на Русия да разреши на враждебен на собствения ѝ народ режим да завладее земи не са нищо повече от опити да се удължи живота му чрез изкуствено дишане. След известно време изкуственото дишане също няма да помогне и режимът, дай Боже, веднага ще се превърне в труп“.
Какво означава „да разреши да завладява земи“? Това не е ли територията на Сирия? Ситуацията е опасна ...
Трябва да се подчертае, че всяка стратегия, която се основава на свалянето на режима в Дамаск, е обречена на неуспех. ПСР не се поучи от провалената стратегия на Ахмет Давутолулу (министър-председател между 2014-2016 г.), а желанието ѝ отново да стъпи на същото гребло може да постави Турция пред още по-голям проблем.
Актуализиране на меморандума от Сочи
Меморандумът от Сочи все още е в сила и е доста гъвкав, може да бъде актуализиран в съответствие със ситуацията на бойното поле, което може да помогне за преодоляване на кризата в Идлиб в полза на целия регион.
1. Турция не трябва да се противопоставя, а напротив, да улеснява усилията на сирийската армия за възстановяване на суверенитета над нейните земи.
2. Магистралите M4 и M5 трябва да бъдат напълно отворени за моторни превозни средства и е необходимо да се улесни връзката на Дамаск с Алепо и Латакия.
3. Турската, руската и сирийската армии трябва да си сътрудничат в борбата срещу терористите от “Ан Нусра”.
4. Турция трябва да прехвърли своите наблюдателни пунктове от южната на северната част на Идлиб и да ги използва, за да създаде, в координация с Русия и Сирия, един вид буфер за ограничаване на миграцията.
Превод: В. Сергеев